Стенограма дава нови разкрития за 10 ноември 1989 г.
Тодор Живков поискал сам да бъде освободен от поста Генерален секретар на БКП
~ 3 мин.
Стенограма прави нови разкрития за събитията на 10 ноември 1989 г., когато България тръгна по нов път на развитие. На заседание на Политбюро на ЦК на партията на 9 ноември 1989 г. Тодор Живков е поискал сам да бъде освободен като Генерален секретар на БКП. Непубликувана досега стенограма излезе в книгата "Откровения", на бившия министър на културата от времето на социализма Георги Йорданов, пише БГНЕС.
На 2 ноември 1989 г. у нас пристига съветският посланик Виктор Шарапов и още на следващия ден се среща с Живков. Уведомява го, че генералният секретар на КПСС Михаил Горбачов иска той да се оттегли.
Живков не се съгласява веднага, но натискът от Москва продължава. Бившият първи изразява опасения, че партията няма подходящ човек, който да го замести. Разбира обаче, че ръководството на СССР препоръчва на пленума на 10 ноември за Генерален секретар на ЦК на БКП да бъде предложен, и то от самия Тодор Живков, външния министър Петър Младенов. Живков пък имал идея да го замести Александър Лилов. На това обаче се противопоставя Андрей Луканов, пише "Дарик".
В 17.00 часа на 9 ноември 1989 година около елипсовидната маса на Политбюро сядат най-овластените мъже в държавата - членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на Централния комитет и председателят на Централната контролно-ревизионна комисия.
Пред тях Тодор Живков заявява "Другари, утре е пленумът на Централния комитет и аз искам да поставя един предварителен въпрос. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново поставям този въпрос и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се включи в дневния ред и да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар".
Кой да бъде избран за генерален секретар е работа на Политбюро, казва още Живков и допълва, че категорично поставя въпроса да бъде освободен.
За евентуален свой заместник Тодор Живков посочва Георги Атанасов, уточнявайки, че е сформирано такова становище още когато писмено е заявил, че иска да се оттегли. Атанасов обаче си прави отвод и предлага Петър Младенов.
След неговото изказване следват две минути пълно мълчание и никой не взема думата. ПослеСтоян Овчаров, Андрей Луканов, Пенчо Кубадински, Добри Джуров и други подкрепят единодушно предложението за поста да бъде издигнат Петър Младенов.
На заседанието се обсъжда и друго - промяната да бъде направена цивилизовано, а за нея навреме да бъде информирано и ръководството на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Всички признават любезно приноса на Живков до този момент. Той им отвръща с думите, че някой ден ще се срещнат да пият кафе, при което Добри Джуров реагира "А защо не троянска сливова".
Петър Младенов определя заседанието като историческо. То завършва в 19.10 часа.
На следващия ден тръгва слух за предстоящата новина, който бързо се разпространява.
Новината за промяната идва в 18.00 часа първо в ефира на Националното радио, а след това и по Българската национална телевизия, като цялата държава гледа на живо пленума на БКП и края на една епоха.
Датата 10 ноември 1989 г. поставя началото на демократичните промени в България.
На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет.
На 2 ноември 1989 г. у нас пристига съветският посланик Виктор Шарапов и още на следващия ден се среща с Живков. Уведомява го, че генералният секретар на КПСС Михаил Горбачов иска той да се оттегли.
Живков не се съгласява веднага, но натискът от Москва продължава. Бившият първи изразява опасения, че партията няма подходящ човек, който да го замести. Разбира обаче, че ръководството на СССР препоръчва на пленума на 10 ноември за Генерален секретар на ЦК на БКП да бъде предложен, и то от самия Тодор Живков, външния министър Петър Младенов. Живков пък имал идея да го замести Александър Лилов. На това обаче се противопоставя Андрей Луканов, пише "Дарик".
В 17.00 часа на 9 ноември 1989 година около елипсовидната маса на Политбюро сядат най-овластените мъже в държавата - членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на Централния комитет и председателят на Централната контролно-ревизионна комисия.
Пред тях Тодор Живков заявява "Другари, утре е пленумът на Централния комитет и аз искам да поставя един предварителен въпрос. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново поставям този въпрос и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се включи в дневния ред и да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар".
Кой да бъде избран за генерален секретар е работа на Политбюро, казва още Живков и допълва, че категорично поставя въпроса да бъде освободен.
За евентуален свой заместник Тодор Живков посочва Георги Атанасов, уточнявайки, че е сформирано такова становище още когато писмено е заявил, че иска да се оттегли. Атанасов обаче си прави отвод и предлага Петър Младенов.
След неговото изказване следват две минути пълно мълчание и никой не взема думата. ПослеСтоян Овчаров, Андрей Луканов, Пенчо Кубадински, Добри Джуров и други подкрепят единодушно предложението за поста да бъде издигнат Петър Младенов.
На заседанието се обсъжда и друго - промяната да бъде направена цивилизовано, а за нея навреме да бъде информирано и ръководството на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Всички признават любезно приноса на Живков до този момент. Той им отвръща с думите, че някой ден ще се срещнат да пият кафе, при което Добри Джуров реагира "А защо не троянска сливова".
Петър Младенов определя заседанието като историческо. То завършва в 19.10 часа.
На следващия ден тръгва слух за предстоящата новина, който бързо се разпространява.
Новината за промяната идва в 18.00 часа първо в ефира на Националното радио, а след това и по Българската национална телевизия, като цялата държава гледа на живо пленума на БКП и края на една епоха.
Датата 10 ноември 1989 г. поставя началото на демократичните промени в България.
На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет.
Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.
БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г.
През месец юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България.
