Транспортният сектор стана основна жертва на войната в Близкия изток

Конфликтът в Близкия изток и последвалият енергиен и логистичен шок нанесоха тежък удар върху глобалните вериги на доставки, като транспортният сектор се оказа на първа линия на кризата. В България негативните ефекти вече са налице – транспортният бранш, който от години е определян като „бомба със закъснител“ по отношение на риска, вече задейства своя детонатор, предупреждават експертите от компанията за управление на кредитния риск Coface в най-новия си доклад.

Глобалната логистика е под безпрецедентен натиск

Според детайлния анализ на Coface, транспортният сектор е най-тежко засегнат от военните действия. Ключовият за световната търговия Ормузки проток е почти затворен – през май 2026 г. през него са преминали едва 145 кораба, в сравнение с над 3330 за същия месец година по-рано.

Затварянето на протока, през който традиционно минават износите на въглеводороди, торове, метанол, хелий и сяра, води до сериозни сътресения. Това частично пренасочване на търговските потоци създава много по-голяма зависимост от мултимодални решения, включително автомобилен транспорт.

Бизнесът съобщава за по-дълги срокове за доставка, ранни признаци на недостиг и нарастващи цени на суровините, което принуждава компаниите да трупат превантивни запаси.

Въздушният транспорт също търпи сериозни щети. В Близкия изток активността на главното летище в Дубай се е възстановила частично, достигайки едва до 60% от нивата си преди конфликта към средата на юни. В световен мащаб цените на самолетното гориво скочиха драстично, като пикът бе особено забележим в Азия, където в края на март цените достигнаха 2.6 пъти над нивата преди конфликта.

Оперирайки с и без това тънки маржове, авиокомпаниите реагираха чрез намаляване на операциите си. В резултат на това, през април бе отчетен първият спад в броя на търговските полети и в глобалния пътнически трафик от пандемията COVID-19 насам. В Европа рисковете от недостиг на гориво бяха смекчени чрез решението на ЕС от началото на май да позволи по-широко използване на гориво тип Jet-A, се посочва още в доклада.

Ударът върху превозвачите

Цялата тази глобална буря засяга България основно по три канала – цени на енергийните суровини, транспорт, логистика и вериги на доставки, коментира Пламен Димитров, управител на Coface България. Високите цени на горивата и вносните енергийни ресурси свиват маржовете на транспортния и логистичния бизнес у нас.

Транспортният сектор беше „бомба със закъснител“ по отношение на риск от няколко години насам – сега детонаторът се задейства“, категоричен е Димитров.

Експертите по застраховане на вземания вече отчитат реални забавяния в плащанията от страна на фирмите в тези сектори в страната. Негативната верижна реакция променя и корпоративната статистика – очакванията са, че заради кризата с горивата фалитите в България ще отбележат ръст през 2026 г., след като няколко поредни години отчитаха понижения.

Проблемите в транспорта и глобалната логистика са основна причина Coface да ревизира прогнозата си за световния икономически растеж през 2026 г. надолу до 2.3%.

Сектори с най-висок риск

Думите на експертите за задаващата се криза намират своето графично потвърждение в най-новата матрица на Coface за оценка на секторните рискове към юни 2026 г.. Според данните, транспортният сектор в Централна и Източна Европа, където попада и България, свети в тъмночервено и е категоризиран с най-високата възможна степен на опасност – „много висок риск“.

Ситуацията не е много по-розова и в по-голямата част от света, тъй като логистиката в Северна и Южна Америка, Западна Европа и Близкия изток е оценена с „висок риск“. На този фон, единствено Азиатско-тихоокеанският регион успява да абсорбира шока и да задържи транспортната си индустрия в по-стабилната зона на средния риск.

Самият геополитически епицентър на настоящата криза – регионът на Близкия изток и Турция, логично търпи сериозни понижения в рейтингите си. Там транспортът и енергетиката вече са понижени до „висок риск“, докато металургията пропада до критичното ниво от „много висок риск“. Европа също не е пощадена от допълнителни секторни сътресения, като хартиената промишленост в западните страни от континента вече е класифицирана в най-тежката рискова категория, а фармацевтиката в Източна Европа леко влошава позициите си, макар да остава в границите на средния риск.

Транспортът обаче съвсем не е единствената индустрия, която се задъхва в глобален мащаб. Според анализа на Coface, текстилната промишленост и производството на облекло формират най-рисковия бизнес в света в момента, отчитайки „много висок риск“ в почти всички наблюдавани региони – от Америка до Азия.

Плътно до тях се нарежда строителството, което е в същата критична фаза глобално, като единственото изключение е Южна Америка, където опасността е оценена с една идея по-меко като „висока“. Търговията на дребно също попада под сериозен натиск, особено на северноамериканския пазар, където рискът е в червената зона.

На фона на тази мрачна икономическа картина, стабилните сектори са истинска рядкост. Информационните технологии и комуникациите, заедно с фармацевтиката, се очертават като своеобразни спасителни острови, поддържайки предимно средни, а на места и ниски нива на риск в световен мащаб. Най-големият печеливш от пренареждането на икономическите пластове обаче се оказва енергийният сектор в Северна Америка. Той получава единственото повишение в цялата класация на анализаторите, превръщайки се в абсолютен прецедент – това е единствената индустрия в света през юни 2026 г., която може да се похвали с рейтинг за „нисък риск“.