Реформата на БЕХ е ключът за одобрение на Плана за възстановяване

Г-н Пеканов, Европейската комисия удължи срока за оценка на Плана за възстановяване и устойчивост на България. Това достатъчно ли ще бъде според Вас и можем ли да кажем, че до 15 февруари ще имаме одобрение?

Надявам се, че да. Както съм казвал много пъти, всички компоненти без секторите „Енергетика“ и „Върховенство на закона“ за мен са почти готови. Остават технически елементи, които трябва да се решат, ако не за дни – за седмици. В сферата „Енергетика“ обаче все още предстоят тежки преговори. Новото българско правителство трябва да реши къде стои по тези отворени теми. Не по всяка от тях трябва да има промяна на позицията – някои от позициите трябва да се отстояват, по други може би ще трябва да се намери консенсус и да се отстъпи.

По темата „Върховенство на закона“, смятам, че остават буквално техническият въпрос за титлата, която ние сме предложили като решение на липсата на отчетност на главния прокурор и как да бъде избирана. Говорим за съвсем технологичен процес – как ще се гарантира случайният принцип да се избере прокурор или следовател, който по никакъв начин не е зависим от текущия главен прокурор.

Смятате ли, че в сектор „Енергетика“ новото правителство ще успее бързо да намери консенсус?

Моето мнение е, че наистина в последните седем месеца, по време на работата на служебния кабинет, ние заложихме доста по-високо ниво на амбиция за декарбонизация и нови проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници, реформи за насърчаване на възобновяемите енергийни източници, крайна дата за излизане от въглищата. Смятам, че това е достатъчно и България трябва да защитава тази позиция и в общи линии да я отстоява пред Европейската комисия.

Това, което смятам, че трябва да се направи, е очакваната реформа на Българския енергиен холдинг – нещо, което очевидно стои като червена линия пред Европейската комисия, и ще бъде най-трудният въпрос за намиране на решение.

Как бихте коментирали оценката, че в препоръките от Европейската комисия „енергетиката е направена на кайма“?

За съжаление, това е буквално неразбиране на процеса. Планът за възстановяване в нито една страна не е одобрен с „да“ и „не“. Всяка една страна няколко седмици след подаването на Плана си, в нашия случай шест седмици, получава коментари. Голямата част от тях са очаквани и някои от тях от години се отправят към България. Комисията е длъжна да покаже своята позиция – че очаква много, а в голяма част от компонентите казва „вие сте си свършили работата“. Тези, за които не са съгласни, са в сферите „Енергетика“ и „Върховенство на закона“. И там обаче, както казах, ние може би не трябва да се съгласим с всичко, което е изпратено от Брюксел.

Тъй като в новото правителство няма вицепремиер по европейските въпроси, смятате ли, че финансовият министър ще може да се справи с Вашата задача?

Доколкото познавам финансовия министър, смятам, че може да се справи с изключително много задачи, но има рискове в тези две структури, които се обединяват, защото те имат много различен характер. Едната се концентрира върху случващото се с бюджета, с приходите в хазната и други процеси, докато другата има характер на постоянни преговори с Брюксел. Имало е седмици, в които сме имали по четири срещи с различни служби на Европейската комисия – 3-4-часови. Във всяка от тези срещи изказваме позиция, която да защити позициите на всяко едно отделно министерство по различни и в някои случаи доста технически теми. Рисковете идват чисто от физическото справяне с тези две съвсем различни задачи.

Във финалното споразумение на новосформираната коалиция е заложено по Плана за възстановяване да бъде използван и достъпа до заеми. Как ще коментирате?

Това е правилно. Смятам, че трябва да използваме поне някаква част от заемните средства. Това е много евтин ресурс, който може да се влее в икономиката и да помогне да засилим някои приоритети.

За кои стълбове от Плана смятате, че има най-голяма нужда да използваме заемната част?

Аз винаги съм бил насочен към образованието и отчасти може би към социалната сфера. Още с встъпването си в длъжност моето виждане бе, че трябва да увеличим инвестициите там, и го направихме. България може да направи още много за тях, съответно чрез заемната част. Тя може да бъде разпределена както ние преценим – може да я използваме и само за две сфери, т.е. сумата не е нужно да бъде пропорционална на всички стълбове.

Достигнахме края на програмния период. Как върви в момента изпълнението им и има ли много проекти, които са застрашени и може да изгубят еврофинансирането?

Изпълнението върви задоволително. Нямаме някакви притеснения за загуба. Повечето програми са над 95% договорени. Смятам, че там няма рискове, освен с една програма, която винаги е създавала проблеми – за околната среда и водите, за която търпим доста критики от Брюксел, че не правим достатъчно. По нея със сигурност има някои проблеми.

По-голям обаче е въпросът с новия програмен период, който също е в почти готова фаза. Изпратени са оперативните програми в началото на ноември и очакваме одобрение. След това трябва да бъде изпратено споразумението за партньорство. По него имаше две отворени теми, които ние решихме в последните два месеца. Става въпрос за трансфера, който се прави, тъй като югозападният регион няма да получава толкова много ресурси.

Ние успяхме да договорим останалите градове извън София да получат допълнителен ресурс, тъй като като цяло регионът ще получи доста по-малко заради управленската грешка София да не бъде извадена от този регион. Говорихме да получим допълнителни средства за другите градове около София и в този смисъл споразумението за партньорство и проблемите, които имаше около него, са решени.

Кога се очаква да започне изпълнението на проекти от новия програмен период?

Трябва да бъде изпратено споразумението за партньорство. Надявам се, че новото правителство ще направи това в бърз срок, след което може да започне и още следващата година. Тук искам да кажа, че няма никакво забавяне от страна на България. Направил съм сравнение с всички други страни и само три други членки са изпратили споразумението, защото след пандемията се промениха част от регулациите и подхода на страните. Вижда се, че ние сме малко по-бързи от голяма част от страните. Ако споразумението за партньорство бъде изпратено в края на тази година или в началото на следващата, ще бъдем една от първите страни.

С други думи, догодина вече може да се възползваме от проектите в новия програмен период и да завършим проектите си, финансирани от стария?

Ако не се правят някакви резки промени в така заложените оперативни програми в момента – да.