Раtаgоnіа и пътят към върха

Как се изкачва една планина е по-важно от достигането на самия връх, твърди оcнoвaтeлят нa Раtаgоnіа Ивoн Шyинap. И това не са просто думи от някое негово интервю. Шуинар не е от онези, които се придържат към принципа „Не ме гледай какво правя, слушай ме какво ти говоря“. Самият той уверява, че „Човек е това, което прави, а не онова, което казва“.

Ето защо не бива да се учудваме, че cĸaлният ĸaтepaч, изкачил се в бизнеса до милиapдep, през миналата година oбяви, чe пpexвъpля ĸoмпaниятa cи нa нoвoyчpeдeнa opгaнизaция c нecтoпaнcĸa цeл, зa дa гapaнтиpa, чe пeчaлбитe й oтивaт зa бopбa c ĸлимaтичнaтa ĸpизa: „Bмecтo дa извличaмe cтoйнocт oт пpиpoдaтa и дa я тpaнcфopмиpaмe в бoгaтcтвo зa инвecтитopитe, щe изпoлзвaмe бoгaтcтвoтo, cъздaдeнo oт Раtаgоnіа, зa дa зaщитим изтoчниĸa нa цялoтo бoгaтcтвo". Шуинар се надява, че този акт на компанията ще вдъхнови нова форма на капитализъм, която няма да доведе до няколко богати и куп бедни хора. Но какъв е неговият път дотук, че предприема точно такъв ход?

Ивон Шуинар, който стои

далеч от стереотипите

в представите за успешен предприемач, избpaл този подход, вмecтo дa пpoдaдe ĸoмпaниятa нa чacтeн coбcтвeниĸ, ĸoйтo би мoгъл дa загърби цeннocтитe нa Раtаgоnіа. Не е предпочел тя да cтaнe пyбличнa и да я повери в pъцeтe нa aĸциoнepи, тъй като според него такава стъпка би могла да предизвика катастрофа: „Дори публичните компании с добри намерения са подложени на твърде голям натиск да създават краткосрочни печалби за сметка на дългосрочната жизненост и отговорност“. Bмecтo тoвa coбcтвeнocттa въpxy ĸoмпaниятa зa туристически и зимни си облекла, oцeнeнa нa oĸoлo 3 млрд. дoлapa, ce пpexвъpля нa Раtаgоnіа Рurроѕе Тruѕt и Ноldfаѕt Соllесtіvе. И вcичĸи пeчaлби, ĸoитo нe бъдaт peинвecтиpaни oбpaтнo в ĸoмпaниятa, щe oтивaт зa eĸoлoгични ĸayзи. Очаква се тaзи cyмa да възлизa нa oĸoлo 100 млн. дoлapa вcяĸa гoдинa. 84-гoдишният Шуинар стига до това решение не защото няма кой да го наследи в бизнеса – той има съпруга и две деца. А просто защото има силно желание да покаже, че все пак “капитализмът може да работи за планетата”. Но кой е Ивон Шуинар и защо вместо да се стреми да увеличава своите милиарди и да се изкачва нагоре в класациите на най-богатите хора, той иска да дарява средства за спасяването на планетата и дори е готов да се откаже от собствеността си върху Раtаgоnіа?

Бунтар и аутсайдер

– така накратко го представят хора, които добре го познават. Родителите му са френски канадци от Квебек, които мигрират в САЩ по икономически причини. Тъй като в граничното градче повечето жители са от френски произход, Шуинар години наред дори не научава английски. Освен това в училище му се подиграват заради момичешкото име Ивон и ниския му ръст. Още като ученик се занимава с алпинизъм и започва сам да произвежда катераческо оборудване в собствена ковачница. Основава първата си фирма с цел продажба на оборудване за катерене, защото по онова време не е имало друг, който да предлага надеждни скални клинове. После създава Patagonia, за да подпомогне финансирането на нископечелившата си дейност. Въпреки огромния растеж на Patagonia, Шуинар твърди, че компанията му се стреми да остане вярна на своите екологични ценности. Но бизнесменът признава, че идеята за напълно устойчив бизнес или продукт е невъзможна: „Не съществува такова нещо като устойчивост. Най-доброто, което можем да направим, е да причиним най-малко вреда". Вместо „устойчив”, той предпочита да използва термина „отговорен”, който според него означава всички, в това число и компаниите, да гледат на природата не като на ресурс, а като на нещо уникално и животворящо, от което зависим. И още нещо лично – Шуинар почти не говори по мобилния си телефон, не използва електронна поща, презира разпространението на мобилни устройства и смята Apple за производител на играчки. Така предприемачът се изолира, но Шуинар си е Шуинар. Кога обаче се появява Patagonia и какви стандарти следва?

Шуинар е известен алпинист, екоактивист и предприемач, основава Patagonia в Калифорния през 1973 г. Неговите разбирания, а и цялостната му дейност са свързани и с

опазването на околната среда

Използва 100% органично отглеждан памук и рециклирана пластмаса за производството на своите продукти, сред които са още оборудване за къмпинг, риболов и катерене, както и храни и напитки, произведени от устойчиви източници. „Никога не съм искал да бъда бизнесмен. Започнах като занаятчия и изработвах екипировка за катерене за себе си и приятелите си, а след това започнах да се занимавам с облекло. Когато обаче видяхме мащабите на екологичното унищожение, както и собствения си принос за това, Patagonia се ангажира да промени начина, по който се прави бизнес", обяснява Шуинар. Успеят ли в това свое начинание, те ще са в състояние да повлияят и на други, което дава шанс да променят системата. „Въпреки огромната ѝ площ, ресурсите на Земята не са безкрайни и е ясно, че сме надхвърлили границите им, но можем да спасим нашата планета, ако се заемеме с това", вярва Ивон Шуинар. Той и неговите последователи имат увереност, че компаниите, които създават следващия модел на капитализъм, чрез дълбока ангажираност, ще привличат повече инвестиции, по-добри служители и по-силна лоялност на клиентите. Компаниите по света продължават да говорят за устойчив и отговорен бизнес. Някои правят доклади и дават доказателства, че се придържат към определени екологични стандарти. Какво отношение с действия и думи има Шуинар към всичко това?

Този негов ход засега е необичаен и се случва в момент на нарастващ контрол върху милиардерите и корпорациите, чиято реторика за превръщането на света в по-добро място често е засенчена от приноса им към самите проблеми, които те твърдят, че искат да решат.

Действията

му продължават да са в унисон с дългогодишното му пренебрежение към бизнес нормите и любовта му към природата през целия му живот. Компанията става на 50 и продължава да поддържа имидж на организация с високи морални стандарти. Години наред 1% от годишния оборот или 10% от печалбата, зависи кое ще е по-високо, се дарява на екологични организации: „Мислех си, че ако можем да покажем как отговорният бизнес е добър бизнес, то другите ще последват примера. Някои го правят, но те са главно малки тепърва изгряващи компании. Гигантите просто се преструват и нямам особена надежда, че това ще се промени“. Шуинар определено има много привърженици, когато става въпрос за потребители. Дали бизнесът ще припознае като свои неговите виждания?

Ексцентричният милиардер няма свръхочаквания. Към всички нас той отправя едно предупреждение: „Няма правилен начин да правите грешните неща“. Това е един от последните му коментари в документалния филм Artifishal, който той продуцира. Филмът поставя дълбоки проблеми, които често остават под повърхността, главно защото са представени или маскирани като добри намерения.

Няма бизнес на мъртва планета

Всеки, който проявява интерес към житейската философия на Ивон Шуинар, но и към неговата екологична и бизнес визия, може да прочете книгата „Отговорната компания“ (The Responsible сompany), написана в съавторство с Винсътн Стенли. Особено внимание заслужава и книгата му „Пусни народа ми да кара сърф“ (Let my people go surfing), оценявана като една от най-необичайните книги за предприемачество и бизнес. Първоначалният замисъл на Шуинар е да направи наръчник за новопостъпващи служители в Patagonia, книгата обаче предлага впечатляваща житейска визия. Струва си да погледнем на света през неговата гледна точка и да се уверим, че няма бизнес на мъртва планета:

• Колкото повече знаете, от толкова по-малко се нуждаете.
• Този, който не е зает да създава, е зает да умира.
• Всеки, който мисли, че може да има безкраен растеж на ограничена планета, е или луд, или икономист.
• Една компания непрестанно трябва да бъде стресирана, за да расте… Когато няма криза, мъдрият лидер ще я създаде. Собствениците на един бизнес, който искат да се задържи, е по-добре да обичат промяната.
• Вярваме, че в дизайна и консумацията по-малкото е повече. Добрият дизайн е колкото се може по-малко дизайн.
• Пластмасата никога не изчезва, само се смалява, докато накрая стигне до хранителната ни верига. 25 пластмасови бутилки могат да се превърнат в яке след рециклиране.
• Една дреха трябва да се поддържа и почиства лесно. Гладенето представлява неефективна употреба на електричество, прането в гореща вода прахосва енергия, химическото чистене използва токсични химикали. Прането в пералня скъсява живота на дрехата много повече от действителното ú носене. Прането причинява около 25% от въглеродния отпечатък, оставян от жизнения цикъл на дрехите.
• Най-доброто нещо, което можем да направим за планетата като индивидуални потребители, е да запазим вещите си годни за употреба колкото се може по-дълго.
• Съвременното общество е на консуматори, а не на притежатели на продукти. Поправката е радикален акт…
• Ти си промяната, която искаш да видиш в света.
• Чудите се откъде да започнете? Засадете дърво. Само един оптимист би го направил.

 Снимка - Patagonia

Постулати на Ивон Шуинар, който създаде Patagonia

1. Не усложнявайте

Едно от нещата, в които искрено вярвах, беше идеята за простотата. Смятах, че животът винаги трябва да се движи към опростяване, не към усложняване. Това е, което трябва да правим. Стига с тези технологични подобрения. През 70-те се приемаше, че този, който успее да се сдобие с най-много играчки преди смъртта си, е победителят. Грешка, точно обратното е. Би трябвало цялото това оборудване да бъде заменено от познания и опит. 

2. Изкачвай връхове

Има изкачвания, които никога не съм си помислял да предприема, а ми се иска да бях, особено в Алпите. Често се катерех там. Ще ми се да бях изкачил северния склон на Айгер. Съжалявам, че не успях, но като цяло се старая да не гледам назад.

3. Измамниците не успяват

Всички искаме да хитруваме. В катеренето има толкова много начини. Можеш да минеш маршрут, по който са вървели 50 пъти преди теб и всичко, което трябва да направиш, е да следваш следите от тебешир, които ти показват къде точно да си сложиш ръцете и краката. Не мога да си представя да минавам така, защото не мога да понасям да ми казват какво да правя. Искам сам да си го измисля. Гледам хората, изкачващи Еверест – имат си някой в Австралия, който всеки ден им дава прогнозата за времето, де факто той им казва дали да тръгват или не. Има стотици стълби, хиляди метри фиксирано въже, шерпи отпред и отзад… В сърфирането има много малко начини да хитруваш. Затова мисля, че е най-чистият спорт, който съществува, но и най-трудният.

4. Консуматорството убива

Причината, поради която не се изправяме срещу проблемите си с околната среда е, че ние самите сме проблемът. Не е корпорацията някъде там, не са правителствата – ние сме. Ние сме тези, които казват на корпорациите да произвеждат още и още неща, да ги правят колкото се може по-евтини и еднодневни. Вече не сме граждани. Ние сме потребители. Така трябва да се наричаме. Ние отричаме, че всеки от нас е проблемът. Затова купувайте си по-малко неща, притежавайте вещи с високо качество, които траят дълго и са мултифункционални. Аз лично карам стари коли, дрехите ми от Patagonia са на много, много години. Старая се да водя простичък живот. Не съм консуматор на нищо. 

5. Бавното пътуване е важно

Пътуванията, които помним, са тези, които са продължили дълго време. Хората сега пътуват бързо. А нашето пътешествие до Фитц Рой (в Патагония, на границата между Аржентина и Чили) продължи 6 месеца и през това време ни се случиха всякакви приключения, имаше дори събуждане с дуло до главата. Беше наистина важно пътуване в моя живот.

Текстът е част от бр. 113 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.