Сливането на банките в България – необходимост или опасност?

В последните години банковият пазар в България се консолидира с бързи темпове. Процесът започна с малките институции, които погълна Банка ДСК, продължи със сделките за придобиването на Райфайзенбанк от белгийската група KBC, представена в България с Обединена българска банка, и засега завършва със закупуването на бизнеса на BNP Paribas Personal Financing от Пощенска банка.

Дали процесът е стъпка в правилната посока или не, е трудно да се каже все още, а експертите също имат разнопосочни мнения.

Процесът по консолидация е необходим, той се движи от това, че дигитализацията, пред която са изправени банките, е доста скъп процес и изисква големи финансови средства и човешки капитал. Когато една банка е по-голяма, може да постигне това и така банките реализират ефективност“, коментира главният икономист на Обединена българска банка Емил Калчев по време на тазгодишното издание на „Шумът на парите“.

Според него тази по-голяма ефективност води и до по-голяма стабилност и пълноценна конкуренция.

Изпълнителният директор на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) Илиан Георгиев не споделя на 100% същото мнение. Според него консолидацията трябва да се случва само на по-ниско ниво.

Консолидацията трябва да се случва в периметър на средните банки, тъй като вие не искате да има само четири банки, нали?“, попита реторично Георгиев от сцената.

Той подчерта, че потребителите трябва да могат да избират между „повече от три или пет участници на пазара“.

Какво предстои тази година?

Според банковите експерти годината е белязана от усилията за приемане на еврото, от дигитализацията на банковия сектора и внедряването на ESG стандартите.

Ние сме инструмент – през нас минават парите и когато ние ги насочваме към зелени дейности, икономиката ще се трансформира“, коментира Георгиев.

Според него основен акцент е и как ще продължи да тече процесът по консолидация и как ще се справи банковият сектор с очакваното забавяне на икономическия растеж, което

неминуемо ще се отрази и на банковата система“.

Главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов казва, че сред основните акценти на банковия пазар тази година ще бъде и натрупването на напрежение на имотния пазар и въпросът

дали банките ще контролират охлаждане на пазара или диспропорциите ще се заплитат“.

Политическата сцена

Според Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка, решението за съставяне на правителство между двете най-големи политически сили е положително събитие, тъй като ще даде стабилност в държавните финанси.

Вдигането на лихвите

Увеличението на лихвените проценти в България се случва по-бавно, отколкото в други части на Европа, главно заради високата ликвидност на финансовите институции в страната. Според изпълнителния директор, отговарящ за риска в TBI Bank, Александър Димитров

това е добре за потребителите, но може би не е толкова добре за депозантите, които очакват да има по-добра възвръщаемост при депозитите“.

Прогнозата е по един или друг начин по-високите лихви все пак да се установят и в България.

По-високата ликвидност сега прави живота на банките по-комфортен и те не са принудени да пренасят такива шокове към своите клиенти“, коментира главният икономист на ОББ Емил Калчев.

Според Кристофор Павлов обаче това може да се окаже проблем и да създаде хипотетичен риск за финансовата стабилност.

Отваря се значителна разлика между еврозоната и България в сектора на домакинствата и това представлява хипотетичен риск за финансовата стабилност, защото ако тази разлика започне да се затваря твърде бързо, това може да изстреля лихвите на много високи нива и да създаде последващи проблеми“, коментира Павлов.

Затова той предполага, че това, което би било добре да наблюдаваме сега, е

известно ускоряване на степента, при която лихите при домакинствата се увеличават“.