Ток от вятър в Черно море: Какви са рисковете и възможностите в България?

Заставате на плажа, почивате си на хавлията и пред вас, в морето се шири огромен вятърен парк, чиито перки пречат на иначе безкрайния морски хоризонт. Тази хипотеза, изразявана основно от представители на туристическия бранш, се явява една от основните, но не единствената, конфликтни точки, по темата с възможността да се изграждат офшорни вятърни ферми в българската част на Черно море.

Това притеснение изглежда напълно нормално и очаквано – туристическият бранш се притеснява турбините да не изгонят туристите, рибарите пазят поминъка си, а еколозите – биоразнообразието. И нито една от тези групи не бива да бъде пренебрегвана при окончателното приемане на новата законодателна рамка.

Вятърната енергия в морето е в светлината на прожекторите, след като преди дни на първо четене бе одобрен Законът за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, внесен от коалиционните партньори – ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС. Това е вторият опит да се прокара законът, който въвежда регулаторната рамка за ВЕИ в морето. Първият беше през 2022 г., но не беше успешен. Сега и туристическият бранш, и експертите, и местните общности скачат, след като бяха приети текстовете в него. 

Застрашен ли е туризмът?

Заинтересованите страни, свързани с плажния и крайбрежния туризъм, често са загрижени, че видимостта на офшорните вятърни паркове от брега намалява привлекателността на мястото. Това може да повлияе негативно на броя на посетителите, а с това и на местната икономика. Де факто в момента законът за енергията от ВЕИ в морски пространства не урежда на какво отстояние от брега ще могат да бъдат поставяни вятърните инсталации, като все още няма маркирани и приоритетни за целта зони в морето.

Само за дни обаче недоволството срещу новия закон обедини сектора и становища и позиции бяха представени от десетки организации в туристическия бранш.

Браншовата организация във Варна, където вероятно ще бъдат фокусирани голяма част от проектите, е против законопроекта. Варненската туристическа камара събра становищата на бизнеса чрез анкета и резултатите показват, че никой не е изразил положително отношение към законопроекта.

На всички плажове, на които съм бил, никъде не съм видял вятърни перки. Като започнете от Тайланд и свършите с Доминикана – никъде няма такова нещо. Може да сме първопроходците. Наистина е нелепо да легнеш на плажа и да гледаш перки. Това е пълен абсурд. Със сигурност ще дадем съгласувано становище с хора, експерти в областта на екологията и опазването на природата“, коментира пред Economic.bg зам.- председателят на Националния борд по туризъм Мартин Захариев.

Според Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който досега единствен е изготвял доклад за офшорната вятърна енергия в България, е невъзможно перките да се видят от сушата. И въпреки че в закона не е записано на какво отстояние да са от брега, според него няма шанс турбините да са близо до сушата, защото там няма достатъчно вятър и колкото по-навътре са в морето, толкова по-силен е вятърът.

Оптималният вятър в българската акватория на Черно море е при дълбочина на дъното около 60 м и скорост на вятъра от около 7.5 – 8 метра в секунда . Такива скорости се постигат край бреговете на Шабла и по на север, но това е много далеч от сушата“, коментира експертът за Economic.bg.

Регионалните и общинските власти често се противопоставят на офшорните вятърни паркове близо до брега поради възможните отрицателни ефекти върху туризма, отдиха и местната икономика. Това се случва не само в България, затова те трябва да бъдат включени в процеса и адекватно да се изяснят и признаят техните опасения. Една от стратегиите, възприети за повишаване на положителното възприятие към вятърната енергия от тези заинтересовани страни, е да се гарантира, че проектите за офшорни ферми в морето активно допринасят за местната/регионалната икономика.

От Министерството на туризма в отговори на въпроси от Economic.bg обясниха, че в стратегията за развиване на вятърната електроенергия в моретата, от ключово значение е балансът между прогреса и запазването на традиционните ни предимства като туристическа дестинация. 

Туристическият сектор е от основно значение за българската икономика. Туризмът формира между 8% и 9% от БВП на страната ни. Туризмът осигурява поминък и заетост на всеки пети в местните общности. Именно поради това, интересите на сектора трябва да бъдат защитени и да се намери финия баланс между енергийното развитие и иновациите, допълват от ведомството. 

Офшорният вятър и риболовът

Целите на Европа за опазване на климата увеличават конкуренцията за пространство в морето, където има борба за всеки квадратен метър в Северно и Балтийско море. Традиционните му ползватели, като рибарите, отдавна водят спорове с корабните компании, доставчиците на суровини, военните и екологичните и природозащитници за оскъдното морско пространство. Сега операторите на офшорни вятърни паркове са добавени към този списък.

В европейската директива за морско пространствено планиране (2014/89/ЕС) е заложено всички държави членки да вземат предвид интересите на рибарството и аквакултурите в допълнение към развитието на енергийната индустрия.

Рибарите и производителите на аквакултури трябва да имат думата при изграждането на вятърни турбини", казва холандският евродепутат Петер ван Дален.

И както всеки в своя сектор, българските рибари просто искат да запазят хляба си. След приемането на закона на първо четене в парламента общността се обедини около това, че трябва справедливо третиране на крайбрежните риболовни общности.

Изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти „БГ фиш“ Йордан Господинов казва, че е „обидно и срамно“ никой да не се е поинтересувал от мнението на рибарите преди приемането на проектозакона. Асоциацията има и свое становище към законопроекта, в което се казва, че „това ще повлияе на индустрията и може да доведе до нейния фалит“. Посочената причина е, че подобни проектни намерения ще отнемат типичните риболовни полета и ще прогонят местните и проходните риби от тези ареали.

За нас, като рибари, дали перките ще се виждат от брега, или не няма толкова голямо значение. Ние обаче ще трябва да ги заобикаляме, ще има и сервитутни зони, където също няма да се реализира улов", обясни председателят на рибарското сдружение „Черноморски изгрев“ Иван Милев, цитиран от БТА.

„Важно е да се отбележи, че риболовът между самите перки никъде в Европа не е забранен. Това, което се ограничава, е траленето на дъното, тъй като има съществени рискове за сигурността на рибарите заради кабелите, положени по дъното на морето“, обяснява от своя страна Мартин Владимиров.

По думите му извън зоната със специални разрешения, където минават кабели, довеждащи електроенергията на сушата, може да се набележат коридори, в които да се продължи дейността на рибарите.

Има ли риск за морското дъно?

От „Грийнпийс“ обясниха за Economic.bg, че подкрепят развитието на този вид производство на енергия в морето.

Това, което нас ни притеснява, е свързано с локацията на тези инсталации, защото за момента не става ясно къде ще са местата и има смесена информация колко навътре в морето ще са те“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“.

Поради някои особености основното биоразнообразие в Черно море е фокусирано много близо до брега, затова според Антонова има значение дали перките ще са поставени на 1 км, или на 30 км от него.

Зоните, които са съвсем до крайбрежието, са най-уязвими от такъв вид инсталации. Такъв е случаят и с коридорите на мигриращите птици, те също са в зоната около Калиакра нагоре“.

Черно море става много бързо дълбоко и след 60 метра дълбочина постепенно започва да намалява богатството на морски живот, което според природозащитната организация трябва да се следва като линия при проектирането на офшорни паркове.

Според Антонова плаващите вятърни турбини са доста по-щадящ откъм шум и вибрации вариант за тези проекти, но те все още са скъпи и не са достатъчно развита в търговски мащаб технология.

Тезата ѝ се подкрепя от Петко Цветков от Българска фондация "Биоразнообразие". По думите му има нови технологии, като хоризонтално въртящи се перки и структури, които, за съжаление, не се прилагат и не се изследва тяхното въздействие, а те могат да бъдат по-щадящи дивата природа.

Според Антонова за да се преодолеят пречките, са необходими повече баланс и комуникация с местните общности и управляващи органи.

От своя страна Владимиров цитира огромен брой научни изследвания и натрупан практически опит в голяма част от Европа, където се разиват вятърни електроцентрали в морски пространства и резултатите са единодушни. Всъщност рисковете за биоразнообразието и екоравновесието за морските пространства са лесно управляеми и има много различни методи за справяне и преодоляването им.

До голяма степен всъщност ефектът е положителен върху биоразнообразието, защото вятърните електроцентрали служат като убежище и способ за създаване на изкуствени рифове, самите постаменти за централите привличат огромен брой видове морски обитатели“, казва той.

Експертът обясни, че приоритетните зони, които ще бъдат начертани от Министерство на енергетиката, служат да се отбележат така морските територии, че да се запази Натура 2000, да се изолират транспортните маршрути на корабите и да се заобиколят военните зони.

В закона са предвидени два подхода за развитие на вятърните проекти в морето – държавата начертава приоритетни зони или инвеститорът дава предложения за зона, която да бъде проучена за негова сметка. След предоставяне на документация се обявява търг за концесия на тази зона. След спечелване на търга компанията провежда всички екологични проучвания, свързани с биоразнообразието, и минава през процедура по ОВОС, която е много тежка и продължава две години.

При самия строеж има технологии, които се използват, така че негативните ефекти от самото строителство да не навредят и на дъното, и на морските обитатели, разказва Владимиров. Той даде пример с поставянето на постамента на дъното, при забиването на който се поставят т.нар. „въздушни завеси“, с които се огражда, така че да не се плашат рибите.

При изграждането на вятърен парк перките се поставят паралелно. „Редица научни проучвания показват, че веднага след завършването на строителството на една перка рибите се завръщат и дори има много по-голяма популация“, допълва анализаторът от ЦИД.

За разлика от други места в Европа, като Северно море, за Черно море няма никакви анализи за въздействието на ветропарковете, така че да сме сигурни, че няма да има въздействие върху биоразнообразието, върху рибните ресурси, морските бозайници и птиците", категоричен е Петко Цветков.

И макар да няма конкретни анализи за въздействието на подобни проекти в Черно море, Владимиров поясни, че всички проекти минават през такива анализи и няма одобрение за строителство преди подобен анализ да бъде извършен. Според него процедурите по ОВОС, които важат и за Черно море, няма как да бъдат заобиколени.

Отговорът е във вятъра

На европейско ниво ЕС приема предизвикателството сериозно, като си поставя амбициозната цел да увеличи своя дял от възобновяема енергия в енергийния микс до най-малко 42.5% до 2030 г. За да го постигне, Съюзът ще трябва да изиграе всичките си карти.

И както изпя Боб Дилън:

Отговорът, приятелю мой, със вятъра се носи...”

Офшорната вятърна енергия е в сърцевината на стратегията на Европейската комисия за постигане на климатична неутралност. Според Владимиров има потенциал за инвестиции около 20 млрд. евро в българската акватория на Черно море, където ще се развият и паралелни икономически дейности. Анализът показва, че поне 27 хил. нови работи места могат да бъдат създадени, те са свързани със строителството и обслужването на парковете, като те ще спомогнат и за развитието на пристанищната инфраструктура.

България е единствената страна с излаз на море, която все още не е предприела нищо за развитието на такива проекти, казва специалистът.

Себестойността на офшорната вятърна енергия е около 80 – 85 евро на MWh при средни цени на пазара от 100 евро на MWh, обясни той.

Офшорната вятърна енергия има и капацитетен фактор, тоест КПД от близо 50%, като се приближава до базова мощност, но без никакви емисии. Тя може да постигне количества произведена енергия в равни интервали на деня".

Вечер, когато слънчевите централи не работят, вятърните в Черно море ще произвеждат електроенергия, намалявайки нуждата от използване на въглищните централи.

„Депутатите в НС работят между двете четения да прецизират законовите текстове, има редица становища от министерствата, които са разумни, свързани с разпределение на компетенциите, с реда на присъединяване и т.н.", казва Владимиров, допълвайки, че с поправките законът ще стане по-ясен и по-конкретен.

България, Румъния и Гърция работят много активно за подобряване на енергийното сътрудничество, включително за отключването на офшорния вятърен потенциал и изнасянето на тази електроенергия извън пределите на Югоизточна Европа. Това са гигантски мощности, те ще произвеждат много електроенергия и ще помогнат на позицията на целия регион като нетен износител на електроенергия".

От геополитическа гледна точка – за декарбонизацията има политически консенсус не само в България, а и в целия регион – това е пътят напред, заключва енергийният експерт от ЦИД.