Кадровите проблеми в БДЖ са почти нерешими

От години ръководството на държавния пътнически жп превозвач не работи правилно в тази посока

Кадровите проблеми в БДЖ са почти нерешими

Снимка: Красимир Свраков

17469 ~ 4 мин. четене
Симона Димитрова Автор: Симона Димитрова

Недостигът на кадри в „БДЖ-Пътнически превози“ съществува предимно в експлоатационните звена, като приблизително 7% е изчисленият траен недостиг на работна ръка от средносписъчната численост на персонала. Това заявиха от дружеството за Economic.bg, във връзка с проверката на Министерството на транспорта и съобщенията.

Миналата седмица по разпореждане на заместник-министъра на транспорта и съобщенията Илия Илиев до края на януари дружеството трябва да представи инвестиционна програма за подобряване на условията на труд в железопътните депа. Мярката е в резултат на извършени инспекции от страна на Илиев в Локомотивно депо София и Вагонно депо Надежда. Като на място той е констатирал, че служителите изпълняват задълженията си в лоша работна среда.

Илиев обяви, че е недопустимо поддръжката на подвижния състав да се извършва в такива условия и че са необходими спешни действия в подобряване на условията.

От отговора на БДЖ става ясно, че основно липсват хора на ключови позиции, без които дружеството трудно може да съществува. Става въпрос за локомотивни машинисти, началник влак и кондуктори, маневристи, маневрени стрелочници, механици, ревизори на вагони, шлосери, електромонтьори, стругари, заварчици.

Освен че позициите при тези дейности са незапълнени, се наблюдава изразена тенденция на застаряване на служителите, което изправя дружеството пред още по-голямо предизвикателство.

Ако трябва да си говорим истината, времето в „БДЖ-Пътнически превози“ е спряло за технологично развитие и условия на труд. Услугата, която предлагат, е обвързана и с качеството на труд, а всички знаем какво изживяване на услугата предлагат“, коментира за Economic.bg проф. Симеон Ананиев от Асоциация на предприятията в железопътния транспорт.

Според него проблемите с кадровия недостиг трудно може да се преодолеят. Той определи действията на Илиев като „популистки и такива, каквито предприема всяко ново правителство, но за цялостна реформа в БДЖ никой няма смелост“. Ананиев добави, че за да се случи нещо в „БДЖ-Пътнически превози“, трябва експертен екип и да се подходи към финансовото състояние на дружеството и към неговата мобилност, а не да се започва от условията на труд, „опитвайки се по този начин да стигнат до изборите“.

БДЖ експонати

От дружеството заявиха, че жп депата не разполагат със съвременно дигитализирано оборудване за осъществяване на ремонтния процес и техническа поддръжка.

Ананиев напомни, че три депа на БДЖ – в София, Варна и Пловдив, се обслужват от френската „Алстом транспорт С.А.”, която ремонтира електрическите и дизелови мотриси „Сименс“. Той уточни, че там условията на труд са като в Европа. Компанията предлага на всеки три месеца обучение на кадрите, след което те преминават през практически и теоретически изпити, което повишава значително качеството на труд.

Заплащането в "Алстом" също е значително по-високо от това, което се взема в другите депа на БДЖ. В тези неаутсорснати депа, по вътрешна информация, условията на труд не са се променили през последните 30 години и съответно качеството на услугата“, посочва той.

От дружеството казват, че средните месечни възнаграждения за положен труд в „БДЖ-Пътнически превози“ е в размер на 1400 лв. като медианна заплата е в размер на 1121 лв.

„Ако „БДЖ-Пътнически превози“ затвори, никой няма да разбере и обществото със сигурност няма да пострада от тази загуба. Причината за това е, че услугата, която предлагат, е остаряла и няма никакви индикации за желание за промяна и технологична еволюция, а да не говорим за мобилност. В Европа държавите правят връзка между всички видове транспорт и така железопътните услуги стават все по-предпочитани и реално това е бъдещето“, посочва професорът.

От друга страна обаче София не припознава железопътния транспорт като услуга, въпреки че има 30 железопътни спирки на територията на областта, които не са интегрирани със спирките на градския транспорт.

Според Ананиев част от проблема на „БДЖ-Пътнически превози“ е, че една малка група хора получава големи суми пари, „за да си седят кротко в столовете и да не правят нищо“, а влаковете си минават празни.

Наливането на пари в това дружество трябва да спре!“

Според него е нелепо пътниците да закупуват билети за пътуване от кондукторите във влаковете, подхранвайки по този начин сивата икономика, след като има закупени апарати за таксуване.

„От две години има закупени 50 апарата за продажба на билети в гарите. Фирмата ги постави, инсталира съответния софтуер, и накрая те не функционират. Ръководството на БДЖ заяви, че "Информационно обслужване" е виновно за липсата им, защото не били свързани с банкова институция. Причината обаче е друга, а именно, че профсъюзите заплашиха, че продавачките на билети ще останат без работа и цял отдел в БДЖ трябва да бъде закрит“, посочи Ананиев.

Според него в такива ситуации най-разумното е тези жени да бъдат преквалифицирани за друга позиция, за да не изпаднат от пазара на труда, а не да се лишава от модернизация на дружеството и удобство за пътниците.

Мерки за справяне с кадровата криза

„БДЖ-Пътнически превози” заяви, че има изготвен стратегически план, за да се справи с този кадрови недостиг, като той се изразява в краткосрочни и дългосрочни стратегии.

Краткосрочните са насочени към вътрешните процеси в компанията:

  • Курсове за професионално обучение директно за локомотивни машинисти, а не както досега се провеждаха първо за помощник-локомотивни машинисти и след това за локомотивни машинисти, което предизвикваше извеждане на лицето от експлоатационен режим докато придобие по-висока степен квалификация;
  • Обучения чрез подбор на кандидати извън системата на БДЖ. На обучаемите за периода на обучение дружеството изплаща финансова издръжка в размер на минимална заплата и сключва договори за обучение, по условията на чл. 235 от Кодекса на труда;
  • Активна работа с Агенция по заетостта и нейните териториалните поделения (бюра по труда и др.);
  • Използване на специализирани платформи и корпоративен сайт за набиране и привличане на потенциални кандидати;
  • Програма за препоръчване  (т. нар.  referral program), която е отворена за всички служители в компанията;
  • Партньорство и сътрудничество с Висши учебни заведения за набиране на кадри.   

В дългосрочен план се изпълнява проект за дуално обучение „Заедно напред”, като по него са сключени партньорски споразумения с професионални гимназии за обучение на ученици в специалности, предимно насочени в железопътния сектор. В дуално обучение има разкрити и запълнени шест специализирани паралелки, в които се обучават 53 ученика.

От „БДЖ-Пътнически превози“ гарантират, че в срок ще представят на зам.-министър Илиев инвестиционната програма за подобряване на условията на труд в железопътните депа.

Подкрепи Economic.bg