„Скритият дефицит“ в Здравната каса е оставил над 300 души без лечение в чужбина
Управителят на НЗОК заяви, че е получил заплахи да напусне поста заради разкритията си
~ 3 мин.
Георги Желязков
През 2017 г. 332 българи са подали жалби, че европейски болници са им отказали лечение, заради задължения, които българската Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) има към тях. И за да могат да използват услугите и технологиите на европейските здравни заведения, хората трябва да си платят в брой, след което да си търсят парите от нашата Каса. Това стана ясно от думите на проф. Камен Плочев, управител на НЗОК, който бе изслушан в парламентарната здравна комисия, пише „Капитал“.
Той бе изслушан по настояване на опозицията, след разразилия се скандал с изнесените данни за огромни задължения, много от тях просрочени, към здравните каси в други европейски държави.
Миналата седмица опозицията цитира писмо на проф. Плочев, което е изпратено до парламентарните групи, и с което той разкрива размера на задълженията, за които не е са предвидени пари в бюджета на НЗОК. От изнесените данни стана ясно, че към началото на 2018 г. задълженията към европейски здравни фондове са 271.3. Към 31 януари 2018 г. просрочените задължения, т.е. тези, които не са платени в уговорения срок, възлизат на 133.6 млн. лв., а към 31 декември 2018 г. техният размер се очаква да бъде 207.3 млн. лв.
След изнасянето на данните здраният министър Кирил Ананиев е поискал неговата оставка. ПО закон обаче управителят на Здравната каса се избира от Народното събрание и то може да гласува неговото отстраняване. Според Ананиев Плочев лъже и го е заобиколил по тази тема. Също така здравният министър каза, че професорът р изпратил две различни писма – едно до министъра и друго до Народното събрание. По думите на Ананиев в писмото до него са изречени „6 неистини“ и смята, че няма проблем с разплащането към с нашите европейски партньори по отношение на лечението на българските граждани. „Никой досега не ми е докладвал, че има някакъв проблем по отношение на това разплащане“, каза министъра в телевизионно интервю.
По време на изслушването в комисията, нейният председател д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ) обвини проф. Плочев в непознаването на законодателните процедури и основните принципи в работата на институциите. Според нея управителят на НЗОК е превърнал един финансов проблем в политически, като се е обърнал към парламента. „Този дебат е вреден за българските граждани и българските лекари. Когато един човек поема такава отговорност, трябва да се запознае с всички свои задължения“, заяви д-р Дариткова и изчете задълженията на управителя.
От своя страна Плочев отговори, че с писмата си е помолил да бъде разрешен проблем, а не е искал актуализация на бюджета. И го е направил, защото в края на януари получил писмо от германските каси, на които НЗОК дължи най-много. Те напомнили, че до края на годината трябва да им бъдат изплатени близо 100 млн. лв. и настоявали за спешно плащане на 23 млн. евро.
„Не знаех и никъде не пише, че трябва да искам разрешение за писмата, които пиша – отговарям за действия, а не за писма“, каза той. По време на изслушването той потвърди, че е получил заплахи да напусне поста, но не спомена от кого и отбеляза, че това е влошило тежко здравословното му състояние и е получил бедрен блок (проводно нарушение на сърцето, вид сърдечна аритмия).
В края на продължилото близо два часа изслушване здравната комисия поиска от касата отчет какви точно са задълженията й към чуждестранните здравни фондове.
Той бе изслушан по настояване на опозицията, след разразилия се скандал с изнесените данни за огромни задължения, много от тях просрочени, към здравните каси в други европейски държави.
Миналата седмица опозицията цитира писмо на проф. Плочев, което е изпратено до парламентарните групи, и с което той разкрива размера на задълженията, за които не е са предвидени пари в бюджета на НЗОК. От изнесените данни стана ясно, че към началото на 2018 г. задълженията към европейски здравни фондове са 271.3. Към 31 януари 2018 г. просрочените задължения, т.е. тези, които не са платени в уговорения срок, възлизат на 133.6 млн. лв., а към 31 декември 2018 г. техният размер се очаква да бъде 207.3 млн. лв.
След изнасянето на данните здраният министър Кирил Ананиев е поискал неговата оставка. ПО закон обаче управителят на Здравната каса се избира от Народното събрание и то може да гласува неговото отстраняване. Според Ананиев Плочев лъже и го е заобиколил по тази тема. Също така здравният министър каза, че професорът р изпратил две различни писма – едно до министъра и друго до Народното събрание. По думите на Ананиев в писмото до него са изречени „6 неистини“ и смята, че няма проблем с разплащането към с нашите европейски партньори по отношение на лечението на българските граждани. „Никой досега не ми е докладвал, че има някакъв проблем по отношение на това разплащане“, каза министъра в телевизионно интервю.
По време на изслушването в комисията, нейният председател д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ) обвини проф. Плочев в непознаването на законодателните процедури и основните принципи в работата на институциите. Според нея управителят на НЗОК е превърнал един финансов проблем в политически, като се е обърнал към парламента. „Този дебат е вреден за българските граждани и българските лекари. Когато един човек поема такава отговорност, трябва да се запознае с всички свои задължения“, заяви д-р Дариткова и изчете задълженията на управителя.
От своя страна Плочев отговори, че с писмата си е помолил да бъде разрешен проблем, а не е искал актуализация на бюджета. И го е направил, защото в края на януари получил писмо от германските каси, на които НЗОК дължи най-много. Те напомнили, че до края на годината трябва да им бъдат изплатени близо 100 млн. лв. и настоявали за спешно плащане на 23 млн. евро.
„Не знаех и никъде не пише, че трябва да искам разрешение за писмата, които пиша – отговарям за действия, а не за писма“, каза той. По време на изслушването той потвърди, че е получил заплахи да напусне поста, но не спомена от кого и отбеляза, че това е влошило тежко здравословното му състояние и е получил бедрен блок (проводно нарушение на сърцето, вид сърдечна аритмия).
В края на продължилото близо два часа изслушване здравната комисия поиска от касата отчет какви точно са задълженията й към чуждестранните здравни фондове.
