Първата фабрика за цимент

Лалю Метев държи най-голям дял от производственото дружество и до 1947 г. е сред най-богатите българи

12:00 10.09.2022 ~ 4 мин.

В пантеона на българските индустриалци се откроява фигурата на Лалю Метев Чехларов. Той е с четири висши образования, кавалер на ордени за храброст от войните, влиятелен и свръхзаможен търговец, индустриалец, банкер, благодетел и дарител, като финансист е добре известен в европейските среди и е сред най-богатите до национализацията през 1947 г.

Развитие

Снимка - Фейсбук "Първо българско за цимент АД "Лев"

Лалю Метев става член на Управителния съвет и е един от двамата главни директори на Първото българско акционерно дружество "Лев" за производство на цимент. През 1909 г. западно от Плевен, край железопътната линия София - Варна, започва строеж на фабрика, която е завършена към края на 1910 г. и през първите месеци на 1911 г. тръгва производството на цимент. През 1918 г. е преустроена, построена е нова сграда. През 1939 г. се разширява и се монтират нови машини и съоръжения с по-големи производствени възможности. От заводите на „Шкода“ в Прага се доставя инсталация, която произвежда между 120 и 140 т дневно, като годишният капацитет е около 40 000 тона. Общо за цялото разширение на фабриката се изразходват 27, 5 млн. лв. Тя се обслужва от собствени електрически централи, в които са вложени 22 млн. лв. Има и собствени жп линии, в които са вложени 13 млн. лв. Изградени са железолеярна фабрика и работилница за циментови изделия. Построени са жилища и стол за работещите, в собствеността влизат също дворни места, ниви, лозя, собствена кариера. Движимото и недвижимото имущество на дружеството нараства всяка година и през 1947 г. бива оценено на близо 275 млн. лв.

Лидер

Фабриката „Лев“ е първата у нас. Тя обаче успява да заеме лидерско място на Балканите. В годините Лалю Метев става собственик на повече от една трета от акциите на дружеството, а по-късно и повече, заедно с тези на своя тъст Васил Аврамов. Лалю Метев е един от 15-те най-заможни българи преди 1944 г., брат му Христо е сред 18-те в същата класация. Но историческите превратности са безмилостни…

Семейство

Лалю Метев е роден на 28 февруари 1885 г. в Габрово, в семейството на Мария (Минка) Лалева Трингова от Казанлък и Метю Христов Чехлар – заможен габровски занаятчия и фабрикант, дал на синовете си образование в елитни университети в Европа. Иван Метев е първият текстилен инженер в България, загинал при Щип в Междусъюзническата война. Димо Метев е майор, завършил във Виена военна академия, загива при гр. Яребична като дружинен командир на 49-и полк. Христо Метев е собственик на голяма памучно-текстилна фабрика в Габрово, а Георги Метев, завършил висше образование в Мюнхен, се изявява като търговец и фабрикант. Лалю Метев е женен за Дора Аврамова от София. Техният син е проф. Васил Метев, физик (1931 – 2007) - именно той основава ЮЗУ “Неофит Рилски“ в Благоевград.

Образование

Средното си образование Лалю Метев получава в Априловската гимназия в Габрово. През 1905 г. завършва философия в Университета в Загреб, през 1906 – западноевропейска филология в Университета в Женева, където е студент на Фердинанд дьо Сосюр. През 1909 г. завършва и славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, а през 1920 г. – право в Юридическия факултет на СУ.

Производство

Фабриката произвежда цимент по мокър начин, като използва местни суровини - варовик, глина, гипс, каменни въглища и електроенергия, добивани от собствените й кариери за варовик и глина в с. Сомовит, с. Комарево, местността Бели бряг в района на фабриката и в с. Раднево. От чужбина са доставени чугун, огнеупорни тухли, стоманени топки, клингерит, желязо. Поради богатото съдържание на тези кариерни материали, фабриката произвежда висококачествен цимент „Портланд“, който намира добър пазар. За да ускорят развитието и да модернизират производството, от 1934 г. спират да дават дивиденти. Така към 1947 г. дружеството има 11 млн. лв. основен капитал, 20 млн. лв. резервен фонд и 21 млн. лв. амортизационни фондове, или всичко собствени средства 52 млн. лв. Оборотните средства възлизат на 40 млн. лв.- от банки и клиенти.

Плюс това

Лалю Метев е притежавал и фирма за търговия на едро, носеща неговото име, с предмет на дейност представителство и комисиона. По време на Втората световна война преустановява дейност с мотивите: „Не желая да бъда спекулант в собствената си страна“. Основал цветопроизводствено търговско дружество заедно с Борис и Христо Мархолеви и Васил Аврамов - дружеството има цветарници върху 18 дка в кв. Дървеница и магазин на ул. „Раковски“ № 102 в София.

Национализация

След като в страната идва новата власт, през 1947 г. е прокаран Закон за изкупуване на принадлежащите на български поданици акции от дружество „Гранатоид“ в София, „Каменовъглено АД Вулкан“ в София и дружество „Лев“ - Плевен. Мотивите: производството на цимент и други строителни материали в България е монополизирано в две големи предприятия – „Гранатоид“ и „Лев“. Държавата е широко заинтересована в строителството и това налага нейното участие в тия две монополни предприятия. Впоследствие този бизнес е експроприиран и става собственост на държавата, след като на 27 декември 1947 г. „Държавен вестник“ публикува Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия.

След 9 септември 1944 г. предприемачът е арестуван на гарата в Банкя, но е освободен срещу откуп от 1 млн. лв., впоследствие обаче имуществото му е конфискувано, а той с цялото си семейство по политически причини бива изселен от София.

Опит и сила

Лалю Метев и останалите акционери реинвестират печалбите от производството за иновации и подобряване на технологиите.
Всички проби на цимента се правят на Запад и постепенно качеството изпреварва дори швейцарските и немските конкуренти.
Известен със своята благотворителност, Лалю Метев прави щедри дарения за построяването на:
Народно основно училище „Метьо Христов Чехлар“ в с. Хаджицоневия мост, днес квартал на Габрово;
Паметник-чешма, в чест на падналите за родината през войните 1912 до 1918 г. в с. Биволаре, Плевенско;
Паметника на Васил Априлов в Габрово.