Стъпка по стъпка на шест континента

Машини, софтуер, роботи, изкуствен интелект… Това е начинът за повишаване ефективността на производството. Разширяваме се в онова, от което разбираме, и нямаме стремеж да навлизаме в непознати за нас индустриални територии, казва Павел Димов, управляващ директор на „МОС Роботикс“. Компанията е създадена през 2018 г. Намерила е своята ниша, в която засега е без конкуренция. Но тя не тръгва „на зелено“, а е част от успешен семеен бизнес, основан още през 90-те от Емил Димов, и в него през годините се включват двамата му синове Павел и Боян.

Постижение на „МОС Роботикс“ е създадената система за разпознаване на детайли в мебелното производство, без да са необходими конвейерни системи и специализиран хардуер за зареждане на детайлите. В редица страни предлагат технологията, а екипи на техните партньори правят обслужването на място. Проникването им е на всички континенти, като имат силно присъствие в цяла Азия, Западна Европа и Северна Америка. Централата е във Варна, имат офиси в София и Русе, с намерението да разширят сервизната си мрежа и в други областни градове. Фокусът им е насочен към производството на мебели.

Още през 1996 г., наред с другите си бизнеси, Емил Димов прави във Варна фабрика за мебели по поръчка. В един момент иска да модернизира фабриката и купува специализиран софтуер за проектиране и конструиране от Германия, но в България никой не поддържа системите. Налага се сами да го внедрят в своето производство, след което виждат в това възможност - създават МОС Консулт, като основен дистрибутор на продуктите на imos AG на Балканите. Поемат сервизното обслужване на клиенти и партньори в цял свят чрез joint venture imos Service, отново базиран във Варна. Стават сервизен и търговски представител на производителя на машини Homag Group и системен партньор на KUKA Robotics. Това им позволява да навлязат по-широко в автоматизацията и роботизацията на големи заводи, като сами разработват софтуерните решения на принципа „минимално количество желязо, максимално – мозък“.

Работят най-вече в мебелната индустрия, тъй като основният проблем при автоматизацията е, че ако не се разбират добре процесите в самото производство, има риск да последват много проблеми. Затова избягват да обслужват други браншове, в чиито специфики би трябвало тепърва да навлизат.

Компанията има цели и стратегия, конкурират се с бизнеси, градени с десетилетия, и се иска време, за да станат още по-добре разпознаваеми. Управляващите компанията уверяват: Тук сме, защото камъкът си тежи на мястото, не виждаме сериозен плюс в това да си преместим бизнеса в чужбина. Живеем и работим в България и няма пречка да имаме присъствие в цял свят.

 Снимка Личен архив

Павел Димов:

Бизнесът търси хора с технически умения

Засега нашето образование помага на българите по-лесно да емигрират

Никой от младите хора днес не иска да работи във фабрика, но те дори не си представят, че съвременните производства са автоматизирани и там ще управляват роботизирани системи. Автоматизацията на индустрията се налага от липсата на хора. Най-често качеството на кандидатите е далеч дори от онова ниво, което би позволило да се направи компромис при наемането им. На интервютата идват завършили езикова гимназия, в които не са получили каквато и да е техническа подготовка. В България се губи много време в изучаване на езици, вместо да има фокус върху квалификацията. Но ако тези хора не владеят чужди езици, пак няма да са подходящи.

Възможното решение

се крие в дуалното обучение и специализираните академии. Безспорно трябва много практика, докато се натрупат умения. Именно дуалното обучение е краткосрочният вариант, това ще позволи на подрастващите да учат и паралелно да работят.  В реалната бизнес среда се трупа опит най-лесно и най-бързо. С Министерството на образованието имаме много разговори по тази тема. Засега обаче нашето образование просто помага на хората по-лесно да емигрират. Аз също съм завършил езикова гимназия, но с тенденция да ми е по-лесно да работя с партньори от Германия, а не да замина да живея там.

Друг проблем е

липсата на качествени партньори

в страната. Искаме да работим с местни компании, но излиза по-евтино да използваме партньорите си от Германия, за да им изпратим обратно стока, отколкото да заложим на услугите на която и да е куриерска компания в България. Тук, на този малък пазар, цените и на експедицията, логистиката, а и на материалите са много високи. На Запад същите продукти и услуги често ни излизат далеч по-изгодно.

Институциите са тромави

Законодателството в много случаи пречи. Ако искаш почасово да ползваш програмист, не може, вариантът е граждански договор. Светът динамично се променя, а законодателството в определени сфери не мърда. Нелоялната конкуренция е навсякъде. Държавата позволява редица лоши практики да се възпроизвеждат.

От всички проблеми обаче липсата на кадри е най-големият. Не са малко компаниите, които имат много работа, а се налага да затворят, тъй като нямат необходимите хора, които да я свършат. Но и въпросът не е само да намериш нужните хора, трябва да ги квалифицираш, да ги въведеш в работата, а после допълнително да продължиш да ги обучаваш. Заплатите в някои сфери вече догонват покупателната сила на възнагражденията в западните страни. IT секторът е в превъзбуда и възнагражденията вече са по-високи, отколкото на много места в Германия.

Опитваме да прокараме

Закон за браншовите организации

И той да задължи всеки, който иска да развива някаква дейност, да е член на съответната браншова камара. Засега държавата с бездействието си насърчава да има повече малки и слаби структури, а не силни организации, които да представляват секторите в цял свят и да ни направят конкурентни на световната икономическа сцена.

България изостава икономически. За да се засили скоростта, компаниите трябва да изнасят, но не какво да е, а ноу-хау и продукти с висока добавена стойност. Парадокс, например е, че в мебелната индустрия липсва суровина, а има български фирми, фокусирани върху експорта на дървен материал. Далеч по-печелившо ще е да се изнасят мебели, компоненти, както и сглобяеми сгради с висока добавена стойност от труда ни.

Текстът е част от бр. 111 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.