70-те години в САЩ се повтарят през 2017 г.
Посоката на щатския долар е ключовият въпрос за годината

Идващата
администрация на Тръмп, според мен, ясно ще води политика на „слаб щатски
долар“. Цялата риторика за китайската валута, която е твърде слаба, разбира се,
предполага, че USD е твърде силен. Но – просто почакайте – Тръмп също ще
промени догмата, според която „силният долар е в интерес на САЩ“, която е налице
откакто финансовият министър на Бил Клинтън – Робърт Рубин – я стартира в
средата на 90-те години (макар че на практика стратегията никога не беше
изпълнена).
Тя напомня за 70-те години и доктрината на Никсън от август 1971 г., когато финансовият министър Джон Конъли въвежда едностранно 10% данък върху целия облагаем внос, 10% намаление на разходите за чуждестранна помощ, затваря „златния прозорец“ (по този начин USD вече не беше свободно конвертируем в злато) и налага 90-дневен мораториум върху заплатите и цените.
От „туитовете“ на избрания президент до сега изглежда, че доктрината на Тръмп възприема това като модел за своите нови корпоративни данъчни и търговски политики.
Да, моментът много прилича на 70-те, когато политиката на САЩ беше в полза на големия бизнес, затворените граници, рецесията (1973-1975 г.) и режим на щатския долар, който може да бъде определен в известните думи на Конъли до европейските финансови министри на срещата на Г-10 в Рим: „Доларът е наша валута, но ваш проблем“. Това уби системата Бретън-Ууд и циментира 20% девалвация на долара.
Първото тримесечие ще ни донесе някои знаци, но с напредването на времето очаквайте доктрината на Тръмп да е смесица от Никсън и Рейгън, и следете за голяма волатилност. Реалното заключение, обаче, за цялата 2017 г. може да бъде, че геополитическият риск има значение. Добре дошли в началото на края на ерата „преструвай се и разширявай“ при паричната политика
Посоката на щатския долар е ключовият въпрос за 2017 г., тъй като валутата, която бележи 20% ръст през последната година, ще предизвика реакция. От новата администрация на Тръмп може да се очаква да изхвърли зад борда над 20-годишната догма, че силният долар е в интерес на САЩ.
„Не можем да пренебрегнем гласовете на популизма в САЩ, но също така не бива да ги пренебрегваме в Европа в една година на избори. Бъдете сигурни, че това е краят на един цикъл, а не ново начало.“
„С течение на времето очаквайте доктрината на Тръмп да представлява комбинация от Никсън и Рейгън и бъдете нащрек за голяма волатилност.“
Добре дошли в 2017 г. и Тръмп-манията, един свят, където туитовете определят дневния ред на случаен принцип в САЩ и където да бъдеш неортодоксален е новото черно. Покрай всичките предположения, които можем да направим за Доналд Тръмп и неговите нови политики, основните въпроси остават същите:
Каква е общата посока на щатския долар?
Накъде ще се отправят китайската валута и растеж през 2017 г.?
Дали двойният убийствен удар на Brexit/Тръмп е краят на един цикъл или началото на нещо ново?
Кой е най-важният от трите въпроса? Това е посоката на щатския долар. Налице е толкова опростен икономически свят или глобализиран пазар, че доларът представлява над 75% от всички транзакции в световен мащаб.
Така че, когато щатският долар се покачва с над 20% на годишна база – както е в момента – ще има „реакция“ на „действието“. Тази реакция ще бъде значително забавяне на растежа в САЩ, задвижван от по-високите от очакваното лихвени проценти (които намаляват потенциалния растеж), а също и косвено, чрез намаляване на глобалния растеж, тъй като тежкото бреме на доминирания от САЩ дълг вреди на способността на развиващите се пазари да погасяват огромните си заеми в долари.
Чуждестранните банки са отпуснали заеми в размер на 3.6 трилиона долара на компании от развиващите се пазари, и приблизително 50% от тази сума е за Китай, така че въпрос едно и въпрос две са взаимно свързани.
Рискът от рецесия се увеличава. Експерти от NedBank, ЮАР – Нийлс Хейнеке и Мехул Дая, са разработили най-добрия модел на рецесия, който съм виждал, който комбинира монетарни условия с основни икономически принципи. Настоящият сочи следното: 60% вероятност от рецесия срещу само 5-8% за консенсус на пазара.
Източник: Недбанк, ЮАР – Нийлс Хейнеке и Мехул Дая
Светът няма да се движи напред при дневен ред от затворени граници, антиглобализация и търговски ограничения, и срещу конкуренцията, но независимо от това тези сили трябва да бъдат уважавани, особено след като ставаме свидетели на промяна в лидерството на световната сцена.
Ще има последствия от това, че Тръмп приема „обратно вкъщи“ търговията на САЩ, военните части зад граница, НАТО и обръщането на политиката спрямо Китай, въведена през 70-те години. Германският канцлер Ангела Меркел понастоящем де факто е лидерът на развития свят, позиция, която тя никога не е искала и в която се чувства неудобно в година на избори за Германия. Китай ще запълни всеки вакуум, който е останал от промяната на курса на САЩ.
Китайските лидери изглеждат по-„открити“ от всякога по отношение на външната политика и инвестициите, отчасти търсейки възможността и отчасти поради отчаяната нужда да отклонят вниманието от постоянно нарастващия вътрешен дълг и изтичането на капитали.
Китай най-вероятно ще продължи да отслабва CNY (китайския юан) и CNH (офшорната валута на Китай) в рамките на 5-10% - вероятно постепенно, но, ако бъде принуден, посредством поредната „девалвация“ като репресивна мярка срещу политиката на САЩ.