5-те грешки на Русия срещу Турция

В отговор на сваления от Турция руски бомбардировач Су-24 Руската федерация бързо реши да прекрати сътрудничеството си с Турция. На 28 ноември руският президент Владимир Путин подписа указ за въвеждане на ограничителни мерки срещу Анкара.

И въпреки че страните все още спорят за обстоятелствата на инцидента с военния самолет, много анализатори смятат, че решението да се свали руският Су-24, въпреки че той е прекарал само няколко секунди в небето над Турция, е прекалено. Прекомерни са и реакциите на Москва към действията на турската армия. DW изброява мерките, без които недоволството на Русия щеше да изглежда не по-малко изразително, но по-разумно.

Отказът на Путин да общува с Ердоган

На 25 ноември, в деня след инцидента с руския Су-24, турският президент Реджеп Тайип Ердоган поиска телефонен разговор с руския си колега, но нямаше никаква реакция от страна на Владимир Путин. Същата история се повтаря и ден по-късно. Кремъл обясни, че това се дължи на нежеланието на турското правителство да се извини за сваления бомбардировач. Не се състоя и среща между двамата лидери в Париж в рамките на Конференцията за климатичните промени.

Ердоган отказва да се извини за случая и ограничи коментара си до "съжалявам" за инцидента. Въпреки това, позицията на руското ръководство ще бъде по-конструктивна - някои експерти смятат, че от тази ситуация Русия можеше дори извлече някаква полза, като се съгласи на различен вид икономически компенсации и преференции за щетите. Освен това, турските политици открито говорят за търсенето на дипломатическо решение на конфликта. Но да го направят срещу мълчанието на Русия, разбира се, е невъзможно.

Прекратяване на туристическото сътрудничество между двете страни

Това заяви на 26-ти ноември ръководителят на Федералната агенция по туризъм Олег Сафонов. Турция е най-популярната чуждестранна дестинация сред руските туристи, а ако потокът на туристи от Русия се изтегли, за самата Турция ще има сериозни загуби. Въпреки това, тази мярка не е в опасност за туристическата индустрия на Руската федерация. Забраната за продажба на екскурзии до Турция се въведе 3 седмици след забраната за продажба на пътувания в Египет, който е на второ място по популярност сред руските туристи.

Както каза в интервю за Forbes главеният изпълнителен директор на една от най-големите руски туроператорски компании, "Пегас туристик" Анна Подгорная, ако туристическите компании до лятото не да започнат отново да изпращат туристи към тези 2 дестинации, много от тях просто ще фалират. "Забраната за пътуване до Египет и Турция - това е силен шок за цялата туристическа индустрия и ще има огромни загуби", каза още тя. В същото време руската държавна агенция по туризъм „Ростуризъм“ заплаши със санкции туроператори, които продължат да се продават екскурзии към Турция.

Спирането на културното сътрудничество между двете държави

Според специалния представител на руския президент за международното културно сътрудничество Михаил Швидкой, от решението на преговорите в Кремъл бяха отменени за междукултурни години от Турция и Русия в 2017-2018 г. На 30 ноември стана ясно, че Руско-турският изследователски център в Москва затваря. Центърът бе ангажиран в частност по въпросите за научния обмен между двете страни и създаване на фонд в библиотека на турски език. На 1 декември, Министерството на образованието на Руската федерация съобщи, че по-голямата част от руските университети в сътрудничество с турските образователни институции са прекратени или спрени едностранно.

А руските студенти, които са в Турция в рамките на академичен обмен "ще трябва възможно най-скоро се върнат в Русия", подчерта министерството. Всичко това - в отговор на действията на турското ръководство. В същото време в Москва се забравя, че около половината от турското население в по-голяма или по-малка степен не подкрепя дейността на Ердоган и неговите сътрудници.

Спиране на съвместните проекти

Според министъра на икономическото развитие Алексей Улюкаев, строителството на газопровода "Турски поток" също е обект на санкциите на Москва срещу Анкара. В същата ситуация, според министъра, е и проектът на АЕЦ "Аккую", която започна да строи в Турция държавната корпорация "Росатом".

За да се разбере какви са загубите, понесени от Руската федерация от собствените й действия, е достатъчно да се цитира икономическия кореспондент на телевизионния канал "Русия 24".

Според него проектът АЕЦ "Аккую" се оценява на 20 млрд. долара, и "3 млрд. долара от тях вече са погребани”. Що се отнася до газопровода, анализаторът е още по-песимистичен: "Географски, нашата част от "Турски поток" вече е частично в земята, работата е извършена, парите са изхарчени, и в един момент ще трябва да се признае, че 20 млрд. долара - са изгубени пари или трябва да се намери нов начин да се продължи проектът. Вярно, но не е много ясно как?

Руската пропаганда

Може би случайно, веднага след инцидента с руския Су-24 на 26 ноември бе съобщено от „Роспотребнадзор” - службатa за безопасност на храните, за неспазването на качеството и безопасността на храните и турски леката промишленост.

Така проблемите за турските стоки възникнаха още преди формирането на списъка със санкциите. В допълнение, турското посолство в Москва започва да получава множество жалби от турски граждани, живеещи в Русия заради натиск от страна на руските власти.

В медиите имаше и съобщения за проблеми с влизането на турски граждани на територията на Русия, въпреки че мерките, предприети от страна на руските власти, все още не предвиждат такива ограничения.

В допълнение, някои руски политици и държавни медии започнаха кампания за дискредитиране на всичко, което е свързано с Турция, и напомнят за историческите различия между двете страни, както и за външната политика на Ердоган, и дори за липсата на свобода на медиите в Турция.