„Тежките“ решения на Борисов се оказаха промяна в Конституцията

„В момента, в който Народното събрание вземе решение да се произведат избори за Велико народно събрание съгласно чл. 160 на Конституцията, аз ще се оттегля от поста на министър-председател в същия ден“, пише в съобщението, изпратено днес.

Борисов обяви, че за да бъде променен основният закон, съгласно действащата Конституция, нова може да бъде приета само от Велико народно събрание и затова той предлага свикването му, по време на което да се въведат „редица съществени промени в Конституцията“. След това премиерът обещава да се оттегли от поста си. „В момента, в който Народното събрание вземе решение да се произведат избори за Велико народно събрание съгласно чл. 160 на Конституцията, аз ще се оттегля от поста на министър-председател в същия ден“, пише в съобщението, изпратено днес.

Основните точки в промените са да има повече контрол върху работата на главния прокурор, намаляване броя на народните представители и „прекратяване“ на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което се предлага създаването на Съдебен съвет на съдиите и на Съдебен съвет на прокурорите. „Двата съвета ще решават отделно кадровите въпроси, свързани със съдиите, от една страна и прокурорите и следователите, от друга“. В съответствие с препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право - така наречената Венецианска комисия, която е консултативен орган към Съвета на Европа, членовете на Съдебния съвет на съдиите ще се избират седем от професионалната общност, тоест от самите съдии и шест от Народното събрание, избрани с мнозинство от две трети от народните представители, като членовете по право ще са председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

ГЕРБ иска намаляване на депутатите в парламента от 240 на 120 – идея, която беше лансирана от телевизионния водещ Слави Трифонов през 2016 г., но премахната от въпросите на референдума му, тъй като Конституционният съд я определи като „противоконституционна“ и заяви, че такова решение може да бъде взето само от Велико Народно събрание.

ГЕРБ ще внесе и предложение при Великото народно събрание броят на народните представители да бъде намален - от 400 на 280.

Повече контрол над главния прокурор

Сред предложенията е намаляване на мандата на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор на пет години, сега той е седем години. Тази идея се появи още през 2012 г. и е подкрепена и от бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Друга промяна, с която се цели повече контрол върху дейността е на всеки шест месеца той да бъде изслушван от Народното събрание и докладът му да бъде приеман. Докладът обхваща прилагането на закона за дейността на прокуратурата и разследващите органи. Главният прокурор ще може да бъде изслушван от Народното събрание и по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор.

Според Борисов с „тези предложения ще се укрепи независимостта на съдебната система, ще направи прокурорите и съдиите самоуправляващи се общности и може би най-важното, ще засили контрола над дейността на Главния прокурор“.

Следваща точка от предложенията е „към съветите на съдиите и прокурорите да се създадат отделни инспекторати, тоест да не е един инспекторат, както е в момента. Всеки от двата инспектората се състои от главен инспектор и петима инспектори“.

Другите предложения са ограничаване правомощията на министъра на правосъдието само до това да предлага проекти на бюджети на съответните органи и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт.

С промяната в Конституцията ще се поиска и да се въведе институтът на индивидуалната конституционна жалба – идея, която се появи в края на 2019 г. като предложение от президента Румен Радев. „Вече повече от 17 държави от ЕС под една или друга форма имат въведена такава индивидуална конституционна жалба. Това е един от факторите да имаме по-голяма активност и по-силно гражданско общество“, каза тогава президентът.

„Време е за отговорност и решителност! Време е не само за смяна на политическата система, а за рестарт на държавата. Необходимостта от рестартиране на политическия модел не може повече да се отлага във времето! Единството, държавността и стабилността на страната за мен не са просто думи – те са основата, от която съм тръгвал за всяко свое решение“, казва в изявлението си министър-председателят.

Той допълва, че необходимостта от нова Конституция на Република България е тема, която през последните години е водеща за много граждани и обществени организации. „За да отговорим на нагласите и очакванията на българските граждани, предлагаме проект на Конституция, която да защити основните принципи и начала на нашето съвремие. Действащата Конституция беше приета в друг исторически период, при други политически дадености, при друг международен статут на страната ни, при друго равнище на законодателната практика, а изтеклото време показа, че без промяна на основния закон няма как да отговорим на предизвикателствата“.

„Великото народно събрание е уникална възможност - не само да се рестартира демокрацията ни, но и това да се случи в режим на максимално политическо представителство. Ще настояваме от всичките 400 народни представители в него, 200 да бъдат избрани пропорционално, а останалите 200 да бъдат избрани мажоритарно“, коментира Борисов.

„Дошло е време всеки от нас да се определи, като направи своя политически и исторически избор. Само така ще може да се тръгне на чисто. Във време на най-тежката социално-икономическа криза, време на пандемия, време по-тежко от Голямата депресия, когато се сриват световните икономики, държавата трябва да излезе обединена“, казва Борисов по повод обещанието си да се оттегли от поста след свикването на ВНС.