Тол системата – много ясноти, още повече въпросителни

Въвеждането на системата за електронно таксуване на тежкотоварния автомобилен трафик (съкр. – тол система) е едно вече закъсняло, но крайно необходимо дело, което трябва да коригира отдавна изкривения транспортен пазар у нас. Това стана ясно на специализирания форум, организиран съвместно от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) и Световната банка – консултант на пътната администрация, който се проведе в хотел „Хилтън” в София. Събитието е част от общественото обсъждане на проекта на Тарифа за тол таксите, което продължава до 16 декември тази година.

„Въвеждането на тол системата представлява една радикална реформа в събирането на пътни такси“, обяви при откриването на форума министърът на регионалното развитие Петя Аврамова. Целта е въвеждането на принципа на справедливост както към самите превозвачи, така и към обществото като цяло“, добави тя.

Това означава тези, които амортизират повече пътната настилка и замърсяват повече околната среда, да плащат и по-високи такси. Сега е точно обратното – 2/3 от приходите от винетки идват от леките автомобили, а само 1/3 – от товарните и автобусите, отчете министър Аврамова.

„Надяваме се с тол системата да се възстанови балансът и най-сетне пътната инфраструктура да започне да се самоиздържа“, обяви тя. „Разбира се, ние знаем, че всяка реформа не може да стане с магическа пръчка, нито може да мине напълно гладко и безболезнено“, посочи още регионалният министър и припомни големите проблеми с въвеждането на електронните винетки, които в момента функционират отлично, а събраните приходи са повече отпреди. „Към 30 ноември са продадени 7 761 239 е-винетки, на стойност 373.6 млн. лв.“, отчете Аврамова.

В последния вариант на тол системата обхватът на мрежата за таксуване е 6050 км, като според анализ, направен от Световната банка, няма да има сериозно поскъпване на превозваните основни стоки – само до 1-2 стотинки на килограм или литър.

„Внедряването на тол системата идва сравнително късно“, призна от своя страна при откриването на форума транспортният министър Росен Желязков. „Сега обаче е моментът за внедряването ѝ“, посочи той и обясни, че то става паралелно с активния дебат в Брюксел на европейските политики, които преследват три основни цели: свързаност, декарбонизация и дигитализация.

„Основният въпрос всъщност е за тежестта на поддръжката на пътната инфраструктура и нейното разпределение и именно този въпрос поражда и най-голямата полемика при въвеждането на системата“, посочи Желязков. Той се опита да обясни етимологията на думата „тол”, която, според него, напълно съответства на българската „дан”, което значи принос. „Тоест кой какво допринася за ползването на пътната инфраструктура у нас и съответно – за нейната поддръжка“, подчерта Росен Желязков.

Никой от присъстващите в залата представители на автотранспортния бизнес у нас не се и опита да оспори справедливата философия на тол системата - който руши пътната инфраструктура и замърсява околната среда повече – да плаща по-високи такси. Напротив. И именно поради това от автомобилния бранш остро поставиха въпроса защо, след като това е правилният принцип, у нас не се предвиждат никакви стимули за превозвачите, които искат да закупят много по-екологични камиони – газови или електрически.

„30 хиляди евро по-скъпо струва един влекач, който работи на компресиран природен газ (CNG), отколкото дизеловият, а емисиите на първия са близки до нула“, подчерта управителят на най-голямата автотранспорта компания у нас – ПИМК, Илиян Филипов. „Кой ще ме стимулира да заменя дизеловите си камиони с газови при тази разлика в цената“, попита той зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков.

Илиян Филипов даде на държавната ни администрация като пример политиките на страни като Германия, в които газовите камиони са 100% освободени от пътни такси. „Значи какво – аз ще си купя газови камиони и ще ги пратя да работят в Западна Европа, където има преференции, и затова там хората ще дишат чист въздух, а в България, където няма никакви преференции за газови камиони, ще оставя да работят дизеловите, поради което тук хората ще дишат мръсен въздух“, коментира Илиан Филипов. „Това ли ви е екологичната политика?“, риторично запита той и посочи, че много неща в тол системата все още не са домислени.

Това е и причината транспортният министър Росен Желязков да покани утре на специална среща автомобилният бранш , на която да чуе всички забележки на основните ползватели на тол системата. Подобна сеща е насрочена за следващата седмица и в МРРБ.

Крайният срок за пълното въвеждане на тол системата в експлоатация е 1 март 2020 г.