Съветът на Хърватия към България за еврото: Спокойно, можеше да е много по-зле

Българските песимисти относно приемането на еврото могат да си отдъхнат. Поне това е съветът от Хърватия – последната страна, която въведе единната европейска валута през 2023 г.

Хиляди българи излязоха на улиците, след като Европейската комисия одобри присъединяването на България към валутния съюз. Хората очевидно се страхуват, че животът им ще поскъпне значително, пише Politico в свой анализ.

Истина е, че откакто Хърватия влезе в еврозоната, инфлацията там е малко по-висока. Но според експертите това до голяма степен се дължи на други положителни промени. Останалите икономически данни показват, че преходът е бил успешен и може да послужи за модел на България.

Миналата година икономическият растеж в Хърватия бе сред най-силните в ЕС – 3.8%. Това се дължи най-вече на стабилния туристически сектор, въпреки проблемите в индустрията на стария континент. Безработицата е на най-ниското си ниво, откакто от 1996 г. се събират данни за страната. Средствата по европейските фондове продължават да се усвояват бързо, защото правителството си върши работата. От рейтинговата агенция Fitch очакват до средата на следващата година Хърватия да усвои всички 4.5 млрд. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост. И най-важното: заплатите са се повишили с над 30%, откакто хърватите замениха куната с еврото.

Приемане на еврото в размирни времена

Хърватия и България, две от най-бедните страни в ЕС, официално влязоха в „чакалнята“ за еврозоната по едно и също време – в средата на 2020 г. През по-голямата част от предходното десетилетие и двете държави поддържаха нива на инфлация, които бяха сходни или дори малко по-ниски от тези в еврозоната.

Но поредицата от сътресения, започнала с пандемията от COVID, промени всичко. Инфлацията се повиши много повече, отколкото в еврозоната, достигайки над 13% в Хърватия и почти 19% в България. Това направи потребителите в двете страни изключително чувствителни към риска от ново рязко поскъпване на живота.

Въпреки че инфлацията в Хърватия остава сред най-високите в ЕС, анализаторите казват, че причините за това до голяма степен не са свързани с приемането на еврото.

Хърватия бе единствената страна, която се присъедини към еврозоната в условията на сериозен инфлационен натиск“, казва Петър Сорич от Факултета по икономика и бизнес на Университета в Загреб.

Той отбелязва, че инфлацията през 2022-2023 г. е най-лошата от 90-те години на миналия век, когато бивша Югославия се разпадаше.

При такива условия в началото на процеса на приемане на еврото, според Сорич, за потребителите е било трудно да определят какво причинява инфлацията. Това е довело до усещането, че тя е много по-висока, отколкото показват официалните данни.

Страховете от поскъпване обаче са частично оправдани, казва Фран Галетич, също от Университета в Загреб, посочвайки опита на съседна Словения. Там цените се повишиха с 9% в рамките на 18 месеца след въвеждането на еврото през януари 2007 г.

Въпреки че официалната политика изпращаше успокоителни послания, че това няма да се случи, много хора си спомняха как изглеждаше ситуацията“, казва Галетич.

За да успокои обществеността, хърватското правителство задължи супермаркетите да показват цените и в двете валути в продължение на четири месеца преди еврото да замени куната през 2023 г. и в продължение на една година след това. Това все пак не попречи на недобросъвестни търговци да повишат цените. Много хърватски търговци вдигнаха цените си още преди влизането в сила на това правило, което им позволи да твърдят, че не са ги променяли по време на периода на двойно изписване, обяснява Галетич. В резултат на това потребителските цени се повишиха много по-бързо в 18-те месеца около приемането на еврото, отколкото в еврозоната.

България пристъпва към подобна политика от юли и ще трябва да се поучи от опита на Хърватия.

Недоволството от случилото се все още се усеща: по-рано тази година хърватите бойкотираха супермаркетите в знак на протест срещу покачващите се цени. Това принуди правителството да разшири списъка с ценови ограничения за някои основни стоки, въведен през 2022 и 2023 г.

Тези пакети бяха представени от правителството като част от отговора на енергийната криза, но тъй като частично съвпаднаха с преминаването към еврото, потребителите вероятно ги възприеха като буфер срещу евроинфлацията“, казва Сорич.

България, добавя той, днес е в по-добра позиция, защото „сега има много по-спокойна перспектива по отношение на инфлацията, отколкото имахме през 2023 г. В този смисъл ще бъде много по-лесно да се проследяват промените в цените и да се наказват нелоялните практики в търговията на дребно“.

Други фактори, които влияят на инфлацията, по-трудно могат да се припишат на еврото, дори и косвено. Вземете например сезонния туризъм, който съставлява около една пета от икономиката на Хърватия. След като европейците възвърнаха свободата си да пътуват след пандемията, туризмът е най-горещата част от икономиката. През последните три години цените на хотелиерските услуги в Хърватия са се повишили с 50% – много повече от отбелязаните в Испания и Гърция 15 – 20%.

Предимствата на еврото

Като цяло експертите твърдят, че преминаването към обща валута носи много повече предимства, отколкото недостатъци. Ана Шабич, директор на отдел „Европейски отношения“ в Хърватската национална банка, определя приемането на еврото от страната като „история на успех“. Хърватия се сбогува с таксите за обмяна на валута (голяма победа за бизнеса и туристите), а кредитният риск на страната спрямо Германия, отразен в доходността на държавните облигации, почти изчезна.

Хърватската национална банка изчислява, че страната спестява около 160 млн. евро годишно само от разходи за обмяна и транзакции.

Хърватия усети всички очаквани ползи от членството в еврозоната, въпреки че се присъединихме в много трудни времена“, казва Шабич.

Тя обаче отправя едно предупреждение към страна, която през годините е има зад гърба си немалко правителствени скандали и дисфункции. Шабич подчертава, че „подробното и навременно планиране“, както и „ясното разпределение на задачите и отговорностите между участващите институции са от съществено значение“.