Раздути ли са приходите в проектобюджета на Асен Василев? (инфографика)

Заложените приходи в проектобюджета на Асен Василев за 2024 г. са сред основните критики към публикуваната в петък фискална рамка на държавата. Според разчетите, финансовият министър залага за следващата година ръст на приходите с около 10 млрд. лв., или близо 15% спрямо тази година. Внушителното число е прогнозирано при очаквана доста по-скромна инфлация спрямо наблюдаваната през последните две години.

В приходната част на бюджета е заложен рязък скок на данъчно-осигурителните приходи – с около 7 млрд. лв. спрямо очакваните за 2023 г., което лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов описа през уикенда като „дупка в бюджета“.

Ръст от подобен порядък на данъчните приходи бе видян миналата година, когато обаче инфлацията стигна рекордни двуцифрени стойности както в България, така и в по-голямата част от Европа – основен търговски партньор за страната, а икономическият ръст докосна 4%.

Тогава данъчните приходи нараснаха с близо 7 млрд. лв.

Сега Асен Василев отново залага подобен ръст, но при 5 пункта по-ниска инфлация, икономически ръст около 3% и без съществени данъчни реформи.

Заложените приходи са определени като завишени не само от ГЕРБ, но и от експерти, включително и представители на „Демократична България“.

Проблем, според икономисти и бивши финансови министри на ГЕРБ, са и неданъчните приходи – основно от заложената извънредната такса върху преноса на руския газ по разширението на "Турски поток" през България. За следващата година е заложено тези постъпления да са над 2 млрд. лв. Унгария обаче вече заплаши България със Съда на Европейския съюз и с аргумент, че това е нарушение на търговската политика на Европейския съюз. Освен това не е ясно как "Газпром" – основно енергийно оръжие на Кремъл – ще бъде принуден да плати тази извънредна такса.

А Василев е разчел бюджетът на ръба – с 3% дефицит – и всяко неизпълнение на приходите, или извънреден разход, реално заплашва бъдещето на България като член на еврозоната.