Скоро може да имаме консул в Силициевата долина
Добромир Иванов, член на Борда на директорите на Асоциацията на стартиращите предприятия
~ 5 мин.
- Разкажете малко за Вашата асоциация и какви са целите Ви.
- Асоциацията на стартиращите предприятия е създадена преди два месеца, но аз съм част от стартъп общността от години. Хората, които сме в нея, имаме собствени компании, част сме от цялата организация, която развива общността. През последните няколко години се случиха доста неща, които помагат за развитието на младите компании. В началото на годината, по време на служебния кабинет, няколко човека бяхме поканени от Министерството на икономиката да бъдем съветници с ресор стартъпи. Там видяхме, че има много добра възможност да работим с държавата. Преди това смятахме, че това не е възможно.
- Какво посъветвахте държавата?
- В началото започнахме да работим със служебното правителство и най-важното беше, че имахме много добър диалог с институциите. В администрацията, включително на ниво зам.-министри, всички имат желание да свършат работа и търсят диалог със стартъп общността.
Когато приключи мандатът на служебния кабинет, новото правителство отново ни потърси и поискаха да продължим да развиваме нашето сътрудничество в тази посока. Според управляващите трябва да има отговорна институция, за да може държавата да комуникира с браншовата организация. Събрахме всички по-големи организации, инвеститори и стартъпи, и създадохме нашата Асоциация. Целта ни е да представляваме общността пред държавата и да осъществяваме международни контакти, а също и да промотираме България като стартъп дестинация.
- Какви са основните инициативи, които сте предприели в тази посока?
- Имаме над 100 законодателни и административни инициативи, за които се борим. Това са неща, които сме изследвали в десетки други държави и са доказали, че могат да помогнат за иновативното развитие на икономиката ни. Ако искаме нашата икономика да се развива, трябва да сложим фокус върху индустрията с висока добавена стойност - това, което правят самите стартъпи. Светът в момента се развива в доста по-различна посока от това, което се случва в нашата страна. Младите компании са най-лесният и евтин начин за правене на иновации.
- Какви са основните проблеми, които срещат предприемачите?
- Работим за въвеждане на нормативни промени, които да попълнят пропуските в нашето законодателство и да помогнат за развитието на стартъп средата. Става въпрос за допълнения към съществуващото законодателство – като например способите, по които инвеститорите търсят начин да влагат парите си – например чрез вестинг, опции, полуконвертируем дълги т.н. Също така предлагаме методи за насърчаване на ангелските инвестиции.
В България това липсва. Ако чужд инвеститор иска да вложи средства в стартъп, той предпочита компанията да се регистрира във Великобритания, например. Защото там има всички необходими условия. След това обаче това не е българска компания и тя не допринася за нашата икономика.
- Какво имате предвид, като казвате, че липсват варианти за инвестиции?
- Вестингът като форма на инвестиция не съществува в българското законодателство. И реално един инвеститор, ако търси възможност за вестинг, той отива в друга държава, където го има като възможност. От друга страна държави като Естония, Южна Корея, Великобритания и САЩ, където стартъп екосистемите са много силно развити, имат много начини, по които подпомагат привличането на бизнес там.
Защото на един предприемач по света му е абсолютно безразлично в коя държава точно ще се намира. Той гледа чисто рационално къде са най-добрите условия и отива там. Ние се борим българските компании да останат тук и България да се превърне в място, което да привлича предприемачи от цял свят. Когато инвеститорите имат дилема къде да започнат бизнес, те да изберат страната ни заради добрите условия тук.
Има десетки, стотици неща, които държавата може да направи, така че всичко това да се случи.
- Докъде стигнаха тези промени, за които се борите?
- В Министерството на икономиката има огромна подкрепа към нас. Там е сформирана неформална работна група, в която хора от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, от Агенцията за инвестициите, от ББР, съветници, понякога дори и министърът, периодично се виждат със стартъп общността и чуват какви са проблемите. Обсъждаме как да се случат нещата.
Например, по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ се осъществява изключително добър диалог. Нашата Асоциация е само на два месеца, но открихме добри начини да си общуваме с много институции. И хората в тези институции наистина вникват реално в нещата, които трябва да се случат.
- Можете ли да кажете нещо конкретно, което искате да направите в сътрудничество с държавата?
- В момента се борим да бъде създадена „стартъп виза“, за да можем да привличаме инвеститори в България. Това е практика, която много държави използват. Защото един човек извън ЕС, за да дойде в страната ни и да инвестира, и да работи в даден стартъп, трябва да чака над 6 месеца за виза и минава през тежки процедури, за да живее тук. Това е неадекватно за някой, който идва тук да развива бизнес и да допринесе с труда си.
Въпрос на доуточняване с държавата е какво трябва да се случи. Всяко наше предложение трябва да се адаптира към българската реалност затова търсим диалог с хора от администрацията, които допринасят с това как точно законово да ги оформим нещата. Нашите идеи идват от общността, от самия бизнес. Те казват какво трябва да стане, но всичко трябва да се оформи нормативно и да премине своя законодателен път. Затова някои от нещата, за които се борим, ще отнемат дълго време. Други обаче може да станат по-бързо.
Нещо, което съвсем скоро вярваме, че ще стане реалност, е да имаме почетен консул на България в Силициевата долина. Това е важно, защото нямаме човек там, който да защитава интереса на страната ни и да представя България като добро място за инвестиции. А там се случват нещата. Нашите бизнеси тук имат интерес там и е важно държавата да ги представлява.
- Кога очаквате държавата да успее да въведе всичко, което искате да се случи?
- Всеки ден ние правим съответните стъпки, за да се движи процесът. Със сигурност нещата вървят добре, имаме и позитивна обратна връзка от държавата, но нямаме никаква представа, кога ще се случат във времето.
Важно за България е, каквото и да правим в момента - дали ще са законодателни промени, дали нещо друго - да се промотира правилно от самата държава. Ние постоянно чуваме от чуждестранни предприемачи, че има позитиви да се прави бизнес тук. Но дори да имаме идеалната среда, информацията за това трябва да стигне до света. Няма как да постигнем резултати, ако държавата не лобира за нас и не подпомага промотирането на бизнес средата.
- А тя прави ли го?
- Вярваме, че през следващите месеци и години това разбиране ще узрее и ще се превърне в приоритет за страната ни. Ние имаме нужда от икономика с висока добавен стойност. Не може всичко да е търговия, услуги и аутсорсинг.
Тук е пълно с млади хора, които създадат интелектуална собственост, създават продукти, които се продава по света и са конкурентни на световния пазар. Вярвам, че държавата ще осъзнава все повече, че това е приоритет в икономиката.
- Асоциацията на стартиращите предприятия е създадена преди два месеца, но аз съм част от стартъп общността от години. Хората, които сме в нея, имаме собствени компании, част сме от цялата организация, която развива общността. През последните няколко години се случиха доста неща, които помагат за развитието на младите компании. В началото на годината, по време на служебния кабинет, няколко човека бяхме поканени от Министерството на икономиката да бъдем съветници с ресор стартъпи. Там видяхме, че има много добра възможност да работим с държавата. Преди това смятахме, че това не е възможно.
- Какво посъветвахте държавата?
- В началото започнахме да работим със служебното правителство и най-важното беше, че имахме много добър диалог с институциите. В администрацията, включително на ниво зам.-министри, всички имат желание да свършат работа и търсят диалог със стартъп общността.
Когато приключи мандатът на служебния кабинет, новото правителство отново ни потърси и поискаха да продължим да развиваме нашето сътрудничество в тази посока. Според управляващите трябва да има отговорна институция, за да може държавата да комуникира с браншовата организация. Събрахме всички по-големи организации, инвеститори и стартъпи, и създадохме нашата Асоциация. Целта ни е да представляваме общността пред държавата и да осъществяваме международни контакти, а също и да промотираме България като стартъп дестинация.
- Какви са основните инициативи, които сте предприели в тази посока?
- Имаме над 100 законодателни и административни инициативи, за които се борим. Това са неща, които сме изследвали в десетки други държави и са доказали, че могат да помогнат за иновативното развитие на икономиката ни. Ако искаме нашата икономика да се развива, трябва да сложим фокус върху индустрията с висока добавена стойност - това, което правят самите стартъпи. Светът в момента се развива в доста по-различна посока от това, което се случва в нашата страна. Младите компании са най-лесният и евтин начин за правене на иновации.
- Какви са основните проблеми, които срещат предприемачите?
- Работим за въвеждане на нормативни промени, които да попълнят пропуските в нашето законодателство и да помогнат за развитието на стартъп средата. Става въпрос за допълнения към съществуващото законодателство – като например способите, по които инвеститорите търсят начин да влагат парите си – например чрез вестинг, опции, полуконвертируем дълги т.н. Също така предлагаме методи за насърчаване на ангелските инвестиции.
В България това липсва. Ако чужд инвеститор иска да вложи средства в стартъп, той предпочита компанията да се регистрира във Великобритания, например. Защото там има всички необходими условия. След това обаче това не е българска компания и тя не допринася за нашата икономика.
- Какво имате предвид, като казвате, че липсват варианти за инвестиции?
- Вестингът като форма на инвестиция не съществува в българското законодателство. И реално един инвеститор, ако търси възможност за вестинг, той отива в друга държава, където го има като възможност. От друга страна държави като Естония, Южна Корея, Великобритания и САЩ, където стартъп екосистемите са много силно развити, имат много начини, по които подпомагат привличането на бизнес там.
Защото на един предприемач по света му е абсолютно безразлично в коя държава точно ще се намира. Той гледа чисто рационално къде са най-добрите условия и отива там. Ние се борим българските компании да останат тук и България да се превърне в място, което да привлича предприемачи от цял свят. Когато инвеститорите имат дилема къде да започнат бизнес, те да изберат страната ни заради добрите условия тук.
Има десетки, стотици неща, които държавата може да направи, така че всичко това да се случи.
- Докъде стигнаха тези промени, за които се борите?
- В Министерството на икономиката има огромна подкрепа към нас. Там е сформирана неформална работна група, в която хора от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, от Агенцията за инвестициите, от ББР, съветници, понякога дори и министърът, периодично се виждат със стартъп общността и чуват какви са проблемите. Обсъждаме как да се случат нещата.
Например, по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ се осъществява изключително добър диалог. Нашата Асоциация е само на два месеца, но открихме добри начини да си общуваме с много институции. И хората в тези институции наистина вникват реално в нещата, които трябва да се случат.
- Можете ли да кажете нещо конкретно, което искате да направите в сътрудничество с държавата?
- В момента се борим да бъде създадена „стартъп виза“, за да можем да привличаме инвеститори в България. Това е практика, която много държави използват. Защото един човек извън ЕС, за да дойде в страната ни и да инвестира, и да работи в даден стартъп, трябва да чака над 6 месеца за виза и минава през тежки процедури, за да живее тук. Това е неадекватно за някой, който идва тук да развива бизнес и да допринесе с труда си.
Въпрос на доуточняване с държавата е какво трябва да се случи. Всяко наше предложение трябва да се адаптира към българската реалност затова търсим диалог с хора от администрацията, които допринасят с това как точно законово да ги оформим нещата. Нашите идеи идват от общността, от самия бизнес. Те казват какво трябва да стане, но всичко трябва да се оформи нормативно и да премине своя законодателен път. Затова някои от нещата, за които се борим, ще отнемат дълго време. Други обаче може да станат по-бързо.
Нещо, което съвсем скоро вярваме, че ще стане реалност, е да имаме почетен консул на България в Силициевата долина. Това е важно, защото нямаме човек там, който да защитава интереса на страната ни и да представя България като добро място за инвестиции. А там се случват нещата. Нашите бизнеси тук имат интерес там и е важно държавата да ги представлява.
- Кога очаквате държавата да успее да въведе всичко, което искате да се случи?
- Всеки ден ние правим съответните стъпки, за да се движи процесът. Със сигурност нещата вървят добре, имаме и позитивна обратна връзка от държавата, но нямаме никаква представа, кога ще се случат във времето.
Важно за България е, каквото и да правим в момента - дали ще са законодателни промени, дали нещо друго - да се промотира правилно от самата държава. Ние постоянно чуваме от чуждестранни предприемачи, че има позитиви да се прави бизнес тук. Но дори да имаме идеалната среда, информацията за това трябва да стигне до света. Няма как да постигнем резултати, ако държавата не лобира за нас и не подпомага промотирането на бизнес средата.
- А тя прави ли го?
- Вярваме, че през следващите месеци и години това разбиране ще узрее и ще се превърне в приоритет за страната ни. Ние имаме нужда от икономика с висока добавен стойност. Не може всичко да е търговия, услуги и аутсорсинг.
Тук е пълно с млади хора, които създадат интелектуална собственост, създават продукти, които се продава по света и са конкурентни на световния пазар. Вярвам, че държавата ще осъзнава все повече, че това е приоритет в икономиката.
