Щраусовото забавление в Долна Баня

България се оказва подходящо място за отглеждане на щрауси, макар нашите климатични условия да не са естествената им среда. Приспособяват се лесно и затова расте броят на фермите по света, в които ги отглеждат – главно заради тяхното висококачествено месо, яйца, мас и пера. По тази причина в последните две десетилетия и у нас се появиха не една и две ферми, а край Долна Баня има такава, в която те биват дресирани, за да общуват с хората и да ги радват. Наречена е „Щраусово забавление“. Нейните собственици са Елмира Димитрова и Иван Захариев.

Номади на 60 млн. години

Щраусите са едни от най-древните, оцелели и до днес птици на Земята и принадлежат към семейството на нелетящите перна̀ти. Това е най-едрият жив вид птица – мъжкият достига до 135 кг и има дължина на тялото до 2.5 м. Развива скорост до 70 км/ч. Обитават Африка, Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка. Изглеждат като праисторически същества с дългите си силни крака и динозавроподобни стъпала. Щраусите са номади, които за около 60 млн. години еволюция са се приспособили да скитат през необятни пространства от трева и пустиня. Във ферма продължителността на живота може да е 70 години, а в природата – до 50 години.

Трънливият път на българските щрауси

Ферма „Щраусово забавление“ е създадена през 2005 г. от Елмира Димитрова и Иван Захариев, партньори в живота и в бизнеса. Започват с 11 щрауса, купени от Димитър Чатълбашев от родопското село Чокманово, който е сред пионерите в щраусовъдството в България. Елмира е родена и израснала в София, а в Долна Баня я отвежда желанието да е в близост до природата. През 1999 г. двамата с Иван купуват мелница с намерението да произвеждат истински пълнозърнест хляб. Но се оказва, че мелничарството е станало депутатски бизнес – зърнобазите и хлебозаводите са минали в ръцете на политици. С ценови игри и дъмпинг от по-силни на деня били принудени да излязат с много загуби от тази дейност.

Колкото повече работехме, толкова повече затъвахме с издръжката на мелницата и хлебарницата, които иначе трябваше да вървят добре“, спомня си Елмира.

Но не се предали, а решили да опитат в нова сфера, в която няма никакви традиции у нас.

Риск печели...

Тръгват с ентусиазъм, четат и се интересуват много. Но главното е, че отново рискуват. И търсят начин да се справят, а не причина да се откажат. Сега щраусите са 24. Целта не е да ги използват като суровина, а по-скоро да бъдат дресирани и да служат за забавление на гостите на фермата. Елмира работи с тях всеки ден и ги учи да изпълняват команди. През годините обаче имат много „загубени“ животни поради липса на опит и така около 70 броя са пострадали – дали поради човешка грешка, или заради непредпазливостта на самите щрауси, които поглъщали пирони, полиетиленови пликове и други продукти на цивилизацията. Тези от тях, които счупят крак или по някаква причина престанат да се хранят, се превръщат във „фермерски продукт“. Ресторантът обаче се зарежда с месо чрез сключен договор с друга ферма за щрауси.

Танцът на любовта

Най-голямата атракция е Танцът на любовта, който се изпълнява само от мъжки щраус. Той кляка на земята, разперва крилете си, надува гуша, извива я наляво и надясно и с този звук съблазнява женските. Той издава и други звуци и за любопитните посетители е интересно да наблюдават това „представление“.

Елмира може много да разказва за любовния живот на щраусите, който съвсем не е смущаван от човешкото присъствие около тях. Те са социални животни и обичат да общуват. Но... безпогрешно разпознават характера на всеки и има хора, от които бягат, усетят ли, че са недоброжелателно настроение към тях.

Перата имат развит пазар

Единият от продуктите на „Щраусово забавление“ са перата. Те се обработват и се продават само във фермата, но свършват бързо. Осигурено е много място, където щраусите да тичат, и това се отразява на тяхното оперение. Повечето ферми ги отглеждат на малка площ, тогава перата нямат блясък. През лятото щраусите сменят своите перушина, тогава тя се събира, пере и изсушава. Перата се използват за карнавални костюми и различни украси, но служат и за бърсалки за прах. От  големите пера се правят ветрила, подходящи са за реквизит на балетни състави. Карнавалът в Рио де Жанейро например използва по 5-6 тона пера всяка година.

Принос в натуралната козметика

От щраусовата мас правят козметика, полезна при псориазис, атопичен дерматит, себорея, подходящи са при суха кожа и за заличаване на белези от операции.

Кремовете с щраусова мас са „черешката на тортата“ в натуралната козметика“, обяснява Елмира Димитрова.

Мечтата си за този специален вид козметика тя сбъдва чрез партньорството с фирма „Христина“, която става производител на кремовете.

Щраусови специалитети

Месото е сред най-търсеното в Европа поради неговите вкусови качества и ниско съдържание на мазнини, в него има много протеини, но е без холестерол. Това е добра храна за хора със здравословни проблеми. Специалитетът в ресторанта на фермата е „Щраусова фантазия“, но той не се произвежда от „кълката“ на питомците, отглеждани в тази ферма. От яйцата се приготвя вкусен омлет. Посетителите може да си купят разнообразни сувенири и дрехи.

Релефната кожа на щраусите е много ефектна. По поръчка се изработват обувки, чанти, портмонета. В България има само един майстор, който умее да обработи тази кожа. Работил е в завод „Велур“ в Ловеч. Той вече е на години, но не се намира кой да поеме тази работа. В Турция поемат поръчки от 1500 кожи нагоре.

Потенциал за развитие

Щраусовъдството има потенциал в България. В тази ферма то е атракция, но по принцип е суровина за редица продукти. Много хора, посетили фермата, заявяват желание и те да се заемат със същото, но е въпрос на воля и амбиции да го осъществят.

Развитието на щраусовите ферми има множество скрити резерви, но и подводни камъни, които с общите усилия на предприемачите и агровластите може да се преодолеят. Добрата конкуренция би дала позитивен тласък“, убедена е Елмира. 

Личният код на предприемача

Преди Елмира работела по 18 часа на ден. Но сега казва, че това е хоби, превърнато в професия. Имат невероятен персонал, който поема голямата част от работата, след като имали късмета да намерят отговорни хора. Петима са постоянно наети, има и сезонно присъствие при големи натоварвания от посещения на туристи през лятото и по празници. Обучават ученици и студенти в любов към животните и в грижа за тях.

„Всеки трябва да открие онази работа, в която да гори. Дано повече хора да искат да работят и да са всеотдайни в онова, което правят, а не просто да получават заплата“, казва Елмира Димитрова.

С частен бизнес в България се занимава от 1992 г. и през нейните фирми са минали над 3 хил. души. Преди това за около две години е в Канада, там губи всичките си пари, но пък вижда хот-дог бизнеса на иракчани и италианци. И когато се връща в София, развива тротоарна търговия с барбекюто, което е купила за вилата на родители си. Става първият дистрибутор на барбекюта у нас.

Никога не се предавам, такъв ми е характерът. Набелязвам си цел и я гоня. Постигам я, после си поставям друга“, – така с позитивна нагласа съсобственичката на ферма „Щраусово забавление“ продължава напред.

Сега новата й цел е да направи въжен парк, колкото и трудно да е това. Иван и Елмира се надяват някой от внуците да наследи бизнеса. Децата им вече са се реализирали като компютърни специалисти, а животновъдството не ги тегли.