Модната полиция на Флоренция

Любовта към пищните тоалети и бижута пълнела бюджета през Средновековието

16:51 11.09.2022 ~ 4 мин.

Модата и луксът заемали важна роля в италианското ренесансово общество. Приемало се, че ако човек може да придобие богатство и средствата, чрез които да си купи красиви дрехи и да организира помпозни пиршества, той би могъл да повиши обществения си статус и престиж. Но тази перспектива за възход в общественото положение на средната класа разтревожила членовете на аристокрацията.

Колкото повече нови хора прониквали сред тях, толкова повече властта им щяла да се преразпределя. Как трябвало да бъде решен този проблем? Отговорът се криел в приемането на законодателство, ограничаващо разкоша. Например, още през XIII век в Сиена действала разпоредба за скъсяване на шлейфовете на дамските рокли, което било усилие, пряко насочено към ограничение на чисто аристократичния стил. Във Флоренция, родината на италианското Възраждане в изкуството и мисленето, мерките срещу пищното модно облекло пълнели бюджета.

В представите на съвременния човек флорентинските дами са облечени в най-скъпите тъкани - брокат и коприна, окичени с бижута от блестящи многокаратови скъпоценни камъни. Облеклото на благородните дами от тази епоха виждаме на техните изображения - портрети от периода на късния Ренесанс, тъй като в началото на Западноевропейското Възраждане портретът още не бил оформен като жанр във Флоренция. През този исторически период за социално-отговорно поведение се приемало даряването на картини, с които украсявали църквите. Заможните флорентинци поръчвали олтарни картини или стенописи с религиозна тематика, на които искали да видят себе си и своите близки, изобразени до светците или Мадоната. Според канона, женските фигури били поставяни от ляво на централния герой, а мъжките изображения – от дясната му страна. Много често дарителите на християнската живопис били пресъздавани в образите на светци, и то без никаква творческа фантазия. Затова разглеждайки дарените портрети от XIV век във флорентинските църкви, ще открием интересен факт – изобразените на тях флорентински благороднички са облечени не просто скромно, а изключително скромно, дори аскетично.

Роклята винаги е тъмна: черна, тъмно синя, кафява или зелена. Без ярки акценти, дантели, или редки животински кожи. Изображенията нямат или имат едно-единствено скромно бижу – предимно колие. И в това няма случайност или тайна договорка между художниците. Причината била сериозна и свързана с вътрешната политика на града-държава. През XIV век във Флоренция съществувал строг закон, уреждащ дрескода на жителите. А през 1330 г. тук била създадена специална агенция – Ufficiali delle donne - служба, която следяла за облеклото на дамите и девойките. Било забранено те да са облечени с тоалети в ярки цветове, подчертаващи красотата им и указващи богатството на техните семейства. Съгласно „Списък с правила за обличане на флорентинските жени“, било строго забранено те да носят бижута, когато излизат навън или посещават обществени места. Не било разрешено жените да носят диадема или венец от злато или сребро, с перли и скъпоценни камъни, емайл или стъкло. Под запрещение била и възможността дамите да поставят повече от два пръстена на един пръст. Разрешено било само при специални семейни събития да бъдат извадени от кутиите и носени колиета или пръстени с перли и големи скъпоценни камъни. Посочен бил и броят на допустимите фусти – до четири, а тъканите за роклите да бъдат дискретни и без орнаменти. На флорентинските дами било забранено и да се обличат в дрехи, изработени в Генуа, Рим или Мантуа. Не се разрешавало дрехата да е с копчета, които станали популярни в Европа през XII век, но по това време били важен символ на статут във Флоренция, особено ако били изработени от ценен метал и украсени с перли и скъпоценни камъни. Да носиш рокля с голям брой скъпи копчета бил сигурен начин да привлечеш вниманието към своето богатство и социално положение.

Флорентинките не можели да носят обувки, чиито налчета потропвали при ходене по улиците. Забраната за носене на красиви и луксозни неща се отразила негативно върху портфейлите на мъжкото население на града. Джентълмен, подарил на своята дама красива рокля или бижу, трябвало да е готов да плати и глобата за показването им.

Наказанието за нарушение на определените модни правила било глоба от 100 лири, която се плащала от бащата или от съпруга на съгрешилата дама. В случай, че нарушителката била сираче или вдовица, парите за глобата били взимани от нейната зестра. И това не било всичко! Глоба от 200 лири била събирана и от бижутера, шивачката или обущаря, които са продали на дамата забранените артикули, тъй като били считани за съучастници в нейното престъпление.

В началото работата на Модната полиция била приемана спорно. Представителите на Службата не само „залавяли“ заможните дами по улиците на града, но действали и по анонимни доноси. По-малко заможни граждани пишели клевети против по-имотните си приятели или съседи. Особено яростен бил ловът на „модни престъпници“ през 1384 г, когато Бюрото по модни въпроси във Флоренция било оглавено не от местен жител, а от чужденец. Той вършел работата си безкомпромисно и с голямо усърдие следял кой с какво се обличал. Но не мислете, че любителите на красивите тоалети изчезнали, напротив! Дамите научили закона наизуст и започнали да се противопоставят на чиновниците с оръжието на знанието, като измисляли различни начини за заобикаляне на забраните. Така, когато представител на Модната полиция приближавал дама, облечена очевидно по забранен начин, тя бързо се скривала в близката църква. Там, на свещена земя, никой нямал право да я разпитва и обвинява.

Сигурно, драги съвременници, се чудите защо била прилагана тази строгост?! Отговорът носи изненади. Официалният мотив бил ограничение на екстравагантността и насърчаване на скромността и християнските добродетели. Вторият мотив – истинският, бил икономически. Градът се нуждаел от пари и приемането на този закон осигурил благочестива причина за допълнително събиране на средства от населението. Също така облеклото давало знак кой има пари в повече – както знаете, наличието на скъпи дрехи и бижута е сред маркерите за високи доходи.