Много въпроси без отговори: Законът за вятърни турбини в Черно море забуксува

Без особено конструктивен диалог, през спор и с минимум експертни предложения за промени в новия законопроект за ВЕИ в Черно море. Така премина кръглата маса, организирана от депутата от „Да, България“ Ивайло Мирчев, който обаче дори не присъства на обсъждането. Незаинтересоваността на законодателната власт към притесненията на хората личеше и от липсата на представители на другите вносители – от ГЕРБ и ДПС – с изключение на депутата и председател на енергийната комисия Делян Добрев.

Кръглата маса бе модерирана от лекаря пулмолог д-р Александър Симидчиев, депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и продължи над 3 часа. В нея взеха участие представители на туристическия сектор, рибния бранш, природозащитни организации, енергийни експерти и др.

Критиките са много

Почти всички присъстващи в залата се обявиха против законопроекта, определяйки го като излишен, лобистки и в ущърб както на природата, така и на рибарите, и на туризма.

Сред най-острите критици беше Атанас Карагеоргиев, хотелиер и представител на Съюза на хотелиерите.

Вятърни паркове има в Северно море, но там няма развит туризъм или ако има, то той не е свързан с морето. Вие обричате целия бранш на гибел“, каза той.

Хотелиерът засегна и темата с цените на имотите, които, според него, падат с 50 до 70% още когато започва да се строи вятърен парк.

Каква социална отговорност, когато ще затворим хотели, когато рибарите ще си заминат? Вашето социално отговаряне е да бъдете в подкрепа на чужди интереси – чужди, лобистки интереси“.

Симидчиев отговори на тези обвинения, като каза, че в залата се чуват много неща, но липсват факти.

Въпрос беше повдигнат и около определения таван на цената на електроенергията от вятърни ферми в морето, която в законопроекта е предвидено да е 160 лв./MWh. Бяха дадени примери, че в Германия таванът на цената за такъв вид енергия е 123 лв./MWh. И все пак проблемът беше отчетен от модератора, който заяви, че ще има дискусия по тази точка от текстовете.

В краткото си изказване Делян Добрев обясни, че докато не се получат всички становища по законопроекта, той няма да мине на второ четене. 

Няма да се вземе решение за Закона преди да се съобразят всички мнения с научни факти", категоричен беше Симидчиев. 

Дискусията е закъсняла

Мнението на Петко Петков от Българска фондация „Биоразнообразие“ бе, че дискусията по този законопроект е закъсняла и такива закони трябва да се пишат, след като бъдат направени съответните изследвания.

В действителност до момента няма конкретни анализи за въздействието на подобни проекти в Черно море, но всички бъдещи вятърни паркове ще преминават процедура по Оценка на околната среда (ОВОС). Това обаче също поражда съмнения у заинтересованите страни.

Мога да ви гарантирам, че в България всички оценки са най-фалшивите на света, тъй като те се плащат от инвеститора“, каза инж. Димитър Куманов от риболовно сдружение „Балканка“.

По думите му „на специалистите като им платят, пишат каквото си искат, не каквато е реалността“.

Куманов изрази опасения и срещу това, че в закона не е изрично записано на какво отстояние от брега могат да бъдат поставяни перките. По думите му дори такава поправка да се вкара в текстовете, то практиката в Народното събрание показва, че тя бързо и безшумно може да бъде променена през преходни и заключителни разпоредби на друг закон.

Според главния икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков цитираните в дискусията изследвания не са без риск.

Много е лесно в София да си говорим как този шанс за риск е много нисък и едва ли ще се случи, но когато се случи за хората, които живеят там, този риск не е 3%, не е 5%, не е 10% – за тях е 100%. Това означава, че ние трябва да сме сигурни, че това, което правим, намалява, изолира и в крайна сметка застрахова срещу такива рискове“.

Остър отпор срещу законопроекта за ток от вятър в Черно море дойде от депутата от БСП Борислав Гуцанов. Той присъства на цялата дискусия и защитаваше туристическия бранш с тезата, че „с перките в морето няма да има туризъм в България“.

Натискът, който ви оказват, е доста по-голям и ангажиментите са такива, че да унищожавате няколко бранша и да подложите цялото Черноморие на страшно изпитание", коментира Гуцанов.

Той определи законопроекта като „срамен, лобистки“ и настоя да бъде изтеглен веднага.

Ричард Алибегов, председател на Българска асоциация на заведенията също смята, че срещата е закъсняла и е трябвало да се случи преди да се напише законът.

„Законът трябва да бъде изтеглен, да бъде върнат, хората тук да го напишат заедно“, каза той.

Туристическият бранш не го подкрепя, а нови избори все някога ще има“, предупреди Алибегов.

„Вносителят трябваше да предвиди, че ще има проблеми, да си напише домашното и да отговори поне на повечето от тези повдигнати проблеми, които бяха същите при предния законопроект“, каза още Калоян Стайков.

Експертен поглед

Законопроектът беше защитен от експертите от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), които нееднократно са коментирали неговите преимущества. Те опитаха да отговорят на някои от поставените въпроси, цитирайки единствения доклад за развитието на офшорната вятърна енергия в Черно море, съставен от тях още през 2021 г.

Макар и малко, в залата се чуха някои конструктивни експертни предложения.

Стайков коментира критерия за получаване на концесия, който в момента е най-ниска цена. Според експерта това не би трябвало да е единствен критерий, а да се вземат предвид и неценовите фактори, като устойчивост, иновативност, време за изграждане на проекта, които са и добрите световни практики.

В крайна сметка тези централи резервират капацитет, този капацитет не е предвиден само за офшорен вятър, той е предвиден и за други централи – вятърни, фотоволтаични, геотермални и т.н.“

Според него целият процес по изграждане на мрежова инфраструктура като съгласувателни процедури, процедури по Закона за обществените поръчки, процедурите по издаване на разрешения за строеж и др. трябва да бъде облекчен, като това ще ускори въвеждането на нови проекти.

Стайков обясни, че цената, по която обикновено се определя дългосрочен договор или договор за разлика, е на база възвръщаемост на инвестицията, а в Черноморието инвестицията е по-голяма от тези в Северно море, например.

Той вижда проблем в продължителността на концесионния договор с инвеститора, която е до 30 години плюс възможност за удължаване с още 5. По думите му това е много дълъг период, като в повечето страни той е между 10 и 12 години, единствено в Италия има толкова дълъг срок.

Трябва да се помисли малко повече или поне да се аргументира защо сроковете са толкова дълги – все пак това е застраховка срещу всякакви видове пазарни събития“.

Според него проблем има и при методиката за компенсиране на инвеститорите, когато цената на тока е под 160 лв./MWh. Предвидено е Фонд "Сигурност на енергийната система" да ги изплаща на шест месеца, на база средномесечна цена, а не на почасови цени или на среднопретеглени цени.

Друга препоръка от Института е Народното събрание да поиска анализ на приходите и разходите на Фонда и ангажиментите за следващите години.

Стайков добави, че трябва да отпадне текстът, според който регулаторът изготвя прогнозна цена на електроенергията от ветрогенератори на база на европейската енергийна борса.

Бившият заместник-министър на околната среда и водите и бивш директор на Природен парк „Витоша“ Тома Белев подкрепи идеята НС първо да оцени бъдещото развитие на източниците на енергия от морето и тогава да се прецени какво е необходимо, ако се установи, че има капацитет, след което да се развива регулаторна рамка.

Стайков заключи, че трябва да се изчистят всички негативни и спорни места в законопроекта, но е важно да се върнем на въпроса за либерализацията на пазара, тъй като времето свършва и предстои нов ценови период и за да се ограничи хаосът, трябва да бъдат прецизирани текстовете по този закон.