Тънката нишка, която преначерта търговията

Коприна, фън шуй, барут... Като  родно място на много от достиженията на цивилизацията, Китай се гордее с откритие, чиято ценност е надхвърляла тази на златото. Това е фината копринена нишка, която тръгва на околосветско пътешествие през 27-ото столетие преди нашата ера и продължава пътя си и днес.

Дамата на коприната

В „Исторически записки“ на Съма Циен – бащата на китайската историография - пише, че след като победил противник, бъдещият Жълт император се оженил за девойка на име Лейзу. Писателят не съобщава нищо за нейното откритие, но историята за него се е съхранила в  легендите. Разказите, останали в народната памет, свързани с откриването на копринените буби и създаването на блестящата тъкан от техните нишки, са няколко, но с малки изключения в подробностите, сюжетът им е еднакъв, а личността  на  императрицата оживява в митологичния образ на Лейзу.

Откритието на коприната става в деня, когато в двореца пристигнала вест, че черничевите дървета в императорската градина са болни от непозната болест. Разглеждайки внимателно  залинелите растения, императорската съпруга открила, че с листата от короната им се хранят малки бели гъсеници, а в клоните на дърветата блестят бели топки. Лейзу взела няколко пашкула и ги отнесла в двореца, но без да иска изпуснала един  във водата на фонтан, покрай който минала. Изненадана, императрицата видяла как копринената нишка, обвиваща пашкула, започнала да се отделя и изобретила стан, чрез който да я превърне в плат. Впечатлен от откритието на жена си, Жълтият император заповядал  веднага да започне отглеждането на копринени буби и производството на копринена тъкан. Императрицата лично се занимавала с тъкане на скъпоценния плат, научила и други жени от обкръжението си да го правят. Така Лейзу останала в историята като” Дамата на коприната“.

Процесът на производството на коприна бил държавна тайна, опазена в продължение на три хилядолетия. Освен че се превръща във валутна единица, коприната става и един от свръхсекретните  продукти на нашата цивилизация .

Пътят на коприната

Мъдрите думи на Конфуций „Ако искаш да си богат – построй път“ са основополагащи   при управлението на Китай от династията Сун – владетели, превърнали страната в ключов фактор на световната икономика за своето време. През тази златна ера те използват всички ресурси, за да гарантират достъп на китайските стоки до максимален брой потребители. Заедно с подправките, коприната  започва своето пътешествие по земното кълбо. За да достигне до Византия, Европа, Африка и останалите азиатски страни, били прокарани трасета през планини, гори и пустини. А главните търговски канали между Азия и Европа останали в историята като „Пътят на коприната“. По-късно  били създадени и морски пътища. Първото китайско пристанище, откъдето коприната потеглила по вода, е  Гуанджоу. Разположен на югоизточното крайбрежие на Китай, градът бил свързан с близо  сто други порта, включително Мадрас в Индия, Сираф в Иран, Мускат в Оман и Занзибар.

Новият Път

Наскоро Китай събра на международен форум участници от над 30 държави и 70 организации. Поводът бе обявяването на най-мащабния проект в съвременната ни история –  „Eдин пояс, един път“ (One Belt , One Road).  Или казано с други думи – изграждане на Новия път на коприната. Може да се каже, че инициативата „Един пояс, един път“ обхваща всички икономически и неикономически сфери не само в Китай. Тя се осъществява на практика, а не само в правителствените кабинети или в икономическите зони  по света. Това е икономическа и дипломатическа програма, чиято крайна цел е да трансформира световната търговия. Преодолявайки геополитически бариери  и икономически прегради, дългосрочната  цел на Китай е да се превърне в първостепенна икономическа сила в световен мащаб. Или казано с други думи - ще дойде време, когато „всички пътища ще водят до Пекин “.

Геополитическо счетоводство

Свързването на Китай с останалата част от Азия и Европа чрез грандиозна по мащаб инфраструктура по суша и  море е проект на стойност 8 трилиона долара. Китайският държавен конгломерат CITIC Ltd. съобщи, че ще финансира 300 проекта от Сингапур до Тюркмекистан, включващи пристанища, магистрали , жп линии, логистични  и безмитни зони. Китайски компании стопанисват 77 морски терминала в десетки страни по света,  изграждат високоскоростни железопътни коридори в  Югоизточна Азия, участват в  строителството на електроцентрали и язовири в Африка и изграждат свободни икономически зони в Шри Ланка, Оман, Мианмар, Малайзия и Абу Даби. С китайски инвестиции се строят петролопроводи и газопроводи в Централна и Югоизточна Азия  и в Русия .

Вече е построена  мрежа от преки  жп линии и въздушни коридори, свързващи  индустриалните центрове на Западен и Централен Китай с европейски столици и  градове.  Китай се присъедини към Митническата конвенция за международен превоз на товари, в която участват 70 държави. Има сключени специални споразумения с Европейския съюз и Великобритания . Следвайки пътя на предците си, Китай  води умело преговори с максимален брой държави, което гарантира максимален брой  споразумения и сделки и минимум пречки и бариери пред търговията. Идеята е Пътят на коприната през XXI  век  да покрие нуждите на 65% от световното население и една четвърт от всички стоки и услуги по света.

Ето така откритието на копринената тъкан преди хилядолетия става основа за изграждане на търговска хегемония в наши дни. А новият Път на коприната има потенциала да бъде най-голямата платформа за регионално сътрудничество на планетата.