С „Баба Меца” из Искърското дефиле

Стотици се повозиха с ретро локомотива от София до Черепишкия манастир

С „Баба Меца” из Искърското дефиле

Снимка: Стоян Йотов

4721 ~ 2 мин. четене

За любителите на пътешествията обиколка из красиво планинско дефиле с ретро локомотив е сбъдната мечта. Ето защо стотици хора се възползваха fт възможността да се mfвозят на Лазаровден и Цветница (23 и 24 април т.г.) с „Баба Меца”. Заради повишения интерес бяха пуснати и допълнителни вагони, вместо предвидените само по 4 всеки ден.

Името на „Баба Меца” е дадено заради големите размери.  Това е най-мощният парен локомотив на БДЖ, произведен през 1931 г. в Полската локомотивна фабрика. 

Той е и най-мощният тендерен локомотив в Европа, с шест колоси.

На него огняр е бил поетът Никола Вапцаров.

Локомотивът, който е с номер 46.03, е напълно реставриран презминалата година и от тогава е изкарван само веднъж на път. Отново при огромен интерес.

Пътуването е зареждаща и вълнуваща разходка из едно от най-живописните места на България - дефилето на река Искър в Стара Планина.

Крайната точка на пътуването бе Черепишкия манастир „Успение Богородично“.

Светата обител се намира близо до с. Лютиброд, на 10 км от Мездра и на 25 км южно от Враца. Възникването му се свързва с историята на средновековния "Коритен град", съществувал в близката местност "Ритлите". Според легендата, манастирът е получил името си от белеещите се кости на загиналите воини, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици.

В началото на 17-ти век манастирът е възстановен по инициатива на Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. През Възраждането в манастира се развива богата книжовна дейност. През 1798-1799 в Черепишкия манастир намира убежище Софроний Врачански.

В близост до Черепишкия манастир е местността "Рашов дол", където се развива последното сражение на част от Ботевата чета. През 1889 и 1907 Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов, а събитията от „Една българка“ се свързват именно с тази местност. През 1897 г. манастирът е спирка и на Алеко Константинов, който след това пише пътеписа „Българска Швейцария“. 

Подкрепи Economic.bg