Шистовата революция е към края си: Връща ли се старият петролен ред

Когато 274-метровият танкер Decathlon влезе в германския пристанищен град Вилхелмсхафен преди малко повече от месец, той донесе със себе си поредното доказателство за американската геополитическа мощ. Няколко дни по-рано влезе в сила ембаргото на ЕС върху вноса на руски петрол, което заплаши глобалните енергийни пазари с нови смущения. Американският петрол на борда на Decathlon пристигна точно навреме, пише в свой анализ FT.

Инвазията на Русия в Украйна ускори глобалната енергийна криза и САЩ бяха сред най-големите "бенефициенти" от създалата се ситуация. Тъй като Москва намали доставките на природен газ за Европа и западните санкции бяха насочени към нейния петрол, американският износ и на двете ключови енергийни суровини скочи значително.

Около 500 танкера, натоварени с американски петрол, са отплавали към Европа от февруари 2022 г. насам, по данни на OilX. Общият износ на суров петрол от САЩ достигна рекордни нива миналата година. В същото време, т. нар. "шистова революция" отбеляза апогея на своето развитие. 15-годишният енергиен преход и фракингът превърнаха най-големия потребител на петрол и газ в света и в най-големия производител.

Бързият ръст на шистовия добив осигури огромен стимул за глобалната икономика, като поддържашe ниски цени на горивата и развърза ръцете на Вашингтон да се изправи срещу своите богати на петрол конкуренти в Иран и Венецуела, без да се страхува от ответни икономически удари за собствените си граждани.

Нарастващият добив на шистов петрол спомогна за успокояването на нестабилните пазари на суров петрол, дори когато Арабската пролет доведе до сътресения за производителите от Близкия изток. А в последните месеци флотилията от американски износ на петрол и газ, преминаваща през Атлантика, помогна за неутрализирането на енергийната война на Владимир Путин.

Задава ли се краят на шистовата революция?

Златната ера на шистовия добив издигна Съединените щати обратно на върха на геополитическата пирамида. САЩ вече не са в позиция, в която трябва да се тревожат за физическите доставки на петрол или газ, и това им дава много повече свобода на действие в международните отношения", коментира Дейвид Голдуин, бивш старши енергиен съветник на Барак Обама и ръководител на консултантската компания Goldwyn Global Strategies.

В допълнение, кумулативното изобилие от шистов петрол и газ, доставени през последните 15 години, продължава да предпазва американците от главоломно високите цени на горивата, които разтърсиха други развити икономики, давайки на американската индустрия конкурентно предимство, а на домакинствата - повече разполагаем доход.

Тази трансформираща епоха обаче наближава своя край, а последиците от това са непредвидими, смятат някои анализатори. Високите разходи и недостигът на работна ръка сега тормозят шистовата индустрия. Уолстрийт иска печалбите да бъдат върнати на инвеститорите, а не да бъдат реинвестирани в нови съоръжения. Дори при цени на суровия петрол от 80 долара за барел, която е далеч над дългосрочната средна стойност, шистовите производители все още се страхуват да влагат капиталите си. На всичкото отгоре, новите кладенци дават все по-малко нефт.

Ерата на агресивния растеж на шистите в САЩ приключи. Шистовият модел определено вече не е революционен“, казва Скот Шефилд, главен изпълнителен директор на Pioneer Natural Resources, която е най-големият производител на шистов петрол и газ в страната.

Има сценарии, при които това може би да няма да има чак толкова голямо значение - ако икономиката на Китай продължи да се разпада и износът на руски петрол остане стабилен, въпреки санкциите, петролните пазари би трябвало да бъдат добре снабдени. А ако енергийният преход се ускори драстично, светът може да се справи и без бързо растящите американски доставки на петрол. Това би зарадвало и голяма част от природозащитниците.

Засега обаче няма сериозни доказателства, че световните потребители губят "жаждата" си за петрол, въпреки усилията на някои правителства да декарбонизират своите икономики и да намалят парниковите емисии. Международната агенция по енергетика прогнозира, че светът ще изгаря с по 1.7 милиона барела повече петрол на ден през 2023 г., достигайки рекорд от почти 102 милиона барела.

Goldman Sachs прогнозира скок на търсенето от 2.7 милиона барела дневно, което ще тласне цените на петрола обратно над 100 долара за барел. Тъй като установеният глобален енергиен ред бързо се разпада, светът може да навлезе във фаза на още по-голяма нестабилност на петролния пазар, предупреждават анализаторите.

Това ще бъде проблем за страните вносителки на петрол, но и ера на подновена мощ за някои износители, особено за Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и другите "петролни държави", които формират групата производители на ОПЕК.

"Шистовият добив се превърна в лесно достъпен резервен капацитет, който можеше да се конкурира с ОПЕК, създавайки това, което тогава нарекохме „нов петролен ред”. Днес тази гъвкавост я няма, което ни тласка обратно към „стария петролен ред“ на господството на ОПЕК“, заяви икономистът на Goldman Sachs Джеф Къри.

Уил Ван Ло, ръководител на Quantum Energy Partners - един от най-големите частни инвеститори в шистовата индустрия, формулира проблема по друг начин.

Светът наистина беше "приспан" от успеха на шистовата революция. САЩ поеха контрола върху цените от ОПЕК, защото се превърнахме в единствения източник на растеж за доставките на петрол в световен мащаб. Но изведнъж всичко това се промени", смята Ло.

Историята на добивите в Северна Дакота

Историята на шистовата индустрия е илюстрирана по най-добрия начин от развитието на полето Bakken в Северна Дакота. През десетилетието до 2020 г. производството на петрол в щата скочи над седем пъти до почти 1.5 милиона барела на ден - повече, отколкото произвеждат някои членове на ОПЕК.

"Заспалата" аграрна икономика на Северна Дакота се превърна в енергийна централа. Това превърна хора, като Харолд Хам, които инвестираха в идеята, че може да се извлече петрол от шистите на Bakken, в милиардери. В момента Хам е един от най-известните петролни магнати в САЩ. 

Сривът на цените на петрола през 2014 г. навреди на сектора, но пандемичната криза от 2020 г. беше почти фатална, отприщвайки вълна от фалити на шистови компании. Това беше първият знак за уязвимостта на сектора, който принуди тогавашния президент Доналд Тръмп да моли Саудитска Арабия и Русия да повишат цените, за да подкрепят американския петролен сектор. 

Добивите от Bakken спаднаха до малко над 1 милион барела на ден и до момента не са успели да се възстановят до предишните си нива. Само 39 платформи са работели през първата седмица на януари, което е спад от повече от 200 преди десетилетие. Continental Resources - компанията на Хам, разработва находища на други места, а разцветът на Bakken изглежда вече е приключил.

Пермският басейн в Ню Мексико и Тексас се превърна в новото "работно муле" на американската петролна индустрия. Добивът там достигна рекордно високо ниво през последните месеци, повишавайки статута му на най-плодотворното нефтено находище в света.

Високите заплати примамват шофьори, заварчици и строители обратно в нефтените градове в Западен Тексас. Въпреки това, дейността на петролните находища в САЩ, като цяло, вече не е това, което беше в начолото на предходното десетилетие. Между 2011 г. и 2014 г. добивът на суров петрол в САЩ нарастваше всяка година средно с около 15%.

Производството се удвои през десетилетието до 2019 г., достигайки 13 милиона барела на ден точно преди пандемията, когато компаниите започнаха да затворят кладенци и уволниха десетки хиляди от своите работници.

Добивът днес остава доста под върховете отпреди COVID-19 и сега расте с доста по-слаби темпове. Правителството на САЩ очаква доставките на шистов петрол и газ през следващите 12 месеца да се повишат само с 250 хил. барела на ден, или с около 2%, което дори няма да може да покрие увеличеното търсене на петрол в страната.

Прогнозите сочат, че добивите ще достигнат нов връх най-рано в края на 2024 г., като дори и тази оценка може да се окаже твърде оптимистична, според някои експерти, като се има предвид скорошният спад в броя на работещите платформи. Освен ако активността не се повиши отново, може и да се стигне до спад на добивите на годишна база, смятат от консултантската компания Energy Aspects.

Индустрията се изправя пред силни насрещни ветрове

Секторът на шистовия петрол е изправен пред силни насрещни ветрове. Дори в Пермския басейн, който по време на пандемията се превърна в единствената основна област на растеж на производството, операторите казват, че годините на необуздано сондиране са свили наличните площи.

Най-големите производители, като Pioneer, Chevron, Devon Energy, и ConocoPhillips, вече са на изчерпване. За разлика от конвенционалното производство на петрол, добивът от новите шистови кладенци рязко спада след около година работа. За да поддържат производството стабилно всяка година, компаниите трябва да продължат да пробиват нови кладенци. През последните 15 години в САЩ са пробити десетки хиляди.

Миналата година за първи път средният обем, произведен от всеки нов кладенец, е намалял спрямо предходната година, по данни на консултантската компания Rystad Energy. Някои републиканци обвиняват администрацията на Байдън за проблемите в индустрията, но тесните места във веригата за доставки са по-осезаемо препятствие за сектора, пише още изданието.

Според Goldman Sachs, недостигът на работна ръка остава сериозен, като през последните месеци разликата между наличните работните места и кандидатите за тях е около 20 000 души. Необходимостта да се плащат по-високи заплати допринася за нарастващите разходи на компаниите. Сондажите са стрували с 30% повече миналата година, отколкото през 2021 г., и се очаква цената да се покачи с още 12% през 2023 г.

Пробиването на нов шистов кладенец е струвало средно 7.3 милиона долара през 2019 г., но ще струва 9 милиона тази година. Някои съоръжения са престояли без поддръжка в продължение на месеци и сега се нуждаят от обновяване. Дори ако имаха волята и капитала да пробият повече кладенци, някои оператори казват, че не биха могли да направят това бързо, като се има предвид лошото състояние на част от оборудването и ограниченията на работната сила.

Уолстрийт осребрява печалбите

Може би най-голямата пречка пред растежа обаче се оказва Уолстрийт. Годините на шистовия бум доведоха до това, че операторите последователно надвишаваха прогнозираните парични потоци, поглъщайки десетки милиарди долари външен капитал, за да финансират ускореното сондиране.

Производството скочи, но разточителството предизвика отлив на инвеститори. Благодарение на временното възстановяване на цените на петрола, шистовите оператори направиха зашеметяващ обрат в бизнеса, овладяха капиталовите си разходи и насочиха неочакваната печалба от оживения пазар в дивиденти и обратно изкупуване на акции. Трансформацията превърна сектора в най-добре представилия се сегмент на широкия индекс S&P 500 през последните две години, но това стана за сметка на растежа.

Ние произвеждахме твърде много петрол и се конкурирахме с ОПЕК. Но в същото време ние, всъщност, намалихме цената с между 20 и 30 долара за барел през последните 10 години в ущърб на цялата ни инвеститорска база“, смята шефът на Pioneer Скот Шефилд.

Той смята, че индустрията се променя от такава, която изразходва 100% от паричния си поток за нарастване на производството, към такава, която реинвестира само 40-50% и постига растеж между 0 и 5 процента.

След десетилетие на големи загуби, инвеститорите се наслаждават на новия модел и се притесняват да правят по-рисковани залози в сектор с лоши резултати и несигурно бъдеще в един декарбонизиращ се свят.

„Няма почти никакъв апетит от инвеститорите или компаниите да се върнат към реинвестиране на над 100% от паричния си поток. Очакваме по-бавни темпове на растеж и това е значимо развитие за петролните пазари“, казва петролният анализатор на Veriten Арджун Мурти.

Връщане на стария петролен ред

Това, което е добро за Уолстрийт, в този случай ще бъде добро и за Рияд. Забавящият се ръст на шистовото производство е част от по-широка тенденция на хроничен недостиг на инвестиции в глобалното проучване на нови нефтени находища и това ще върне мощта на петролния пазар, а също и геополитическата тежест, обратно в ръцете на Саудитска Арабия и нейните съюзници от ОПЕК+, прогнозира Джеф Къри от Goldman Sachs.

С декарбонизацията на хоризонта, инвеститорите са по-малко склонни да насочват средства към дълги и скъпи проекти, които често отнемат години, за да се изплатят, например дълбоководния петролен добив.

Вместо това те се пренасочват към проектите с  т. нар. „кратък цикъл“, а те са три - американските шисти, Русия и Близкия изток.

Русия беше извадена по очевидни причини, а сега губим и втория двигател на растеж в САЩ. Това ни оставя с ядрото на ОПЕК, в лицето на страните от Персийския залив в Близкия изток", казва Къри.

Това може и да не е кой знае какъв проблем. Саудитска Арабия - опората на ОПЕК, често е била стабилизираща сила на световните петролни пазари. През 2020 г. тя направи дълбоки съкращения на производството, за да подкрепи цените, помагайки за спасяването на шистовите производители.

Но тази промяна оставя съдбата на световния пазар на суров петрол в ръцете на страни, с които Западът има нестабилни отношения.

Ако тези производители изберат да не увеличават добавите си по една или друга причина, тогава единственият "лек" за високите цени ще бъде ограничаване на търсенето, което вероятно би довело и до рецесия, подобна на ценовия шок, преживян от европейските потребители на природен газ през 2022 г.

Намек за това, което може да се случи, бяха събитията от миналата година, когато цените на петрола се изстреляха до над 130 долара за барел, след като руските танкове нахлуха в Украйна.

Шистовите оператори се придържаха твърдо към капиталовите си ограничения, въпреки многократните призиви от Белия дом за повече доставки на петрол. Това беше нагледен пример за бъдещето, в което липсва доставчик, който да съперничи на ОПЕК.

Това е една от причините, поради които администрацията на Байдън, която встъпи в длъжност, обещавайки да се справи с фракинга, прекара месеци в безплодни призиви към производителите на шистов петрол и газ и техните инвеститори да увеличат сондажите.

Държавата освободи милиони барели суров петрол от стратегическите си запаси, разхлаби санкциите срещу петролния сектор на Венецуела и изпрати дипломати в Рияд, за да поиска повече доставки.

Отказът на глобалната икономика от изкопаемите горива би помогнал за справяне с проблеми, като същевременно би намалил глобалните емисии на парникови газове – амбиция, залегнала в програмата за декарбонизация на администрацията на Байдън.

Този подход обаче разчита на противодействието на вековна тенденция на постоянно нарастващо потребление на петрол, въпреки моделите на някои ексепрти, които смятат, че политиката за климата ще прекъсне "пристрастяването" на света към изкопаемите горива.

Ако в крайна сметка продължаваме да сме по-жадни за петрол, отколкото предполагат преобладаващите прогнози, тогава ще имаме големи проблеми“, казва Боб Макнали, бивш съветник на президента Джордж Буш, който сега управлява Rapidan Energy Group.

Това ще бъде ера на икономически сътресения и геополитическа дестабилизация, на фона на които много държави по света, не само САЩ, биха си пожелали да имат повече добиви на шистов петрол и газ.