Транспортният бранш и Караджов започват преговори за тол системата

Работна група с представители на превозвачите и експерти от регионалното министерство се зае със спорните въпроси около тол система. Двете страни проведоха днес среща (трета по ред) и се разбраха да започнат да търсят допирни точки още от утре.

Обсъжданията за разширяване на обхвата на тол системата и по-високите тарифи започнаха още февруари. На втората среща министърът анонсира, че от 1 юли превозвачите ще плащат и за второкласната пътна мрежа, за която ставката в момента е 0 ст./км. Това обаче не се прие добре от бранша.

Превозвачите желаят по-високите тарифи да се въведат от началото на 2023 г. заради кризата с горивата, като предупреждават, че всяко едно увеличение ще бъде прехвърлено върху крайните потребители. Преди дни министерството излезе с данни, според които увеличението на стоките ще е максимум с 1 – 2 стотинки.

На фона на протестите на бранша и първите неуспешни разговори с премиера Кирил Петков, днешната среща с регионалния министър протече спокойно. Браншът изложи предложенията си и всички те бяха записани от министерството, така че работната група да започне ударно работа по тях.

Караджов обаче не пожела да се наеме с конкретни обещания дали може да бъдат удовлетворени исканията на транспортния бранш. Въпреки това и двете страни заявиха, че приветстват експертните дискусии.

Предложенията на бранша

Превозвачите заявиха, че не са против по-високите тарифи, но желаят те да се въвеждат постепенно, така че фирмите да имат предвидимост. Всички се обединиха около позицията, че тежестта трябва да бъде прехвърлена основно върху транзитния трафик.

Именно заради това браншът предлага по-високите тарифи за второкласната пътна мрежа да се въведат само за отсечки, през които преминава голяма част от транзита. Превозвачите се обявиха и за отстъпки при изминати около 3 хил. км пробег.

Стефан Чайков от Браншова камара „Пътища“ предложи да се заложи ясна дефиниция за „транзитни трасета“.

Димитър Димитров от КАПБ акцентира, че трябва да се обсъди опцията по-замърсяващите камиони да плащат по-високи такси. По отношение на приетите от МС промени в Закона за пътищата, Димитров заяви, че трябва да се помисли за период, в който ако не са декларирани тол сегменти, превозвачите да имат право да ги заплатят, дори и в двоен размер, но да не им се начисляват компенсаторни такси.

Около 32 млн. лв. са приходите от компенсаторните такси, но се водят много дела и несъбраните са в пъти повече“, заяви той.

Димитров направи предложение проходът „Петрохан“ да се отвори за камионите, за да стигат по-бързо от София до Видин, за да се разтовари „Витиня“.

Ще го обмисля, защото знам, че там има проблем с безопасността на движението. Ако е временно, е възможно“, заяви Караджов.

Министърът добави, че ремонтът на „Витиня“ е започнал вчера и по план трябва да завърши до 3 седмици. След като трафикът бъде качен по виадукта на магистрала „Тракия“, тогава ще бъде направен основен ремонт, който ще мине през проектиране и обществена поръчка.

Петър Захариев от Националното сдружение на автобусните превозвачи обаче заяви, че идеята за отварянето на „Петрохан“ не е добра, защото има остри завои и голяма денивелация на пътя. Това са предпоставки за катастрофи.

Този път е с техническа концепция от времето на Царство България. Ремонтиран е козметично. Ако там тръгнат тирове, ще има всеки ден катастрофи“, заяви Захариев.

По отношение на тол системата, той предложи работната група да се придържа към примерите в Европа, без екзотики. Захариев призова и за повече прозрачност около системата.

Нека прекопираме това, което е направено в Унгария, Австрия. Увеличението е неизбежно. Не може да плащаме в такива държави 140 – 150 евро, а в България – 30 евро“, заяви той.

Националното сдружение на българските спедитори предложи диалогът и обсъжданията да вървят в три основни точки – мерки за намаляване на инфлационния индекс в резултат на прилагането на по-високите тарифи, механизми за увеличение на приходите и предвидимост в прилагането на тол тарифите с времеви хоризонти.

Ние прехвърляме разходите на индустриалните клиенти, които изнасят към Европа. Те го прехвърлят към западните им клиенти и няма натоварване върху българските потребители“, заяви Цветин Тодоров, председател на Националното сдружение на спедиторите.

По думите му спедиторският бизнес процъфтява. Желанието им е да намалят инфлационната тежест върху най-бедната част от българските граждани. Тодоров акцентира върху факта, че веригите на доставки са нарушени. Заради войната в Украйна няма доставчици от Беларус и Русия, а България може да се възползва от това.

Оставаме Западните Балкани, Румъния и България. Ние всеки месец вдигаме цените на производителите. В рамките на 5 месеца сме го направили над 25-30%. Западна Европа просто казва да пращаме стоката. Това е личният ни опит“, заяви Тодоров.

Останалите представители на превозвачите обаче не бяха много убедени, че увеличението ще бъде единствено за крайните клиенти в Европа, а не и за българските граждани.

Олга Василева от Българска търговско-промишлена палата поиска да разбере дали министерството ще подкрепи предложенията на спедиторите.

Ако отговоря сега, отговорите няма да са положителни и няма да има смисъл от работната група. Това са цели, които вие си поставяте. Мога да отговоря отрицателно, но предпочитам да не го правя, за да дам шанс на работната група“, заяви министърът.

Магдалена Милтенова от КАП пожела да се направи анализ на платените такси, реализирани само от автобусните превози за периода януари – май тази година. Целта е данните да се съпоставят с миналата година, защото по думите ѝ, автобусите не са се движили заради наложените противоепидемични мерки.

Министърът предостави тези данни и стана ясно, че от автобусните превози са събрани 1.6 млн. лв., но без да каже за какъв период от време.

Милтенова акцентира върху това, че автобусните превозвачи не могат да заобикалят маршрутите си и при всички случаи плащат тол.

И още от предложенията на бранша: да се начислява ДДС върху стойността на транспортната услуга на транзитно преминаващите; да се направи справка за начислени, но незаплатени компенсаторни такси; горивото да се отчете и работната група да обсъжда ваучери или дотиране на превозвачите за осъществени превози на стоки или пътници, но на база реално изминати километри с товар.

Превозвачите акцентираха отново и върху проблемите с претоварването, като някои заявиха, че санкциите трябва да се прехвърлят към базите и товарителниците, а не върху превозвачите. Браншът е на мнение, че трябва да има законодателна инициатива, така че контролът да се поеме от една институция, а не както е досега – от АПИ, ИААА и „Митници“.

Проблемът е, че в момента няма реален контрол върху претоварването и държавата трябва да си влезе във функциите“, съгласи се министърът.

От страна на превозвачите в работната група влизат Магдалена Милтенова (Конфедерация на автобусните превозвачи), Йоана Лалова (Националното сдружение на българските превозвачи), Димитър Димитров (Камара на автомобилните превозвачи в България), Петър Захариев (Сдружението на автобусните превозвачи), Васил Пиронков (Камара на автобусните превозвачи) и Николай Рашков (Съюз на международните превозвачите).