Русия вече не отрича климатичните проблеми, но става неудобно

Русия най-накрая се ангажира с глобалните усилия за борба с изменението на климата след години на отричане. Това е важна стъпка, предприета от един от най-големите производители на изкопаеми горива в света, но зеленото преобразуване на Кремъл може да усложни преговорите на срещата на върха COP26 следващата седмица и след това, пише Bloomberg в свой анализ.

Длъжностни лица от президента Владимир Путин надолу казват, че търсят промени в „радикалната климатична догма“, които ще отключат реални съкращения на вредните парникови газове, като същевременно ще се избегнат кризи при доставките на енергия от вида, който в момента разтърсва пазарите на природен газ.

Колкото и искрен да се окаже ангажиментът на Русия, някои от нейните инициативи предизвикват безпокойство заради липсата на подробности. Други, като освобождаването на зелените инвестиции от икономически санкции и бързото пускане в експлоатация на политически противоречивия газопровод „Северен поток 2“, рискуват да повлекат по-големи геополитически спорове в преговорите за климата.

Голямата сделка, която изискват тези предложения, би била почти невъзможна за постигане, като се има предвид противопоставянето между Русия и Запада заради анексирането на Крим през 2014 г., според един климатичен дипломат от група Г-20, поискал анонимност.

Трябва да се направи нещо“, каза Путин по време на годишната среща на външнополитическите експерти на клуба „Валдай“ на 21 октомври в Сочи, където призна климатичните предизвикателства.

Въпреки че е избрал да не пътува за преговорите в рамките на COP26 в Глазгоу, руският президент сега вижда проблемите с климата като една от малкото области на възможно сътрудничество със САЩ и Европа след години на влошаване на отношенията.

Но Путин също даде ясно да се разбере, че Русия ще действа предпазливо, позовавайки се на бруталния си опит с болшевишкия радикализъм през 20-ти век.

Нито една революция не си струваше щетите, които нанесе на човешкия потенциал“, каза той.

Сред дипломатите в областта на климата, агитирани преди срещата на върха, има широк скептицизъм относно промяната на мнението, въпреки ангажимента на Путин от този месец да намали нетните емисии на CO2 на Русия до нула до 2060 г.

Въпреки че повечето вярват, че интересът му е истински, те поставиха под въпрос достоверността или осъществимостта на някои руски предложения, отбелязвайки липсата на подробности.

Някои просто не вярват на Русия. Един европейски дипломат посочи продължаващата енергийна криза и как „Газпром“ изглежда въоръжава търговските преговори, като притиска Молдова да отложи прилагането на енергийните реформи на Европейския съюз, за ​​да осигури по-ниска цена на газа.

Други руски предложения може да намерят по-широка подкрепа. Едното, направено от министъра на икономиката Максим Решетников на брифинг тази седмица, е нациите да приемат принцип на технологична неутралност, който ще обяви всеки енергиен източник за чист, ако не произвежда въглеродни емисии.

В случая с ядрената енергия той вероятно лесно ще постигне целите си. Очаква се Европейската комисия следващия месец да обяви така наречената таксономия на енергийните източници, която ще приеме ядрената енергия като зелена и природния газ като преходно гориво. И двете решения биха имали инвестиционни последици за енергийните компании и държави, засилвайки по-специално зеления авторитет на Русия.

Кремъл иска хидроенергията и т. нар. син водород, произведен с природен газ и с уловени в резултат на това емисии на CO2, също да се считат за благоприятни за климата. И иска неговите обширни сибирски гори да бъдат третирани като източник на въглеродно компенсирани кредити.

Потенциалната стойност на подобни ходове би била значителна за руската газова индустрия и износителите, които скоро могат да се сблъскат с въглеродните тарифи на ЕС. И все пак и двете вероятно ще се сблъскат със съпротива, тъй като технологиите, необходими за улавяне на въглерод и измерване на постепенното усвояване на CO2 в руските гори, все още не са въведени.

Горските кредити ще трябва да се договарят двустранно с ЕС, което е потенциално сложен процес, каза Алексей Кокорин, ръководител на програмата за климата и енергията на Световния фонд за дивата природа в Русия.

„Друга цел, за да се получи признание за по-дългия цикъл на растеж на студените гори в Русия, ще се нуждае от по-голямо глобално споразумение, което е предпоставка за всеки осъществим проект за усвояване на въглерода в региона.“

„Дори слайдовете и диаграмите на правителството показват, че Москва не възнамерява да започне да намалява емисиите на CO2 преди 2030 г.“, каза Кокорин.

Това не е чудесно за околната среда, но в същото време поне са честни за това, което са готови да направят.“

Русия планира да одобри националната си стратегия за нисковъглеродно развитие преди срещата на върха през климата, според Решетников. Целевият сценарий в презентацията на министерството предполага намаляване на емисиите с 1.6 млрд. тона CO2 еквивалент до 2050 г. Сценарият за обичайния бизнес е далеч по-малко амбициозен с намаление от само 460 млн. тона.

144-милионната нация отделя 4.1% от общия въглероден диоксид в атмосферата всяка година, според Световния институт за ресурси – базиран във Вашингтон мозъчен тръст за климата. Това прави Русия един от най-големите източници на емисии. Близо 90% от цялата енергия, която страната консумира, идва от източници, съдържащи въглерод, според Международната агенция по енергетика. А това е над средната глобална стойност от около 80%.

Climate Action Tracker, базирана в Обединеното кралство организация с нестопанска цел, оценява пътната карта на Русия за постигане на целите в областта на климата съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. като „крайно недостатъчна“, което е леко подобрение спрямо „критично недостатъчна“, каквато беше оценката преди актуализацията миналия ноември.

Но руският вицепремиер Александър Новак заяви миналия месец, че производството на електроенергия в страната му е „едно от най-прогресивните“ сред големите икономики, тъй като ядрените, водноелектрическите и възобновяемите енергийни източници допринасят за 41% от производството на електроенергия, докато 46% идват от природен газ.

Истината обаче е някъде по средата. По отношение на емисиите на CO2 на глава от населението, в Русия са значително по-ниски от ЕС и Китай, но изпреварват САЩ, според данните на Световната банка от 2018 г., които са най-новите налични.

Международната общност ще пропусне възможност, ако не успее да приветства Русия на масата за преговори и да приеме сериозно нейните позиции, независимо от мотивите на Путин. Това е мнението на Алина Аверченкова, сътрудник по политика, специализирана в управлението и законодателството в Изследователския институт на Grantham в Лондонското училище по икономика.

„Русия притежава около 20% от световната горска покривка“, каза тя. „Така че не можете да пренебрегнете факта, че руските гори са важно средство за улавяне на въглерод или че е важно въглеродът, съхраняван в руската вечно замръзнала земя, да остане там.“