Българските производители не използват достатъчно потенциала за износ

Поради слабата диверсификация в експорта на някои продукти може да се очакват сътресения заради коронакризата

Българските производители не използват достатъчно потенциала за износ

Снимка: Unsplash

1976 ~ 4 мин. четене

Преструктурирането на българския износ продължава, но не с нужната скорост. Производителите намират своето място в глобалната верига на доставки, конкурентоспособни са и изместват други доставчици, въпреки че продължава да се наблюдава липса на добри управленски умения и пазарен усет. Слабата диверсификация в експорта на някои продукти пък може да доведе до сътресения в резултат от коронакризата. Това става ясно от анализа на Българската стопанска камара (БСК), която е използвала данните за износа на България от платформата International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави.

Мястото ни на световния пазар може да се подобри още, ако бъде изготвена активна експортна насърчителна политика, обхващаща конкретна информация за пазари и търсене, съобразено с националния потенциал, проактивни инициативи на посолствата, колективни тренинги, индивидуални консултации и организиране на срещи с купувачи, финансиране на входящи мисии с купувачи, налагане на бранда България, съветва БСК.

Многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава, като предимството при техния износ е, че се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на горива, енергия и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност. Този износ формира около 24% от общия, без да бъде включен експортът на специална продукция, чиито данни са конфиденциални. Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са големите икономики в ЕС, но често изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки, смята БСК. Според нея нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест.

Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено в техните предприятия. Това има негативно въздействие, изразено в по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, сравнително по-голямо въздействие върху околната среда.

Технологичното обновление не се случва достатъчно бързо и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни решения и технологии, отколкото на българските, смятат от БСК. Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат. От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, и така евтиният труд на българските учени допринася за тяхната конкурентоспособност.

Ето защо България продължава да печели позиции на световните пазари, но по-бавно от очакваното. За 2019 г. износът ѝ отбелязва нов рекорд и достига 33.9 млрд. щ.д, като вече се нарежда на 60-о място сред всички износители в света, непосредствено след Ангола и Алжир, чийто износ почти на 100% се състои от петрол заради находищата в тях. Пред страната ни обаче остават държави като Словения, Словакия, Финландия и Ирландия с по-малък брой на населението.

В Европейския съюз България вече заема 20-о място по обем на износа пред прибалтийските страни, Хърватия, Люксембург, Малта и Кипър. Спрямо 2006 г. - последната преди приемането ни в ЕС ръстът в износа ни е 143%.

В какво сме най-добри?

Страната ни изнася най-вече електротехника и електроника, енергоносители, машини, апарати, мед и изделия от мед, като изброените формират 36% от експорта ни. Общо за последните пет години ръстът в износа е 33.4%, като „виновник“ за това до голяма степен е експортът на електрониката и електротехниката, машините, чийто световен внос също расте, което означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Съществен ръст в износа се наблюдава и при зърното, автомобилните части и велосипедите и пластмасовите изделия.

Измежду стоките с износ над 100 млн. щ. д. за 2019 най-голям кумулативен ръст за последните 5 години бележат машините за обработка на информация (1114%), биодизела (869%), медицинските инструменти и апарати (232%), електрическите табла (162%), тръбопроводите от каучук (126%), царевицата (124%) и апаратите за безжични мрежи (115%).

Стоките с най-голям стойностен обем в износа на България за 2019 г. са нефтените масла, а най-големите им потребители са Турция, Тунис, където постигаме една от най-добрите експортни цени за продуктите, и Египет. Именно тук обаче диверсификацията е един от проблемите, тъй като половината от тези продукти се изнася за Турция.

Част от концентрацията се дължи на факта, че не малко сравнително големи български предприятия са с преобладаваща чуждестранна собственост и продукцията им се изкупува от фирмата-майка. Това води след себе си износ на стоки за последваща преработка (а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност).

На световния пазар България е най-успешна с износа на патешки черен дроб, като държи 22.2% от него, въпреки значителния спад в общия износ на сектора. Временно консервираните череши имат 16% дял, месинговата сплав - 15.9%, рапицата - 14.4%, концентратите на благородни метали - 13.5%.

Подкрепи Economic.bg