Рестартирах бизнеса си рязко и от нула

Цветелина Тенева е основател на Smart Minds - компания, посветена на развитието на хора и организации в бизнес контекст. Сертифициран фасилитатор по метода Сериозни игри® с LEGO®, представител на датската компания IntHRface за България и Румъния за Основополагаща сертификация по метода. Вижда бъдещето на ученето в комбинация между хора, технологии и игровизация.

Като успех дефинирам всеки случай, когато след мен са останали полезност и смисъл, със спазен баланс между даване и вземане. И всеки случай, в който съм имала възможност да науча нещо ново. Имам все по-дълбокото разбиране, че устойчивият успех е в спокойствието и баланса.

Най-смелото ми решение досега в професионален план е да рестартирам бизнеса си самостоятелно, рязко и от нула. Благодаря на силната подкрепа на семейството ми, на колегите, които избраха да продължим заедно, и на клиентите, които виждат капацитет и стойност в нашата работа.

Умението, което ми донесе най-голяма възвръщаемост, е умението да уча. Уча това, което ме влече. Уча от всички опити, чиито частичен или пълен неуспех съм осмислила и превърнала в нов опит, който рано или късно носи полезен резултат.

Моите постижения, измерени в смисъл - когато години по-късно случайно срещам хора, с които сме работили, и, без да ги питам, говорят за неща, които сме правили и все още са смислена и полезна част от работата и живота им.

Моят кратък менторски урок гласи, че: А) Силата е в нас и най-ключовата инвестиция на внимание, енергия, време е в израстването ни като хора. Другото се нарежда като домино след тази първа плочкa. Б) Хората добруват, когато са в общности. В ерата на индивидуализма, това е сила в „сляпо петно“ , на която силно си заслужава да обръщаме внимание.

Три качества, които ме изградиха:

Умението да изграждам навици и да променям навици у другиге;

Упоритостта ми;

Дълбокото вярване, че винаги има възможност за по-добро и то зависи и от нас.

Като лидер си задавам въпроса: Как да продължим в бъдещето - с неговия темп, технологии, необятни трансформации, връщайки се редовно към най-човешките и съкровени добродетели, ценности и качества, за да добруваме.

Това, което правя различно, е „гъделичкането“ на границите - когато целта и смисълът изискват да погледнем отвъд тях, ако е полезно - да ги преосмислим и да ги прекроим за по-добро. С уважение към значението, което са имали, и с финес в прекрояването им, за да запазим полезното като основа на новото.

Мит за успеха е, че мерилото за него е извън нас.