Отново най-зле в ЕС: Работната ръка на България ще се стопи с една трета до 2050 г.

Населението в трудоспособна възраст в България (между 20 и 64 години) ще се стопи с една трета до 2050 г. Това е и поредният показател, при който България се представя най-зле в Европейския съюз, според последния доклад на застрахователя на търговски кредити Allianz Trade.

Като основни причини за мрачната прогноза се посочват демографската криза в страната и миграцията, тъй като България е един от основните „донори“ на работна ръка към други държави в Европейския съюз.

Проблемът е голям и дори бе засегнат в специалния доклад на Световната банка в България. Продължаващата демографска криза ще оставя все по-малко работещо население, което да издържа пенсионната система.

Според данните от доклада на Allianz около 50% от мигрантите към трудовия пазар в Европейския съюз от началото на 21. век са от България, Румъния и Полша. В другите две страни обаче свиването на населението в трудоспособна възраст е по-скромно спрямо това в България – съответно 26% за Полша и 22% за Румъния. Значително се очаква да намалее работната ръка още в Литва и Латвия.

Демографските проблеми важат за целия континент. Allianz Trade очаква задълбочаване на недостига на квалифицирана работна ръка в почти всички държави в Европейския съюз, като до 2050 г. средно населението между 20 и 64 години се очаква да намалее с 20%.

Какви са решенията?

Сред основните възможности за подобряване на перспективите на България и останалите застрашени държави анализаторите очаквано посочват подобряване на условията на труд и увеличаване на трудовите възнаграждения, което би намалило мигрантския поток навън.

За четирите най-големи икономики в Блока – Германия, Франция, Италия и Испания – сценариите за противодействие включват използване на различни комбинации от инструменти, като промени на политиките на пазара на труда, повишаване на продуктивността и привличане на мигранти.

Анализът показва, че нито една от четирите държави не може да намери устойчиво решение, ако разчита само на приток на работна ръка отвън. При такъв сценарий те ще се нуждаят от между 100 000 и 500 000 мигранти на година. Конкретно в Германия биха били необходими по около 482 000 души, в Италия – 414 000, в Испания – 338 000, а във Франция – 115 000.

Ситуацията изглежда най-сложна в Германия, където дори при увеличаване на пенсионната възраст на 68 години и целенасочени усилия за разширяване на участието на жените и пенсионерите в трудовия пазар, изчисленията показват, че ще се търсят 200 000 мигранти годишно. Испания и Италия имат по-голям резерв от население, което към момента не е заето в трудовия пазар. При успешното му привличане и активиране там биха били нужни допълнително съответно около 89 000 и 131 000 мигранти годишно. Най-благоприятни са перспективите във Франция, където подобни мерки биха били достатъчни за разрешаване на проблема дори без нужда от допълнителна работна сила отвън.

В този неблагоприятен контекст сред възможните мерки и решения, които се посочват в доклада, са и увеличаване на реалните работни часове в някои европейски държави и подобряване на интеграцията и квалификацията на мигрантите, включително постигане на по-висока степен на ангажираност на жените сред тях. Добрият пример за това е Швеция, където перспективите за запазване на работната сила и съответно стабилността на икономиката, към момента изглеждат най-оптимистични.