Султан Ердоган здраво държи юздите на Турция

Възхваляван и ненавиждан, той безспорно е господарят в Турция през последните 13 години. Последните събития показват, че президентът Реджеп Ердоган ще продължи да господства над страната и след опита за преврат, предприет от военните.

Мечтата му да установи „суперпрезидентство“ се провали на 7 юни 2015 г., когато на парламентарните избори неговата партия загуби абсолютното си мнозинство в парламента. Тогава някои предрекоха началото на неговия край.

Въпреки тази плесница Ердоган, когото съперниците му понякога определят като новия „султан“, продължи борбата.

Политическо животно до мозъка на костите си, той успя с поредица маневри да върне турците пред урните за нови избори, четвъртите за 2 години. На 1 ноември той взе блестящ реванш с категоричната победа на неговата Партия на справедливостта и развитието и си възвърна абсолютното мнозинство.

Явно 62-годишният Ердоган успя отново и днес да запази поста си и да остане най-харизматичният политически водач на своята страна след емблематичния създател на светската турска република Кемал Ататюрк.

С призив по телевизията късно в петък той успя да изведе хиляди свои поддръжници на улиците на Анкара и Истанбул – невралгичните центрове на пуча – и да ги накара да „окажат отпор“.

Ердоган, който дойде на власт през 2003 г. след тежка финансова криза, е възхваляван от привържениците си като човека на икономическото чудо и на реформите, които освободиха религиозното и консервативно мнозинство в страната от игото на светския елит и на политическите интервенции на армията.

Но през последните 3 години той се превърна и в най-критикуваната личност в Турция, изобличаван заради стремежа му да наложи авторитарен и ислямистки стил на управление.

Болезненото му подозрение към социалните мрежи и на независимия печат силно тревожи някои политици като водача на опозицията Кемал Киличдароглу, които го обвиняват в стремеж да възстанови султанското управление. 

Суперлуксозният, огромен и екстравагантен новопостроен президентски дворец за 500 млн. евро, в който той се нанесе преди 2 години, се превърна в символ на манията му за величие.

Ердоган, който е син на офицер от бреговата охрана, обаче се хвали със скромния си произход. Израснал в простонародния квартал на Истанбул Касъмпаша, завършил религиозен лицей, работил като уличен продавач, „Тайип“ в младостта си мечтаел за кариера на футболист, преди да се хвърли в политиката и ислямисткото движение.

През 1994 г. е избран за кмет на Истанбул, а след победата на Партията на справедливостта и развитието става премиер през 2003 г. В продължение на години неговият модел на консервативна демокрация, съчетаваща либерален капитализъм и умерен ислям, жъне успехи, захранван от „китайския“ растеж на турската икономика и на стремежа му да влезе в Европейския съюз.

След като бе преизбран е през 2007 и 2011 г. с близо 50% от гласовете, той започна да мечтае да остане на власт до 2023 г. Но този сценарий се усложни през 2013 г.

В продължение на 3 седмици 3,5 млн. турци поискаха оставката му, обявявайки се срещу неговата все по-авторитарна и открито ислямистка политика. Премиерът отговори със сурови репресии, от което пострада демократичният му имидж.

6 месеца по-късно го застигна корупционен скандал, който разтърси из основи неговия режим. Съперниците му го обвиняват, че е съживил кюрдския конфликт през лятото на 2015 г., за да задоволи амбициите си за абсолютна власт.

Пламенните и провокативните му речи всяват все по-голяма тревога. Пред публика Ердоган осмива онзи, които го определя като „диктатор“, но системно се опитва да се разправи чрез съда с опонентите си.

„Големият майстор“, както го наричат верните му хора, не веднъж публично е признавал желанието си да остане начело на страната до 2023 г., когато се навършват 100 г. от създаването на турската република.