Капитан далечно плаване (к.д.п.) Александър Калчев е изпълнителен директор на „Параходство Български морски флот“ АД от 2013 г. насам. Той започва своя професионален път през 2002 г. като помощник-капитан във флота на БМФ, а през 2008 г. е удостоен за капитан. През 2009 г. става изпълнителен директор на „Български морски квалификационен център” ЕАД. През 2011 г. е избран за ръководител на сектор „Обучение и квалификация” в направление „Плавсъстав" на БМФ, а по-късно започва да изпълнява функциите и на ръководител сектор „Инспекционна дейност". Капитан Калчев е магистър по Корабоводене от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров” - Варна; и по Корабостроене и морска техника от Техническия университет във Варна. Председател е на Българската морска камара.
Г-н Калчев, как оценявате изминалата година от гледна точна на поставените за дружеството цели?
Годината беше сложна, най-вече поради продължаващите геополитически турбуленции, които се отразяват негативно на световната търговия, а от там и на търговското корабоплаване. Аз мисля, че въпреки това дружеството се справи не лошо през 2025 г. и сме постигнали почти всички поставени цели.
Глобалните инфлационни процеси влияят негативно на оперативните разходи, а търсенето на тонаж, особено в първите 6 месеца, далеч не бе достатъчно, което бе допълнително затруднение. Бих казал обаче, че въпреки неблагоприятните пазарни реалности, флотът ни се справяше много добре, като през целия период успявахме да сме с около 10 – 12% над тях.
На два от по-старите ни кораба бяха инсталирани устройства, подобряващи енергийната им ефективност, съответно намаляващи въглеродните емисии, а и не само, които отделят. Предстои подобна оптимизация и на още четири кораба, като по този начин показваме ангажираността си към околната среда. Бих казал, че в момента разполагаме с най-младия и ефективен флот от кораби за насипни товари в т.нар. Handy сегмент.
БМФ направи решителна крачка към разширяване на пазарното си присъствие. Бихте ли дали повече информация?
Това, което направихме през последните години, бе да увеличим присъствието си във Великите езера на Северна Америка. Корабите, които ние наричаме „лейкъри“, са от изключително значение за икономиките на САЩ и Канада. Условията за плаване в този район са специфични и не са много корабособствениците, които се чувстват комфортно в тези води. Нашият, близо 40 години, опит ни прави търсен и желан партньор. Вече разполагаме с 20 кораба от този тип, а очакваме и още три тази година, с което би трябвало да станем вторият най-голям оператор на подобен тонаж.
Друга, много важна крачка, беше разработването на нов проект и поръчката на кораби в т. нар. „Ултрамакс“ сегмент, където се надяваме да изненадаме приятно нашите клиенти. Тези нови кораби ще предлагат завидна енергийна ефективност, при близо 10% по-голяма товароподемност и обем на товарните помещения спрямо конкурентните на пазара. Ние винаги сме се старали да предлагаме услуга, която да добавя стойност към бизнеса на нашите клиенти.
С колко кораба разполага към момента дружеството? Очаквате ли още плавателни съдове през 2026 г?
В настоящия момент имаме общо 35 кораба за насипни товари и четири буксира. През 2025-а година получихме общо три нови кораба и, както споменах, договорихме строителството на още осем, които ще бъдат доставени през 2028 и 2029 г. С тях корабите, които очакваме в следващите четири години, стават общо 14 и се надяваме да изпратим това десетилетие с флот от близо 50 кораба и тонаж от над 2 млн. тона дедуейт. При това със сигурност ще продължаваме да лидираме по отношение на средната възраст на флота.
Какви са предизвикателствата пред БМФ?
Световната търговия е много зависима от геополитическите процеси, както отбелязах вече. Настоящата несигурност, въоръжените конфликти, в т.ч. в Украйна създават много неясноти и рискове. За съжаление сме свидетели на ново разделяне на света, на нова „желязна завеса“, което променя веригите на доставка, засягайки пряко морските превози. Китай и Индия са изключително важни и е ключово да не се допусне да затворят пазарите си за нас. Подобен сценарий би разтърсил световното корабоплаване сериозно и не се наемам да прогнозирам мащаба на пораженията.
За щастие, ние имаме млад флот, който отговаря на най-съвременните изисквания, а предстои да попълваме и с още модерни кораби, което ме прави спокоен по отношение на другото голямо предизвикателство – намаляването на вредните емисии от тази човешка активност и всички свързани с това промени в изискванията, в т.ч. тези на Международната морска организация (IMO) и на Европейския съюз.
След включването на корабоплаването в механизма за търговия с емисии EU ETS и EU Fuel се мултиплицира предимството на новите и ефективни кораби спрямо старите и по-замърсяващи.
Много дружества срещат проблем с намиране на нови кадри. Вие как се справяте с това предизвикателство?
Този проблем не е само в България. Има сериозен недостиг на морски офицери, както капитани, така и корабни механици в глобален мащаб. Справяме се като на моменти ни се налага да ползваме чужденци. За съжаление, все по-малко млади хора искат да свържат живота си с морето и корабите. Ние работим в тясно сътрудничество с Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“, осигурявайки стажуването на сериозен процент от техните студенти. Имаме стипендиантска програма и се стараем да откриваме мотивирани младежи, показвайки им, че биха имали бърза реализация и отлични доходи още от самото начало на кариерното им развитие, а в даден момент да се присъединят и към екипа на брега.
Варна се превръща в място, където много чужди компании разкриха свои офиси и менажират значителен по обем морски бизнес. В краткосрочен план и това създава проблеми, защото морските специалисти не са чак толкова много, но тази тенденция се надявам да бъде обърната до няколко години и да видим повече младежи заинтересовани, и вливащи се в редиците ни.
* 
