Тежка криза заплашва розопроизводителите

Розопроизводителите изпращат тежка година. От бранша очакват, че и 2022 г. няма да бъде добра за производството на розово масло в България. Секторът е изправен пред колапс, а държавната помощ само е задълбочила проблемите на бранша. Това коментира за Economic.bg председателят на сдружение "Българска розова долина" Владимир Стоянов.

2021 г. определено беше една от най-тежките години в розопроизводството. Изкупната цена за килограм рози се срина до 1.50 лв. на места, което е 3 пъти под цената през 2018 г. и дори не покрива разходите за производството. Това отказа много розопроизводители изобщо да берат тази година", каза Стоянов.

Той обясни, че само в Стрелча от 300 регистрирани розопроизводители, едва половината са предавали розов цвят. „Много хора изоставиха насажденията си, други дори ги изкорениха. Тъжна гледка и притеснителен сигнал за всички нас“, сподели Стоянов.

Ниската изкупна цена е крайният резултат от няколко проблема, които са се натрупали в сектора. Пандемията от COVID-19 е най-малкият от тях. „Осигуряването на работна ръка е една от основните трудности, които тормозят производителите. Ние от „Българска розова долина“ ще работим за разрешаване на този проблем през 2022 г.“, обясни председателят на сдружението.

Нереализираното розово масло от предходната година от своя страна върза ръцете на много от преработвателите, които нямаха свежи оборотни средства по време на розобера.

Според Стоянов държавната помощ не е достатъчна. „Държавата отпусна средства по две програми, но те не бяха добре усвоени. По наше мнение причината за това е, че не бяха адекватни за нуждите и дори изкривиха допълнително икономическия пейзаж в розопроизводството и задълбочиха проблемите.“

Очакванията на бранша за 2022 г. не са оптимистични.

Нямаме причина да смятаме, че общата икономическа обстановка ще се подобри и ще повлияе позитивно и на розопроизводството. Затова трябва сериозно да се захванем с проблемите в бранша и да стигнем до корените им, за да ги разрешим“, каза Стоянов.

Сдружение „Българска розова долина“ вече води разговори с Българската банка за развитие (ББР) за осигуряване на достъпен механизъм за финансиране на преработвателите.

Също така планират браншова среща още в рамките на този месец, на която да се обсъдят и следващи стъпки по отношение на проблема с работната ръка, както и комуникация с министерство на земеделието. Розопроизводителите настояват за промени в начина, по който се разходват публичните средства.

Голяма част от производителите на розово масло го държат в банкови трезори. „Маслото, за щастие, няма срок на годност, ако се съхранява при подходящи условия. Това обаче не бива да ни успокоява. Аз лично, като производител и преработвател, съм реализирал цялото количество масло, което съм произвел. Затова казвам, не за първи път, че е необходимо да се направи много обстоен анализ на причините за залежаването на масло на колегите“, споделя Стоянов.

Една от посоките, в които сдружението работи, е подобряване достъпа на микро- и малките производители на стоки от розово масло до международни изложения. Те се притесняват, че българската роза ще остане само изпразнен от съдържание символ на туристическото ни лого.

„Тази година се срещнах и разговарях с много хора – малки розопроизводители, с насаждения до 30 дка в Карловската котловина и Средногорието. Всеки един от тях може би изглежда презрително дребен за големите в бранша, но всички те заедно са гръбнакът на розопроизводството. Те са истинските герои на розопроизводството, защото тази година буквално работиха на загуба. Не се отказаха въпреки тежките условия и тяхната устойчивост, истински балкански инат, ми дава вяра, че браншът има бъдеще, с което ще се гордеем, както с неговото минало“, обясни Стоянов.

Кризата неизменно ще доведе до свиване на производството. Има обаче хора, включително много семейни стопани, които имат наследство и традиции и за които има бъдеще в сектора. “С кампанията „SOS Българска роза“ миналата година буквално върнахме десетки хора на полето. Вярвам, че подобни инициативи, които ни обединяват като бранш дават стабилност на по-малките да продължават да се борят. Свиването на производството не е решение, защото пазари има, а България все още е фактор на световно ниво затова трябва да работим за развиване на сектора“, сподели председателят на сдружение "Българска розова долина".

Според него азиатският пазар е необятен, несравнимо по-голям от европейския.

Освен това, азиатците имат много уважително отношение към историята – за тях брандът „Българска роза“ има огромен смисъл, те се доверяват на качеството, което има своите корени в миналото и разчитат на тази устойчивост“, каза Стоянов.

По отношение на европейския пазар големите френски фирми, които до преди години  са били клиенти, вече имат своите собствени дестилерии в България. „Те са конкуренти на нашите производители. Те произвеждат масло и в Турция, и в Мароко. И така те вече задоволяват своите пазари с продукт, който не можем да наречем български. Но това е грешка на регулацията на производството, която нашата държава е направила в близкото минало. Не съм сигурен какво можем да направим за това в бъдеще“, обясни Стоянов.