Русия и Западът се опитват да привлекат Китай и Индия на своя страна
През следващите години Москва и Пекин ще насочат усилията си към „ухажване“ на неутрални страни, твърди Агате Демара от EIU

© ECONOMIC.BG / Twitter
Премиерът на Индия Нарендра Моди и президентът на Китай Си Дзинпин
Нахлуването на Русия в Украйна доведе до най-големия сблъсък между Москва и Запада от десетилетия насам. И двeте страни се надпреварват да убедят някои от най-мощните държави в света, а именно Китай и Индия, да заемат страна в конфликта, пише CNBC.
И Русия, и Обединеното кралство изпратиха своите външни министри в Индия в четвъртък, което доведе до малко неудобен дипломатически сблъсък, защото и двамата се стремяха да ухажват правителството на премиера Нарендра Моди по линия на търговията и войната в Украйна.
Преди официалните посещения, министърът на външните работи на Обединеното кралство Лиз Тръс каза, че целта й е да внуши на администрацията на Делхи, че
по-дълбоките връзки между Великобритания и Индия ще засилят сигурността в Индо-Тихоокеанския регион и в световен мащаб”.
“Освен това ще се създадат работни места и възможности в двете страни. Това има още по-голямо значение в контекста на непредизвиканото нахлуване на Русия в Украйна“, допълни тя.
От друга страна, руският външен министър Сергей Лавров се опита да засили търговските връзки и да продава повече петрол на Индия, тъй като тя е изправена пред широко разпространени бойкоти на вноса на енергия в Европа и Съединените щати.
Един от висшите съветници на САЩ, Дейлип Сингх, също пътува до Индия, за да се „консултира“ тясно с колегите си, относно последствията от неоправданата война на Русия срещу Украйна и смекчаване на нейното въздействие върху световната икономика.
Западните държави, които наложиха масивни санкции на Русия след нейното нахлуване в Украйна, се опитват да затворят икономическите й пътища за “бягство” по линия продажбата на петрол и газ на Китай и Индия. Русия, от своя страна, се стреми да заобиколи санкциите чрез връзките, които е изградила със своите азиатски съседи.
На 24 февруари почти целият свят се обърна срещу Русия, заради военните й дейстивия в Украйна, но някои страни, съюзници или приятелски настроени към Москва, бяха по-двусмислени. На 2 март 141 държави гласуваха в подкрепа на резолюцията на Общото събрание на ООН, която осъжда нахлуването на Русия в Украйна. Пет държави - Беларус, Северна Корея, Еритрея, Сирия и, разбира се, Русия - гласуваха против, докато 35 се въздържаха, включително Китай и Индия. Оттогава се проведоха по-нататъшни гласувания по други резолюции, които осъждат войната, но Китай и Индия запазиха неутралната си позиция.
Китай и Индия - новите стари приятели
Смята се, че и Китай, и Индия са предпазливи по отношение на войната при затворени врата. Особената загриженост за Китай е несигурността, която войната носи в глобалните отношения и търговията. Индия, от своя страна, има широки отбранителни връзки с Русия и е вносител на руски петрол. Анализатори казаха, че и двете сили се надяват на прекратяване на огъня рано или късно, въпреки че президентът Владимир Путин показва малко признаци за деескалация на конфликта.
Позицията на Индия изуми и разяри доста хора по света, заради нежеланието й да критикува Русия. Много хора казват, че Делхи ще продължи да разчита на руската отбранителна техника“, заяви Анкит Панда от Фондацията “Карнеги” за международен мир.
„Мисля, че Индия по-скоро би предпочела по-бързото прекратяване на войната“, каза още той.
По думите му Индия е планирала бюджета си така, че да може да си позволи цена на петрола около $75 за барел. Войната обаче накара тази цена да скочи над $100 и това е другата причина, заради която Делхи не може да се откаже от отношенията си с износителката на петрол Русия. Всъщност, през последните седмици Индия се запаси с руски петрол, който се продава с отстъпка, тъй като западните купувачи се стремят да намалят силно вноса на енергия от Москва.
Путин успя да култивира сърдечни отношения с лидерите на Индия и Китай. През 2019 г. президентът Си Дзинпин дори нарече руския държавен глава свой „най-добър приятел“, тъй като връзките помежду им се задълбочиха, докато тези със Запада се влошиха.
Твърди се, че Путин е обещал на Си да не започва никаква инвазия в Украйна, докато се провеждат Зимните олимпийски игри в Пекин в началото на февруари. На 4 февруари пък двамата лидери подписаха споразумение, в което заявиха, че „новите отношения между Русия и Китай са по-добри дори от политическите и военните съюзи дори от ерата на Студената война“ и че приятелството между двете държави няма ”няма граници”.
Пекин също застана на страната на Москва, като призова НАТО да спре приемането на нови членове, един от ключовите проблеми на Русия, когато става въпрос за Украйна.
Това много прилича на възстановяване на бинарния световен ред“, заяви Марко Папич, главен стратег в Clocktower Group.
„Засега изглежда, че Западът е възстановил трансатлантическите отношения и Китай е на страната на Русия, точно това е възприятието на Запада“, каза още той, добавяйки, че Пекин трябва да внимава как действа на дипломатическо ниво.
„Китай се опитва да създаде представата, че нито е на страната на Русия, нито на страната на САЩ, но това явно не е достатъчно”, подчерта Папич.
В отговор говорител на китайското посолство в Лондон каза, че Пекин е „дълбоко опечален от събитията в Украйна“.
„Позицията на Китай винаги е била, че суверенитетът и териториалната цялост на всички страни трябва да се зачитат, целите и принципите на Устава на ООН трябва да се спазват, законните опасения за сигурността на всички държави трябва да бъдат взети под сериозно внимание и международните спорове трябва да бъдат уредени по мирен път”, добави говорителят.
Китай е готов да работи с всички страни, за да отговори на техните легитимни и разумни опасения, както и да се стреми да разреши конфликта между Русия и Украйна, за да възстанови мира в Европа”, категоричен бе той.
Отвъд Запада
Путин създаде прекрасни отношения и с индийския премиер Нарендра Моди, неговият колега от БРИКС (акроним за гигантите на нововъзникващите пазари - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), които Западът вижда като заплаха за световния ред.
В сряда генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди в последния годишен доклад на военния алианс, че
влязохме в нова ера в глобалната сигурност, където авторитарните сили, като Русия и Китай, открито оспорват основните принципи за нашата сигурност и се стремят да пренапишат целия международен ред, от който зависи нашият мир и просперитет”.
Притеснението на Запада е, че Русия може да засили отношенията си с други неутрални страни, освен с Китай и Индия.
Economist Intelligence Unit (EIU) публикува доклад в четвъртък, в който се посочва, че „две трети от населението на света живее в неутрални или склонни да подражават на Русия страни по отношение на войната в Украйна“. Според доклада, едва 36% от световното население живее в държави, които активно осъждат Москва и налагат санкции на руската икономика.
Водени от Индия, държавите, които предпочитат да останат неутрални – включително Бразилия, Саудитска Арабия, Южна Африка и Обединените арабски емирства – „ще направят всичко възможно, за да избегнат избора на страна в конфликта, докато се стремят да се възползват от очевидния си неутралитет“, отбелязва EIU. Междувременно други 32% от световното население живеят в страни, където правителството е подкрепило действията на Русия.
Коментирайки изследването, Агате Демара, глобален директор по прогнози на EIU, каза, че през следващите години Русия и Китай ще посветят усилията си за ухажване на неутрални страни, които се намират най-вече в развиващия се свят.
Опирайки се на други инструменти, като дипломацията за ваксините, руското и китайското правителства ще се надяват да изградят противников фронт на Запада. Крайният резултат ще бъде отслабващо влияние и постепенно оттегляне на западните страни от голяма част от развиващия се свят”, заключи тя.