Тънката нишка, която преначерта търговията
Новият Път на коприната ще осигури на Китай икономическа хегемония
Коприна, фън шуй, барут... Като родно място на много от достиженията на цивилизацията, Китай се гордее с откритие, чиято ценност е надхвърляла тази на златото. Това е фината копринена нишка, която тръгва на околосветско пътешествие през 27-ото столетие преди нашата ера и продължава пътя си и днес.
Дамата на коприната
В „Исторически записки“ на Съма Циен – бащата на китайската историография - пише, че след като победил противник, бъдещият Жълт император се оженил за девойка на име Лейзу. Писателят не съобщава нищо за нейното откритие, но историята за него се е съхранила в легендите. Разказите, останали в народната памет, свързани с откриването на копринените буби и създаването на блестящата тъкан от техните нишки, са няколко, но с малки изключения в подробностите, сюжетът им е еднакъв, а личността на императрицата оживява в митологичния образ на Лейзу.
Откритието на коприната става в деня, когато в двореца пристигнала вест, че черничевите дървета в императорската градина са болни от непозната болест. Разглеждайки внимателно залинелите растения, императорската съпруга открила, че с листата от короната им се хранят малки бели гъсеници, а в клоните на дърветата блестят бели топки. Лейзу взела няколко пашкула и ги отнесла в двореца, но без да иска изпуснала един във водата на фонтан, покрай който минала. Изненадана, императрицата видяла как копринената нишка, обвиваща пашкула, започнала да се отделя и изобретила стан, чрез който да я превърне в плат. Впечатлен от откритието на жена си, Жълтият император заповядал веднага да започне отглеждането на копринени буби и производството на копринена тъкан. Императрицата лично се занимавала с тъкане на скъпоценния плат, научила и други жени от обкръжението си да го правят. Така Лейзу останала в историята като” Дамата на коприната“.
Процесът на производството на коприна бил държавна тайна, опазена в продължение на три хилядолетия. Освен че се превръща във валутна единица, коприната става и един от свръхсекретните продукти на нашата цивилизация .
Пътят на коприната
Мъдрите думи на Конфуций „Ако искаш да си богат – построй път“ са основополагащи при управлението на Китай от династията Сун – владетели, превърнали страната в ключов фактор на световната икономика за своето време. През тази златна ера те използват всички ресурси, за да гарантират достъп на китайските стоки до максимален брой потребители. Заедно с подправките, коприната започва своето пътешествие по земното кълбо. За да достигне до Византия, Европа, Африка и останалите азиатски страни, били прокарани трасета през планини, гори и пустини. А главните търговски канали между Азия и Европа останали в историята като „Пътят на коприната“. По-късно били създадени и морски пътища. Първото китайско пристанище, откъдето коприната потеглила по вода, е Гуанджоу. Разположен на югоизточното крайбрежие на Китай, градът бил свързан с близо сто други порта, включително Мадрас в Индия, Сираф в Иран, Мускат в Оман и Занзибар.
Новият Път
Наскоро Китай събра на международен форум участници от над 30 държави и 70 организации. Поводът бе обявяването на най-мащабния проект в съвременната ни история – „Eдин пояс, един път“ (One Belt , One Road). Или казано с други думи – изграждане на Новия път на коприната. Може да се каже, че инициативата „Един пояс, един път“ обхваща всички икономически и неикономически сфери не само в Китай. Тя се осъществява на практика, а не само в правителствените кабинети или в икономическите зони по света. Това е икономическа и дипломатическа програма, чиято крайна цел е да трансформира световната търговия. Преодолявайки геополитически бариери и икономически прегради, дългосрочната цел на Китай е да се превърне в първостепенна икономическа сила в световен мащаб. Или казано с други думи - ще дойде време, когато „всички пътища ще водят до Пекин “.
Геополитическо счетоводство
Свързването на Китай с останалата част от Азия и Европа чрез грандиозна по мащаб инфраструктура по суша и море е проект на стойност 8 трилиона долара. Китайският държавен конгломерат CITIC Ltd. съобщи, че ще финансира 300 проекта от Сингапур до Тюркмекистан, включващи пристанища, магистрали , жп линии, логистични и безмитни зони. Китайски компании стопанисват 77 морски терминала в десетки страни по света, изграждат високоскоростни железопътни коридори в Югоизточна Азия, участват в строителството на електроцентрали и язовири в Африка и изграждат свободни икономически зони в Шри Ланка, Оман, Мианмар, Малайзия и Абу Даби. С китайски инвестиции се строят петролопроводи и газопроводи в Централна и Югоизточна Азия и в Русия .
Вече е построена мрежа от преки жп линии и въздушни коридори, свързващи индустриалните центрове на Западен и Централен Китай с европейски столици и градове. Китай се присъедини към Митническата конвенция за международен превоз на товари, в която участват 70 държави. Има сключени специални споразумения с Европейския съюз и Великобритания . Следвайки пътя на предците си, Китай води умело преговори с максимален брой държави, което гарантира максимален брой споразумения и сделки и минимум пречки и бариери пред търговията. Идеята е Пътят на коприната през XXI век да покрие нуждите на 65% от световното население и една четвърт от всички стоки и услуги по света.
Ето така откритието на копринената тъкан преди хилядолетия става основа за изграждане на търговска хегемония в наши дни. А новият Път на коприната има потенциала да бъде най-голямата платформа за регионално сътрудничество на планетата.