Скоро мобилният ни портфейл ще бъде и нашата лична карта

Covid-19 даде тласък на е-търговията, но как се отрази извънредната ситуация на потребителските навици по отношение на начините на плащане?

Наложи се бързо да се приспособим към новите условия и е нормално всички да започнем да пазаруваме повече онлайн. През май месец Mastercard направи извънредно проучване в Европа за промяната на потребителското поведение по време на COVID-ситуацията. Резултатите са, че във физическия свят има повече безконтактни плащания, а в e-commerce – повече картови, отколкото наложен платеж. Тя безспорно доведе до ръст в безконтактните плащания и промяна на поведението при онлайн пазаруването в определени категории: хранителни магазини, аптеки, електроника и др. Отчетохме 36% ръст на хората в Европа, които пазаруват стоки от първа необходимост онлайн, като прогнозите са това поведение да се запази и след кризата. Ръст отчитат и определени покупки в сектора на забавленията: закупуване на стрийминг концерти, музика, филми, онлайн уроци и пр. За всички тези сектори дигиталното плащане с карта е вече очаквано от потребителите и обикновено единствения начин.

Каква беше степента на проникване на безкешови плащания в България преди коронавируса и с колко той ускори тенденциите? Трайна ли ще е трансформацията в потребителските навици, или очаквате връщане към добре познатото старо?

В последните години България е сред шампионите в Европа по навлизане на безконтактни плащания – с почти 100% безконтактни терминали, около 80% безконтактни карти на пазара и все повече мобилни портфейли. Хората и търговците предпочитат безконтактното плащане във физически магазини поради бързината и удобството на този метод.

Популяризирането на безконтактната технология, независимо дали става въпрос за плащане с карта, мобилен телефон или т.нар. wearables (часовник или гривна, например), е един от позитивните ефекти на създалата се негативна ситуация. Сред основните причини да се случи точно сега е, че хората все повече избягват да докосват апарата, за да въвеждат паролата си. Преминаването от кеш към безконтактно плащане се увеличи рязко – нещо, което ние с години стимулираме, Covid-19 успя да направи много по-бързо и ефикасно поради простата причина, че се превърна в конкретен пример за едно от предимствата, за които хората може би не си даваха ясна сметка. Нашата реакция на тази промяна беше увеличението на лимита от 50 на 100 лв. – мярка, която Mastercard въведе в 29 държави в Европа, за да подобри клиентското изживяване и отговори на клиентските нужди в този момент.

Очакваме тенденцията да се запази, тъй като нашият опит доказва, че когато човек свикне с удобството на безконтактните плащания, не би се върнал към по-неудобния метод. Когато вече има този навик, клиентът сам ще избере да плати безконтактно с карта, защото се е убедил в преимуществото му. 

Към кои от новите методи на плащане проявяват предпочитания българите?

Тук ние разделяме плащанията в две основни категории – във физически магазини и в e-commerce среда. При пазаруване във физически магазини, клиентът има 3 опции: кеш,  карта с чип и съответно да въведе ПИН, или безконтактно (карта или телефон). Хубавото е ,че вече всички терминали у нас са безконтактни и повечето хора избират да платят безконтактно. От години Mastercard работи, за да осигури тази инфраструктура. Хубавото е, че вече и търговците са запознати с удобството и бързината му.

Мобилните плащания с телефон са тенденция, която все повече се налага на нашия пазар, защото те предлагат много услуги с добавена стойност – лоялни карти, удобството, че човек винаги носи телефона със себе си, а също така са по-сигурни, защото при тях се използва биометрия като метод за потвърждаване на трансакцията. 

А какви иновации се задават в сферата на мобилните плащания и кога може да ги очакваме на местния пазар? 

Мобилните плащания са услуга, която тепърва се очаква да се развие и която заедно с нашите партньори създаваме на пазара. Върху тази инфраструктура се изграждат продукти с много допълнителни услуги. В един мобилен портфейл може да има различни мерки за сигурност, контрол и репортинг, лоялни програми, възможност за кредитиране, спестяване и инвестиции, както и чисто търговски услуги, като плащане на сметки, покупка на билети, повикване на такси дори управление на лични документи и други. Ние вярваме, че скоро нашият мобилен портфейл ще бъде и нашата лична карта. С Digital ID инициативата на Mastercard, се стремим да  направим възможно за клиентите да могат да използват телефона си за идентификация навсякъде, където могат да използват и личната си карта. Друга широко използвана услуга е P2P плащането, която дава възможност на хората да пращат пари помежду си, да разделят разходи бързо, лесно и безплатно.

Има две основни тенденции в мобилните портфейли – super apps и мобилни портфейли, насочени към конкретен сегмент от потребители. В Азия някои от мобилните портфейли се превръщат в т.нар. super apps. – с едно приложение, освен че можем да плащаме в магазина или в e-commerce среда, ние имаме още много дигитални услуги и решения (социални мрежи, кредитиране, инвестиции, търговия на финансови пазари и т.н.). Тук виждаме сегментация според конкретните нужди на определен таргет – млади хора, спортисти, корпорации, предприемачи, МСП и т.н. Съответно портфейлът е разработен според техните специфични нужди. Очакваме скоро да видим такива и на европейския пазар.

Като цяло наблюдаваме тенденцията всичко да се дигитализира и да се управлява от мобилното устройство. Конкретен пример у нас е и една от иновациите, въведена от Vivacom и българската технологична компания Paynetics – Mastercard Digital First картата. Иновацията тук засяга най-вече високото ниво на сигурност – на самата пластика не са изписани име, номер, дата. Пълният контрол е в телефона и съответно мобилния портфейл, където чувствителната информация се съхранява зад пръстов отпечатък и предлага допълнителни функции за контрол.

Как реагират на промените търговците и защо за тях е важно да се адаптират?

Тук пак трябва да разграничим двата вида търговци. E-commerce търговците са безспорно доволни и щастливи от ръста на картовите плащания онлайн, защото имат доста разходи и рискове, свързани с наложения платеж. Например, когато клиентът не приеме стоката с наложен платеж, разходите за доставката и връщане на стоката трябва да бъдат покрити от търговеца, а това отнема и време, в което стоката е блокирана. При онлайн плащания това няма как да се случи, тъй като търговецът получава парите си веднага при покупката.

Във физически обекти вече все повече навлизат картовите плащания, но все още има бариера. Тя се дължи на това, че често търговецът не си дава сметка за стойността на кеша – той трябва да бъде съхраняван, транспортиран и има рискове и разходи за при управлението му. Големите играчи разбират рискът и приветстват картовите плащания, но голяма част от малките все още не са се решили на тази стъпка. B ocнoвaтa на това e липcaтa нa инфopмиpaнocт зa дoбaвeнaтa cтoйнocт, ĸoятo пpиeмaнeтo нa ĸapтoви плaщaния мoжe дa им дoнece. 

Друго предизвикателство е фактът, че всяко плащане с карта изкарва бизнеса на светло. За съжаление има търговци, които все още не декларират цялата сума, която получават като оборот. Това при картовите плащания е невъзможно, защото това има много лоши последствия за обществото и икономиката дългосрочно.

Бих казал, че все повече търговци оценяват позитивите и дори самите касиери са доволни от това, че не пипат пари и всичко става бързо и лесно, не крие рискове, а в създалата се ситуация и появилият се нов важен фактор – е хигиенично.

Как е-плащанията се отразяват на развитието на икономиката? А могат ли да стимулират нейното възстановяване в контекста на сегашната криза и как?

Електронните плащания осигуряват: достъп до международни пазари, възможност за ползване на кредитни средства, които дават допълнителен въздух на икономиката в такива ситуации и не на последно място възможността за моментални преводи между хора и бизнеси. Самият факт, че тези плащания стават мигновено, прави целия процес много по-ефективен, а наличието на пълен контрол и отчетност крие много по-малък риск от измами, от скрити данъци и намалява разходите за администрация.