Политолог: Ресорът на Габриел е ориентиран към икономиката на бъдещето

Според Анна Кръстева в ресор \"Иновации и младеж\" могат да се направят страшно много неща

09:26 11.09.2019 ~ 2 мин.

Ресорът "Иновации и младеж" на българския еврокомисар Мария Габриел е ориентиран към бъдещето по няколко начина. Науката, която ще бъде финансирана по управляваната от нея програма „Хоризонт Европа“, например стои в основата на икономиките с висока добавена стойност, базирани на знанието. Това обясни политологът Анна Кръстева по повод критиките, че България е получила нещо като понижение в новата Европейска комисия (ЕК) със слаб ресор.

„Много по балкански коментираме разпределението на ресорите“, обясни Кръстева в ефира на bTV тази сутрин. Тя даде пример с Маргрете Вестагер, на която в миналата Комисия бе поверено да се занимава с конкуренцията, което на пръв поглед не звучи кой знае колко гръмко. Няколко години по-късно обаче тя е позната не само в ЕС, но и дори на самия американски президент Доналд Тръмп заради гигантските глоби на интернет компаниите от САЩ.

Кръстева обърна внимание върху родното разбиране за политика, което акцентира върху разпределението на едни пари, а не за това как и в какво те трябва да бъдат вложени или до какви резултати ще доведат дадени мерки.

Мария Габриел ще отговаря за бюджет от 130 млрд. евро, от които 100 млрд. са предвидени по програма „Хоризонт Европа“. „Това не са пари, които се раздават, а които учените печелят“, каза Кръстева и посочи, че в науката най-малко става дума за раздаване.

Според нея това е ресор, в който може да се направят страшно много неща. Иновациите по презумпция се свързват с технологиите, но такива може да има навсякъде. „Съвременната европейска младеж показа, че може да прави демократични иновации, които поставиха такива предизвикателства пред институциите, че институциите днес вървят по пътя, очертан от младежите“, каза политологът.

Тя смята още, че сега може да се даде шанс науката да бъде припозната като основа за бъдещите икономики, базирани на знанието – „нещо, което нашите политици още не са научили“.

Кръстева все пак призна, че доколкото тази Еврокомисия е по-йерархично структурирана, България не попада на някое от водещите места. За първи път има трима изпълни зам.-председатели и други трима регулярни зам.-председатели.