Първият град, номиниран за Нобелова награда за мир

Пищната Алида Исмаилай помага на френски репортер да пресече границата от Албания към Косово, когато наблизо избухва бомба, пръскайки шрапнели и отломки по пътя, пълен с бягащи бежанци, разказва BBC.

„Границата беше опасна“, каза Исмаилай, припомняйки си как тя помогна на международни журналисти да документират бягството на повече от 400 000 бежанци през нейния роден град Кукеш, Албания, в разгара на войната в Косово между март и юни 1999 г.

Беше минирано. Кукеш беше първото безопасно място, на което можеше да спреш.”

Въпреки че има население от едва 16 000 души, малкият град, който е на 20 километра от границата, приветства зашеметяващ брой бежанци в домове и импровизирани лагери. Кукеш нашумя по целия свят и през 2000 г. стана първият град, номиниран за Нобелова награда за мир.

Славата беше краткотрайна. Вече се справяше с безброй кризи след падането на албанския комунизъм през 1992 г., след като войната в Косово приключи и бежанците се завърнаха у дома, Кукеш преживя собствено изселване, тъй като 53% от жителите напуснаха най-бедния град в Албания в търсене на икономически възможности в чужбина.

Сега, когато броят на посетителите в Албания нараства, местните като Исмаилай се надяват, че туризмът може да предложи стимул за следващото поколение да остане. С чисто новото международно летище на Кукеш, планинските туристически пътеки, комунистическите реликви и героичната история за разказване, жителите се обръщат към своята уникална история на конфликти, устойчивост и щедрост, за да привлекат туристи към едно от по-малко известните кътчета.

Разположени при сливането на реките Бели и Черни Дрин в североизточна Албания, еднотипните жилищни блокове в Кукеш са засенчени от заснежения планински връх Gjallica. 20-минутно шофиране на изток през планински проходи ви отвежда до Косово, където албанците-косовари се бориха за независимост по време на последните етапи от разпадането на Югославия през 1999 г.

Буяр Ковачи, екскурзовод на непълен работен ден, знае твърде добре трудностите, понесени в гранична зона, изпълнена с опасности.

Аз съм оцелял от мина. Имам голям късмет, че днес съм жив.“

Ковачи е само на 10 години, когато намира противопехотна мина, докато играе в провинцията близо до границата. Без да знае какво е, той ударя корпуса с камък и той избухна. Семейството му го откарва по спешност в болницата в Кукеш и той се буди две седмици по-късно. С лявото си око не вижда, а дясната му ръка липсва от лакътя надолу.

През 1999 г. имаше толкова много инциденти тук“, казва той. Общо 120 километра по границата между Албания и Косово бяха тежко минирани с експлозиви. „Години след това те все още разчистваха мините… много бяха ранени като мен.“

С помощта на местния доставчик на оборудване Albanian Trip, градът сега разработва обиколки, за да покаже историята и културата, както и околните планински проходи, туристически пътеки, водопади и села. Обиколките му не бягат от бурното минало на Кукеш и печалбите се инвестират обратно в местна асоциация, която подкрепя жертвите на противопехотни мини. Ковачи се надява, че ако успее да привлече туристи в тази рядко посещавана част на Европа, той може не само да помогне на други, ранени от неексплодирали бомби, но и да помогне за стимулирането на хората да останат и да запазят местната култура на града в лицето на икономическата миграция.

Както показа номинацията за Нобелова награда, жителите на Кукеш са свикнали да посрещат посетителите. Ковачи обяснява как Кукеш успява да приеме стотици хиляди бежанци чрез семейства, които отварят домовете си за удивителните 90 000 души, като същевременно поставят палатки и брезенти навсякъде около площада, по бреговете на реката и в околните полета.

Историята

До неочаквания пристъп на слава на града през 2000 г., историята, подобно на водите на реките Дрин, сякаш е подминавала Кукеш в продължение на векове. Основан от древните илирийци, градът е бил част от обширна територия на Римската, Византийската и след това Османската империи, докато Албания не стане независима нация през 1912 г. След Втората световна война хората наблюдават как етническите албанци в Косово са погълнати от Социалистическата федеративна република на Югославия, докато Кукеш се оказа на границата на все по-параноичната комунистическа диктатура на албанския премиер Енвер Ходжа.

Ходжа управлява Албания с железен юмрук, изграждайки огромна мрежа от подземни тунели и бункери в цялата страна. И все пак тези под Кукеш, които са започнати през 70-те години на миналия век и се простират на около 7 км под града, са най-големите в Албания, с достатъчно място да подслонят цялото население на Кукеш в случай на война. Тунелите са все още там и Африм Ценадж, чийто баща е служил под земята като офицер в албанската армия през 80-те години, сега води обиколки в това, което местните наричат „подземния град“.

Влизайки в един от многото скрити входове, се минава през aлабиринт от тъмни проходи, понякога осветени от вентилационни шахти. Това са бетонни убежища, които сега са изоставени. Ценадж вярва, че комунистически реликви като тази ще привлекат туристи в Кукеш и се опитва да осигури заем, за да превърне стар казармен блок над един от тайните входове в къща за гости.

Баща ми някога е охранявал това място. И сега искам да го запазя“, каза той.

Комунистическата история изобилства в Кукеш и на следващия ден срещнаме Исмаилай пред централата на Радио Кукеши, където огромен комунистически релеф, изобразяващ героичен работник, развяващ албанското знаме, украсява входа. Исмаилай сега е диджей и тя ми направи обиколка на радиостанцията.

Медиен интерес

Радиото е основано от режима на Ходжа като пропаганден източник и неговите репортери се озовават на фронтовата линия на войната в Косово през 1999 г. Снимки на бежанци и конвои на ООН за помощ са закачени по стените на музея. Избледнели писма, изпратени до радиото от бягащи от конфликта, показват как имената на хора, които са успели да се спасят, са били излъчени обратно в Косово, уведомявайки близките им, че са живи.

Първата нощ на изселването приехме 13 000 бежанци“, каза Исмаилай, обяснявайки, че хората дори спят на пода на радиостанцията. „Този момент от историята направи града толкова важен, че световните медии дойдоха тук, съобщавайки за малкия Кукеш, приветстващ стотици хиляди бежанци.“

Докато номинацията на Кукеш за Нобелова награда е историческа, Исмаилай се чуди дали повече жители биха се почувствали принудени да останат, ако бяха спечелили.

Може би днес, ако бяхме носители на Нобелова награда за мир, щяхме да имаме повече инвестиции, повече внимание от страна на НПО.“

Всички в града имат приятели и семейство, работещи в чужбина. Това е основната причина, поради която новото летище, което отвори врати през 2022 г., сега се свързва с няколко големи европейски града. Но също така улеснява туризма, който от своя страна създава стимули за следващото поколение да остане.

По-голямата част от семейството ми напусна“, ми каза Сенай. „Но синът ми учи английски. Той ще стане екскурзовод тук.“

Със своите колосални планински върхове и тюркоазени води на реката е лесно да си представите Кукеш и околния регион да се очертават като дестинация за приключенски пътувания. В село Шиставец, на 45 минути път с кола навътре в планината, са построени дървени хижи за скиори и туристи, а при еднодневни екскурзии  туристите могат да научат повече за планинската култура на гораните, които говорят различен славянски език от албански.

Кукеш също е врата към наскоро откритата пътека High Scardus, която свързва Северна Македония, Албания и Косово и пресича границата през Шиставец.

Притеснението на Балканите обаче е, че новите конфликти са само една искра разстояние, особено като се има предвид, че независимостта на Косово никога не е била призната от Сърбия.

Те имат ужасни спомени“, каза Ремзие Шерифи, косовска журналистка, която бяга от дома си по време на конфликта през 1999 г. „Хората са загубили цели семейства, други имат близки все още в затвора или живеят с надежда за завръщане, което може никога да не се случи.“

Като отвори вратите си за около 400 000 души, Кукеш показа на света, че дори и в най-мрачните моменти човечността надделява. Сега жителите се надяват да споделят своите истории за комунизма и конфликтите, като същевременно разпространяват своите идеали за гостоприемство и мир.