Розопроизводителите са изправени пред тежка криза

Ниските изкупни цени и неблагоприятните климатични условия доведоха до срив в розопроизводството в България. Розовият цвят е с 33% по-малко, а добитото масло е 40% от произведеното през 2020 г., показва анализ на „ИнтелиАгро“. Намалените грижи за насажденията, поскъпването на торовете и енергията, липсата на работна ръка ще се отразят негативно върху производството на розово масло и през 2022 г.

Доходността на розопроизводителите продължи да спада, като през 2021 г. вече е отрицателна. Земеделците разчитат основно на субсидии и държавни помощи. Субсидията за изкупуване на розов цвят изигра слаба роля (около 16% от пазара).Тя отложи във времето необходимата корекция в площите и съответно - оздравяването на пазара. За да се спаси бранша от фалит, бе организирана кампания „SOS Българска роза“, която предостави еднократна финансова помощ на малките производители.

Припомняме, че тази година ниските изкупни цени удариха тежко бранша. Те достигнаха 1.50 лв. за килограм розов цвят, при себестойност около 2 лв. Същевременно земеделците са изправени пред ниски добиви, липса на работна ръка и повишаващи се разходи за производство.

Mалките производители, които са гръбнакът на розопроизводството, вече трета година нямат никаква подкрепа. Няма държавни лостове и механизми, които да върнат отказалите се стопани на полето. Този поминък, който е с 300-годишна история, ще загине и съвсем скоро няма да имаме и рози.“

Това прогнозира за „Дарик“ радио Владимир Стоянов, председател на сдружение "Българска розова долина". Според думите му работещите дестилерии в момента трупат огромни загуби. Положението в сектора е много тежко. Проблемът с изоставените насаждения едва ли ще се реши скоро. Това крие рискове от спад на добивите и по-ниско качество на розовия цвят, което води и дo по-ниско качество на маслото.

Спад се наблюдава и при производството на други етерични масла. Предварителната оценка за произведените в страната етерични масла е за поне 10% спад спрямо 2020 г. Основен дял заема лавандуловото масло, следвано от тамян, чубрица, бял равнец, мирта, розово масло и други.

Сухата есен и влажната пролет донесоха слаби рандемани при лавандулата. Според данни на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) влезли в цветодаване са рекордните 180 000 дка, а ожънатият от тях цвят - 82 хил. тона. Не всичкият цвят обаче бе преработен. Слабите добиви, ниските изкупни цени на лавандулово масло и растящите разходи обезкуражиха част от стопаните.  Произведеното етерично масло ще бъде по-малко от миналогодишното. Развалените площи с лавандула в началото на годината бяха едва 3%, но делът им нарасна тази есен.

Според анализа на „ИнтелиАгро“ дестилационните мощности в страната като цяло са достатъчни, за да обезпечат преработката на суровини от наличните насаждения. . Към края на октомври 2021 г. дестилериите в страната, които са регистрирани по Регламент относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали ( REACH) са 79, спрямо 75 за 2020 г. Техният преработвателен капацитет на база експертна оценка е над 3000 куб. м. Близо 50% от всички регистрирани по REACH дестилерии са български.