Работодателите критикуват правителствените мерки срещу кризата

Вчера правителството обяви пакет от мерки на обща стойност 4.5 млрд. лв. От тази сума обаче единствено 500-те милиона за допълнителни възнаграждения на медици, полицаи и военни, стандартните 50 млн. лв. з великденски добавки на пенсионерите и евентуално около 1 млрд. лв. за поемане на 60% от заплатите на затворените бизнеси, са пари в кеш. Всичко останало са кредити и отложени плащания на данъци.

По повод на представените мерки, които на фона на всички останали държави в ЕС изглеждат твърде недостатъчни, асоциацията на работодателите излезе с много критики. Фирмите ги определят като „недостатъчно необходими“, „закъснели“, „лошо реализирани“ и „стари предложения“.

По отношение на обявените 500 млн. лв. за ББР за портфейлни гаранции за търговските банки за обезпечаване на кредити на бизнеса в размер на 2.5 млрд. лв. четирите работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, смятат, че това е вече анонсирана мярка, съответстваща на препоръките на ЕК. „Практикува се в повечето страни, обявили мерки. Размер – малко над 2% от БВП. В някои страни достига до 15%. Има анонс да се увеличи, ако е необходимо. Кредитите към нефинансовите предприятия по последни данни на БНБ са 35 млрд. лв. Един на всеки 14 ще може да се възползва при недопускане на концентрация. Мярката няма спешен характер. Не е оповестена процедурата за кандидатстване. В анкетно проучване сред бизнеса само 42% я определят като „силно необходима“. При конкретизиране на механизма за кандидатстване, ползване и издължаване трябва да се търси максимална бързина и минимална сложност, за да не стане тя неизползваема“, пише в позицията.

Другото предложение - 200 млн. лв. за  безлихвени кредити през търговските банки в размер до 1500 лв., на лица, които са в неплатен отпуск, при запазване на трудовите правоотношения. За тази мярка бизнесът смята, че е единствената нова. „Малко над 130 000 лица ще имат достъп до тази мярка (изчислението е на база максималния възможен размер). Вероятно ще е добра, като временен буфер за около месец“, пише там.

Относно схемата „60/40“: Добра идея, лоша реализация дотук. Неработеща мярка, поради недомислени изисквания. Анонсирана и уредена в Закона за извънредното положение. Сега се определя размерът на средствата. Предлаганата мярка има силно стеснен обхват – само тези предприятия, които са преустановили работа, въз основа на акт на държавен орган. Не включва предприятия със силен спад на продажбите поради кризата, т.е. масовия случай.

Реалното съотношение не е 60/40. За служител с месечна брутна заплата (осигурителен доход) от 1000 лв., НОИ ще преведе 600 лв., а служителят струва на работодателя 1 190 лв. Около 19 на сто осигуровки за сметка на работодателя. Съотношението е по-скоро 50/50. Или предприятие, на което му е забранено да работи  и, съответно - няма приходи, трябва да поеме ангажимент за 3 плюс три (общо 6) месеца да изплаща пълното възнаграждение и да запази числеността на персонала, за да получи подкрепа в размер на разходи за труд за месец и половина. Плащайки Данък сгради, Такса битови отпадъци, разходи за охрана, наем или ипотека! Спряно предприятие без никакви приходи за неизвестен период от време!

От тези 60 на сто, 2/3 ще се върнат обратно в хазната до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на заплатите, под формата на осигурителни плащания от работодателя и осигурените лица и като удържан авансов данък от възнагражденията на служителите.

От друга страна, работниците се очаква да получават пълен размер на януарския си доход, без да работят, без да имат съответните разходи, които имат, когато ходят на работа.

Не намираме такива условия никъде в ЕС и ОИСР. За да работи такава мярка, следва държавата да подкрепи дохода на работещите в предприятия, преминали на намалено работно време, поради голям спад на продажбите. В такива случаи правителствата компенсират ЧАСТ от загубения доход.

Предвидените срокове в ПМС показват, че ще са необходими около 20 работни дни след приемането му, за да стигнат първите суми до бизнеса, т.е. най-рано в края на април! Това не е спешна мярка. Твърде много бюрокрация – копие на заповеди, заявления, декларация, списък на служителите, с посочване на осигурителния доход (!?). Последното е най-безсмислено. Подкрепата ще се изплаща на база осигурителния доход за м. Януари 2020 г. Данните за този период са представени от осигурителите на НАП/НОИ до 25.02.2020 г. Това показва, че има още резерви за опростяване на процедурите, ако това не се направи, от експресното проучване до бизнеса се очертава по-висока вероятност работодателите да предпочетат директно да освободят работниците и служителите, вместо финансовото натоварване на фирмата, без директна възвръщаемост.

Бюджетът на Фонд „Безработица“ за 2020 г. е в размер на 438 млн. лв. Още при приемането му е заложен дефицит близо 95 млн. лв. Бюджетът е съставен на база прогноза за 66 000 безработни лица за 2020 г., със среден размер на обезщетението 547 лв., като част от тези безработни лица са придобили това качество през 2019 г. (т.е. действителният брой безработни лица е далеч по-малък). В България се завръщат освободени от работа от други европейски страни наши граждани  с права да получават до 1500 лв. до 12 месеца обезщетение, дължимо от същия фонд, което не е калкулирано в бюджета. Не става ясно без бюджетна актуализация откъде ще се вземат тези над милиард лева, които всъщност няма да се изхарчат, а заетостта и доходите на работещите хора няма да бъдат подкрепени, ако не се промени новоприетият Закон за ИП.

Мярката е рестриктивна и като обхват, и като условия за ползване. Необходимо е да се прецизират предприятията, които могат да се възползват от нея, т.е. точен анализ на засегнатите браншове и отрасли. Промяна и в условията – да се заложат реални икономически показатели, които да са основа за обективна преценка за влиянието на кризата върху предприятието – намален % на обем продажби и т.н., вместо използваното сега субективно изброяване на сектори.

По повод отлагането до 30 юни на плащане на данъци, които трябва да оставят около 600 млн. лв. в бизнеса за допълнителен период от три месеца, пишенсът пише:

„Отлага се плащането на корпоративния данък за тези, които са на печалба и дължат такъв. Не е нова мярка. Уредено е в Закона за извънредното положение. Препоръчва се от ЕК и се прилага под една или друга аналогична или по-силна форма на подкрепа в страните, обявили мерки за подкрепа на икономиката. Ако фирмите изхарчат сумите, предвидени за данъци, откъде ще ги набавят на 1.07.?“

Това не е реално оставяне на пари в бизнеса, а само краткосрочно времево изместване. В този смисъл може да се помисли и за още по-ускорено възстановяване на ДДС на експортно ориентираните компании (за 1 седмица от подаване на СД), а на останалите да се мине временно към процедура на възстановяване като на износителите – максимум месец след подаване на СД.  

Телефонът за сигнали за задължения на държавните институции към фирмите следва да се допълни с електронен адрес, на който да се набират тези сигнали и, когато е възможно, да се съпровождат със съответните документи, като ангажимент на държавата да придвижи претенциите в най-кратки срокове.

За извънредните разходи с МЗ, МВР и МО – 500 млн. лв. Не коментираме размера. Трябва  да бъде за сметка на замразяване на заплатите в останалата бюджетната сфера. Необходима мярка. Не е свързана пряко с подкрепа на икономиката.

50 млн. лева за Великденски добавки към пенсиите. Традиционно плащане. Няма пряка връзка с подкрепа на икономиката.