Резултатите на българските ученици на теста PISA са критично ниски

Българските ученици са на последно място в ЕС по математика, а по четене – на предпоследно, става ясно от резултатите от последното издание на проучването PISA за 2022 г. Делът на българските ученици под критичния праг на постижения в трите изследвани области е тревожно голям – 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Данните показват, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са адекватни за решаване на ежедневни проблеми.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) e тест, разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и се провежда през три години. Проучването обхваща 15-годишни ученици от цял свят, като оценява степента на придобитите от тях ключови знания и умения, важни за пълноценното им участие в социалния и икономическия живот. Осмото издание на изследването трябваше да се проведе през 2021 г., но заради пандемията от COVID-19 беше отложено. През 2022 г. в изследването са участвали 690 хил. ученици от 81 държави, а в България – над 7 хил. деветокласници от 200 училища в страната. Основната оценявана област е математическата грамотност. Тестът проверява също уменията за четене и природни науки.

Пето и шесто равнище в скалата на PISA са високите постижения, а първо и второ показват ниските резултати. Делът на учениците с високи постижения на пето и шесто равнище е незначителен – едва 3% по математика, 2% по четене и 1% по природни науки. Резултатите на българските ученици в PISA 2022 и в трите области на изследването са сравними с най-ниските им постижения до момента – през 2006 г. Те са значително по-ниски от средните резултати за ОИСР, според Института за изследвания в образованието.

Средните резултати за 2022 г. са по-ниски в сравнение с 2018 г. по математика и четене и почти същите като през 2018 г. по природни науки”, се казва в доклада на ОИСР за България.

Резултатите по математика

По математика българските деветокласници са постигнали 417 точки. По-ниски резултати имат само Мексико, Бразилия, Индонезия, Филипините. Една позиция преди България е САЩ. У нас 46% от учениците са постигнали поне второ ниво на владеене на математика, при средно 69% за страните от ОИСР. Това означава, че тези ученици могат да представят математически ситуация, като сравняване на общото разстояние между два алтернативни маршрута или преобразуване на цени в различна валута.

Около 3% от учениците в България са постигнали най-високите нива – 5-о и 6-о, при средни 9% за страните от ОИСР. Тези ученици могат да моделират математически сложни ситуации и да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за тяхното решаване. Шест азиатски страни и икономики имат най-голям дял от ученици, постигнали най-високите нива: Сингапур (41%), Тайпe, Китай (32%), Макао, Китай (29%), Хонконг, Китай (27%), Япония (23%) и Корея (23%). Само в 16 от 81 страни над 10% от учениците са постигнали ниво 5 или 6 на владеене.

Резултатите по четене

Резултатите по четене са по-ниски - средно 404 точки са постигнали българските деветокласници. По-ниски резултати имат Индонезия и Филипините. Пред България се подреждат Бразилия и Мексико. Близо 47% от учениците в България са постигнали ниво 2 или по-високо по четене при средно 74% за страните от ОИСР. Тези ученици могат да идентифицират основната идея в текст с умерена дължина, да намерят информация въз основа на ясни, макар и понякога сложни критерии, както и да посочат целта и формата на текстове, когато има изрично указание за това.

Делът на 15-годишните ученици, достигнали минимум нивата на владеене на четене (ниво 2 или по-високо) варират от 89% в Сингапур до 8% в Камбоджа. Само 2% от българските ученици са постигнали ниво 5 или по-високо по четене при средни 7%. Това значи, че тези ученици могат да разбират дълги текстове, да се справят с абстрактни концепции, да установяват и разграничават мненията и фактите въз основа на имплицитни знаци, отнасящи се до съдържанието или източник на информация.

Резултатите по природни науки

Познанията на българските ученици по природни науки се измерват средно в 421 точки. По-ниски резултати имат Мексико, Бразилия, Индонезия, Филипините. Една позиция преди България отново е САЩ. Всеки втори български ученик (52%) е достигнал ниво 2 или по-високо по природни науки при средни 76%. Тези ученици могат да разпознаят правилното обяснение на познати научни явления и да установят дали едно заключение е валидно въз основа на предоставените данни. Ниво 5 и 6 са достигнали само 1% от българските деветокласници при средни 7%. Учениците, достигнали високите нива, могат творчески и самостоятелно да прилагат знанията си в разнообразие от ситуации, включително, когато те са им непознати.

На какво се дължат ниските резултати?

Според просветния министър проф. Галин Цоков резултатите на българските ученици по математика в PISA 2022 падат, защото обучението не е ориентирано към компетентностите.

Задачите по математика и природни науки трябва да станат по практически ориентирани. В матурите се вкара голям процент задачи по математика с практическа ориентираност”, заяви проф. Цоков.

По думите му българските ученици имат знания, но не могат да приложат уменията си в живота. МОН ще подкрепи учителите и учениците за по-практическите задачи, но не могат да ги подготвят за самите PISA тестове.

Според образователните експерти друг голям проблем за страната ни е ангажираността и участието на родителите в подготовката на децата си по математика и природни науки. Промяната в сферата на образованието е свързана с цялата промяна на обществеността, включително и на родителите.

Ако по-голям процент родители са ангажирани с това, което става в училище, както и с резултатите на децата си, тогава резултатите ще бъдат по-високи на външните оценявания и резултатите в PISA 2022”, смята проф. Цоков.

Следващият проблем, който открои министърът, е дисциплината и използването на електронни устройства в час. По думите му 46% от учениците се разсейват, защото използват електронни устройства в час.

Мерките на МОН

Припомняме, че вчера Министерството на образованието и науката (МОН) обяви няколко мерки за повишаване на резултатите в борбата с ниската функционална грамотност. Сред тях са създаване на допълнителен модул в националните програми, насочен към учениците и квалификацията на учителите да преподават и подготвят задачи по формата на PISA, както и въвеждане на национални входни и изходни нива в 8. и 9. клас по български език и литература, математика, природни науки с практически задачи по модела на PISA. За да повиши резултатите от следващото поредно издание на изследването през 2025 г., просветното министерство ще подкрепи допълнително училищата, които ще участват в него.