Световните гиганти поръчват екочорапи от България

Българите не са загрижени за това дали продуктите, които използват са щадящи околната среда

Световните гиганти поръчват екочорапи от България

Робърт Армър, управляващ директор на „Кингли“

Снимка: Кингли

Александра Сотирова-Делчева Автор: Александра Сотирова-Делчева

Употребяваните дрехи и други текстилни изделия са ценен материал, който не бива да свършва на сметището и от базираната в България компания „Кингли“ знаят това. За модела на консуматорство, колко важно за околната среда е дрехите и отпадъците да заживяват втори живот и къде е България в тази тенденция, разговаряхме с управляващия директор на дружеството, което прави революция в текстилната индустрия „Кингли“  - Робърт Армър.

Kingly е член на Британско-българската бизнес асоциация (BBBA), Британската асоциация за промотионални стоки (BPMA) и Международната асоциация за промоционални продукти (PPAI).

- Може ли да ни разкажете малко повече за компанията Kingly в България?

- Kingly е производител и доставчик на трикотажни чорапи, пуловери и други текстилни изделия. Работим както с промоционални агенции, така и с гиганти като Coca-Cola, Samsung, Google, Michelin и много други. Разполагаме с представителства в България, Великобритания и САЩ, а основният ни пазар са страните от Европейския съюз и Съединените щати.

Компанията се стреми да създава устойчиви решения и непрекъснато търси начини за внедряване на иновации за по-сигурна и благоприятна среда за всички. През 2019 г. успешно лансирахме чорапи, създадени от текстилни отпадъци (upcycled socks), опаковани в биоразградими торбички (compostable bags). Усилията ни в тази посока ни донесоха отличието Promotional Gift Award 2020.

За момента не планираме да разкриваме нови фабрики в чужбина. Причината е, че съвсем наскоро се преместихме в 5 пъти по-голяма фабрика, модернизирахме производствената си база в България и закупихме ново поколение машини Busi Giovoanni, което ще ни позволи да се развиваме в страната.

- Произведените в страната ни продукти за къде се изнасят?

- Страните, където нашите чорапи от текстилни отпадъци се приемат най-добре, са Обединеното кралство, Ирландия, Франция и Германия. Останалите държави приемат щадящите околната среда решения в текстилната индустрия с по-бавни темпове.

- Кога и с каква цел е създадено дружеството?

- Компанията е основана през 2014 г., а нейната цел е да се превърне в основен дистрибутор на промоционални облекла, щадящи околната среда. Създадохме компания, която е базирана на кръговата икономика – имаме възможност да затворим кръга при производството на текстилни изделия и да използваме дори отпадъчните продукти. Търсенето на такива продукти е по-голямо отвсякога, а иновациите и разработването на устойчиви решения винаги са били в основата на всичко, което компанията прави. Жалко е, че индустриалният свят генерира печалби за сметка на погубването на планетата. В „Кингли“ държим във всички продукти, които произвеждаме, да има вграден елемент на устойчивост. Например нашите чорапи, които са изработени от текстилни отпадъци, за които вече споменахме. 80% от чорапа е изработен именно от такива суровини.

Когато работите 20-25 години в текстилната промишленост, имате досег с различни фабрики, виждате някои много плашещи неща. Например, когато памучните бали влязат в завода и започне процесът на производство, е стряскащо, че за обработването на толкова малко количество памук са необходими хиляди литри вода. Освен това се използват различни багрила, които се оказват изключително пасни за околната среда. А когато производственият процес приключи, източниците на вода могат да бъдат замърсени заради изливането на тези вредни багрила в тях. Това е пагубно както за околната среда, така и за човешкото здраве.

Сблъсъкът с действителността отвори очите ни. Вероятно много хора не осъзнават, че за отглеждането на памука, дори преди самото му преработване, се използват 20 000 литра вода. Затова се съсредоточихме върху търсенето на решения, които да премахнат ненужното използване на токсични багрила и вода. Захванахме се с използването на текстилни отпадъци за производството на чорапи, за които използваме биоразградими опаковки.

- Какво представлява процесът на производство?

- За да можем да обясним производствения процес с текстилни отпадъци, първо трябва да обясним какво го различава от рециклирането. При производството на текстилни изделия остава голямо количество отпадъчен текстил – парчета от тениски, кърпи, покривки и други подобни изделия. Този отпадъчен текстил влиза в нов производствен процес. Рециклирането е много добро решение, защото се използва текстил, който вече в произведен. Това, за което не се говори много обаче е, че при този процес отново се използват огромни количества вода и изкуствени багрила.

Различното в процеса, на който ние залагаме е, че при обработването на текстилните отпадъци не се използват допълнителни количества вода и багрила. Преждата, която се произвежда от тези текстилни отпадъци, не се подлага на допълнителна обработка. Именно това представлява ъпсайклинг процеса – да вземеш нещо, което вече съществува и да го преобразуваш в нещо друго, без това да оставя негативен отпечатък върху природата. Ние самите се снабдяваме с прежда от партньорска организация в Испания, а създаваме продуктите в България.

Един интересен пример за ъпсайклинг е този на Lufthansa. Те използват стари самолети, изрязват части от крилата и произвеждат масички за кафе. Не е необходимо да нанасят допълнителен слой боя. Просто отрязват крилото, поставят парче стъкло отгоре и това е завършена масичка за кафе.

- Само чорапи и пуловери ли произвеждате и имате ли планове за нови продукти?

- Миналата година пуснахме чорапи, изплетени с прежда от текстилни отпадъци. По същия начин вече произвеждаме и пуловери. А следващата седмица ще лансираме шалове и шапки, произведени с такъв тип прежда.

- Как точно се изчисляват спестените вода, вредни емисии и имате ли анализ колко са те от всички произведени до момента продукти?

- Специално разработен алгоритъм изчислява точно колко са спестените енергия, вода и водородни емисии. Има дори възможност да се изчисли каква площ са пространствата, които е можело да се превърнат в сметища, но това е предотвратено. За малко повече от година сме произвели около 75 000 чифта чорапи, като нашите изчисления показват, че за производството на 1 чифт се спестяват средно по 1300 литра вода.

Само през миналата година количеството на текстилните отпадъци, които нашите партньори са успели да превърнат в използваема прежда, е над 27 млн. кг. По техни данни за 2019 г. са спестени над 40 млрд. л вода, а количеството на спестените токсични химикали е над 2.9 млн. кг. Вредните въглеродни емисии са намалели с 54.5 млн. кг, а спестената енергия е 142 млн. kWh. Освен това пространствата, чието превръщане в сметища е предотвратено, е 6.7 млн. m2.

- Продуктите могат ли да се открият във физически магазини или само онлайн?

- В момента работим основно с корпоративни клиенти и не разполагаме с физически магазини, но съвсем скоро планираме да навлезем в онлайн търговията на дребно.

- Каква е цената на чифт чорапи?

- Чорапите, които произвеждаме с прежда от текстилни отпадъци, струват 1.64 евро при поръчка на 1000 чифта. Минималната поръчка за пуловери с такъв тип прежда е 250 броя, като цената за това количество е близо 16 евро на пуловер.

- Смятате ли, че хората в България мислят и взимат предвид отпечатъка, който оставят върху природата, взимайки решение за дадена покупка и ще успеят ли компании като Вашата да променят тенденцията в мисленето?

- Хората в България не са толкова загрижени за вредите върху околната среда, отколкото хората в Обединеното кралство, Ирландия, Франция и Германия, където се полагат огромни усилия за налагането на устойчиви решения. Тук не се разбира значението на тези усилия. Много хора просто не знаят колко литра вода или химикали са използвани за направата дори на една тениска. На България ще ѝ трябват поне около 10-15 години, за да възприеме и наложи тези промени.

- Успяват ли големите компании като Coca-Cola и Google да покажат загрижеността си към опазването на околната среда?

- Поръчките, които получаваме, са основно от Англия, Франция, Испания, Германия и Обединеното кралство. Продуктите за различни промоционални събития, обикновено се организират от Coca-Cola в Англия, от Heineken в Холандия или от Samsung в Германия или Франция, тоест от големите представителства на тези компании, а не на локално ниво. Това са големи компании, чиято корпоративна социална отговорност е свързана с опазването на околната среда и използването на устойчиви продукти. Наблюдаваме тази тенденция отдавна. Представителствата на тези компании в страните от Източния блок обаче, като че ли не получават възможност да вземат подобен тип решения.

- Това ли е бъдещето – в производството на продукти, щадящи околната среда?

- Наясно сме, че в световен мащаб „бързата мода“ (fast fashion) е на почит. Много хора не се интересуват каква е истината, която стои зад производството на дрехи. Използването на прежда от текстилни отпадъци отчитаме като много положителна тенденция, специално що се отнася до пазара на промоционални текстилни изделия. Ние създаваме продукти за много големи компании, които са включили опазването на околната среда в своите цели, свързани със социалната корпоративна отговорност. Имаме усещането, че това е по-важно в отношенията между отделните бизнеси (business to business), отколкото в търговията на дребно. Например известната верига H&M има съвсем малка линия от текстилни изделия от органичен памук. Това е добро решение, но не е толкова добро, като използването на прежда от текстилни отпадъци.

Това, което забелязваме като тенденция е, че търсенето расте. През последните 6 седмици, особено с постепенното овладяване на пандемията от Covid-19, компаниите, които искат да рестартират своя бизнес, поръчват чорапи и бизнес подаръци, като поставят акцент върху устойчивостта. Тяхната корпоративна социална отговорност показва зад какви ценности застава компанията. Това е от изключително важно значение за тях. Но в търговията на дребно, дори и след 30-40 години, вероятно едва  3-4% от компаниите ще залагат на такъв тип устойчиви решения. Всичко е въпрос на пари. А и вероятно няма да има достатъчно текстилни отпадъци, за да могат всички компании да заложат на ъпсайклинга.

Коментари: 0