Транспортът е основен замърсител на въздуха в София

Целогодишен замърсител на въздуха в София е транспортът и по-точно лошото състояние на пътната инфраструктура и пътната настилка. Това става ясно от одит на Сметната палата за изпълнението „Ефективност на общинските мерки за намаляване замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици в град София” за периода от 01 януари 2010 г. до 31 декември 2015 г.

Основни замърсители на въздуха

От доклада става ясно, че сред основните източници на прах са строителството, непочистените строителни площадки и нередовното почистване на улиците. Друг замърсител са изхвърляните сажди от изгарянето на дизелово гориво от автомобили.  Немаловажен е фактът, че област София е най-малка по територия и най-голяма по население сред всички други области, посочват в анализа.

Резултатите от него показват, че изпълнените мерки от Столична община водят до значително намаляване на стойностите на замърсяване на въздуха, но не във всички пунктове на измерване е постигната средногодишната норма за опазване на човешкото здраве.

През последните 20 години Столична община е с най–бързо урбанистично развитие в страната, което води след себе си екологични проблеми. Те изискват активна и целенасочена политика за подобряване на здравословната среда както за природните екосистеми, така и за гражданите.

Фините прахови частици са над допустимите норми

От анализ на Столична община на територията на гр. София са установени стойности на фини прахови частици над допустимите норми – това са частици от земен прах, от прах от изгаряне на дърва и въглища за битово отопление, от дизелово гориво при МПС.

Наблюдава се сезонност на измерените концентрации, което се дължи на битовото горене през зимния период – изхвърляните в атмосферата вредни емисии са получени от изгаряне на твърди горива за отопление, характерни за крайградските, промишлените зони (към 2011 г.) и ромските квартали в София.

Според експертите в МОСВ през 2015 г. фините прахови частици  са единственият замърсител, за който страната има проблем на национално ниво с постигането и поддържането на нормативно определените пределно допустими норми. Основна причина за това от една страна е широката употреба в бита на твърди горива и остарели в техническо отношение горивни устройства, а от друга – метеорологични и географски особености.

Сред констатациите за изпълнение на мерките за намаляване на замърсяването са:

Програмата за намаляване на нивата на замърсителите на атмосферния въздух на територията на общината от 2005 г. е актуализирана с „Програма за намаляване нивата на емисиите и за достигане на установените норми за ФПЧ10 и NO2 и управление на КАВ за периода 2011 – 2014 г.“, за да бъдат изпълнени нормативните изисквания на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Мерките в програмата са насочени и към постигане на общоевропейските норми за качество на атмосферния въздух. Осигурен е финансов ресурс за тяхното финансиране. Изпълнени са дейности по 38 мерки, което представлява 73 на сто от всичките 52 заложени мерки за фини прахови частици (ФПЧ10). Отчетено е значително намаляване на средногодишните стойности на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ10), но все още не е постигната във всички пунктове на измерване максимално допустимата средногодишна норма за опазване на човешкото здраве.

В същото време е идентифициран риск за ефективното и своевременно реализиране на политиката по отношение на околната среда, в това число и за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици.

Нужни са действия на национално ниво

През 2015 г. е постигната средногодишната норма за концентрация на ФПЧ10 само в два от пунктовете за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. В останалите пунктове на територията на Столична община се отчита намаление, което не е достатъчно за постигане на средногодишната норма.

Основен принос към по-високите концентрации имат автомобилния транспорт и изгарянето на твърди горива за отопление. Ограничаването на тези източници на замърсяване не може да се реши самостоятелно от Столична община. Необходимо е да се предприемат действия на национално ниво чрез иницииране на промени в нормативната уредба за ограничаване на емисиите от тези замърсители.

Според данни на Столичната регионална здравна инспекция за заболеваемостта на населението на гр. София заболеваемостта от остри респираторни заболявания на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, пневмония и алергичен ринит при възрастните се увеличава. Това означава, че все още не е постигнат дългосрочния ефект от изпълнението на общинските мерки за намаляване на нивата на замърсителите на атмосферата с ФПЧ.

Препоръки

Изготвена е програма за управление качеството на атмосферния въздух за периода 2015 – 2020 г. през декември 2016 г., но тя все още е в процес на одобрение от Столичния общински съвет.

Сметната палата е дала 2 препоръки на Столичния общински съвет. Едната е да се приеме програмата за управление на КАВ 2015 – 2020 г. с дефинирани мерки за ФПЧ2,5, а другата - да се предприемат действия за приемането на програма за опазване на околната среда на Столична община.

Към кмета на София са отправени 5 препоръки, сред които подобряването на контрола и определянето на персонални отговорности за изпълнението на мерките.

Сметната палата започна нов одит „Ефективност и ефикасност на мерките, предприети от националните и местните власти за борба срещу основните източници на замърсяване на атмосферния въздух в големите градове“. Одитът на българската Сметна палата е част от кооперативен одит за качеството на въздуха в Европа, който извършат Върховните одитни институции на още 17 европейски страни, сред които Холандия, Полша, Испания, Швейцария, Унгария, Словакия и Европейската сметна палата.