S&P запази кредитния рейтинг на България

Международната агенция S&P Global Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България на ниво „BBB“, запазвайки перспективата „стабилна“. Краткосрочният рейтинг остава „A-2“.

Според рейтинговата агенция икономическите последици от пандемията са управляеми въпреки значителното въздействие на пандемията. Възстановеното вътрешно търсене, особено частното потребление, и нарастването на усвояването на средствата от ЕС ще повишат перспективите пред растежа в средносрочен хоризонт. Отпуснатите на България средства от предишната и настояща Многогодишна финансова рамка на ЕС, както и допълнителните средства по новия инструмент „Следващо поколение ЕС“, с които страната ще разполага, се оценяват на около 40% от очаквания БВП през 2021 г.

S&P очакват бюджетния дефицит да остане значителен и през 2021 г., вследствие на мерките за подкрепа по време на пандемията. Въпреки че някои схеми се предвижда да продължат и през 2022 г., рейтинговата агенция очаква дефицитите да започнат да намаляват след това. В мотивите към решението се посочва, че се води „благоразумна фискална политика“, която е постигната от няколко правителства досега.

Въпреки фискалното разхлабване и нарастването на публичните задължения нетният държавен дълг на страната остава нисък – около 20% от БВП, докато разходите за държавно финансиране са намалели до рекордно ниски нива.

S&P отчитат, че инфлацията в България се е повишила през 2021 г. поради комбинираното влияние от покачването на цените на храните, енергията, както и засиленото вътрешно търсене, което влияе на базисната инфлация. Нарастването на цените следва да намалее през втората половина на 2022 г.

Външните рискове са управляеми след няколко години на намаление на нетния външен дълг, благодарение на поредицата от излишъци по текущата и капиталовата сметки, които от рейтинговата агенция очакват да продължат.

От рейтинговата агенция отчитат положително също и включването на българския лев във Валутния механизъм II и присъединяването към Банковия съюз през 2020 г. Като ограничения пред рейтинга са оценени БВП на глава от населението, който в сравнение със световните стандарти е на умерено равнище, както и оставащите структурни и институционални пречки.

Стабилната перспектива отразява очакването, че икономическото възстановяване на България ще се засили през следващите две години, подкрепено от по-нататъшно усвояване на фондове от ЕС. Въпреки, че някои мерки за фискално подпомагане ще бъдат продължени през 2022 г., от рейтинговата агенция очакват свиване на бюджетните дефицити през следващите две години, което ще запази публичния дълг нисък. Стабилната перспектива пред рейтинга отразява също очакванията, че икономиката няма да бъде изложена на дисбаланси във външния или финансовия сектор.

Рейтинговата агенция би повишила кредитния рейтинг, ако икономическото възстановяване на България е съпроводено с по-бърза фискална консолидация или се наблюдава по-силна външна позиция на страната спрямо прогнозираната. В дългосрочен план рейтингът би могъл да бъде повишен при присъединяването на страната към еврозоната. Сред факторите, които биха довели до понижение на рейтинга, е по-бавното икономическо възстановяване, например, защото преките последици от пандемията ще се окажат по-дълготрайни отколкото се очакват в момента. Това вероятно ще се отрази в забавена фискална консолидация и постоянно нарастващ нетен публичен дълг през следващите няколко години. Макар и малко вероятно, в средносрочен план от S&P биха предприели негативни действия по оценката на рейтинга, в случай че се появят дисбаланси във финансовия сектор на страната.