След ББР: Още държавни компании под прицела на служебния министър

След нашумелите проверки на Българската банка за развитие (ББР) служебният министър на икономиката Кирил Петков взема под прицел и други държавни структури със неясна и съмнителна дейност. Една от тях е Държавната консолидационна компания (ДКК), която е шапка на повечето дружества на икономическото ведомство и управлява активи за стотици милиони левове. А и впрочем е може би най-големият клиент на банката за развитие. 

“Аз нищо не знам за нея, тя дори няма уебсайт”, коментира Кирил Петков в ефира на bTV.  

Министърът на икономиката е принципал на мегахолдинга, чиято дейност обаче е сравнително забулена. Но там е по-лесно да се влезе, защото няма банкова тайна. "Искам да разбера целесъобразността ѝ и защо ни трябва такъв мегахолдинг. Всички тези компании, които са отдолу, преди са били към министерство и е било много по-прозрачно. 

Сега има един чадъров холдинг, под който не се знае какво се случва.” 

Дейността на ДКК ще се проучва от същата комисия, която влезе и в ББР. В края на миналата година мегахолдингът получи нов заем – на стойност 50 млн. лв. – от банката за развитие, което го изведе като неин топ клиент. 

Освен с холдинга, комисията ще се заеме и с проучването на някои други държавни образувания, като “Индустриални зони” и Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). За Петков е любопитно на кого са предоставени застраховки – дали на малките компании, искащи да изнасят, или по примера на ББР се е действа ло по “нецелесъобразен начин”. 

Петков изтъкна, че в момента се извършва “пълно прозрачно наблюдение във всяка една сфера” и предстои много работа за оставащите 60 дни на служебния кабинет. Министърът похвали хората от ведомството, посочвайки, че напълно си е сменил мнението за държавните чиновници. По думите му те “всъщност работят много, просто трябва да им се дават правилните задачи”. 

ББР трябва да спонсорира “българския Skype” 

По отношение на нашумелия случай с дейността на ББР и отпуснатите крупни заеми за големи фирми, Петков отново коментира визията за такъв тип банки, а именно:  

“Нейното предназначение е да направи икономическа политика в места, където търговските банки не биха смеели да дадат пари, например за малка иновативна компания. Абсолютна глупост е да се дават публични средства, за да се конкурира с търговските банки.” 

Петков изтъкна, че е неправилно ББР да дава “нашите пари” за зрели компании при един много добре развит банков сектор. Новият Надзор се очаква да промени устава и оттук нататък институцията да финансира единствено малки и средни предприятия, които имат проблем да получат средства от търговските банки, защото например нямат необходимата кредитна история или са по-високо рискови. 

Но техният бизнес, ако се реализира, може да подпомогне цялата страна. Представете си да се роди един малък Skype.” 

Що се отнася до осемте компании, в чиито ръце се оказа че са концентрирани близо 1 млрд. лв. заеми от банката за развитие, утре Петков е поканил техни представители на среща. Досега присъствие са потвърдили две от тях - едната е “Параходство БМФ”, а другата е свързаната с Румен Гайтански “Роудей кънстръкшън”, чийто собственик е дългогодишният адвокат на Гайтански – Иван Георгиев.

Ликвидност за малкия бизнес 

Служебният министър каза още, че утре предстои да бъдат обявени мерки за малкия бизнес, с които да се предостави ликвидност на пострадалите вследствие на пандемията. 

България трябва да влезе в нов етап на възстановяване. В момента на бизнесите им трябва ликвидност да се възстановят, да имат по-дълъг инвестиционен поглед напред.”

По думите на Петков са измислени “доста иновативни мерки”, които ще вкарат “интересна ликвидност” на пазара. Гъвкавостта им се крие и в това, че те на практика не съществуват в бюджета, защото служебното правителство няма право да пипа законодателството.