„Трейс“ и „Джи Пи Груп“ искат да строят част от метрото в Букурещ
Подземната железница в румънската столица трябва да се разшири с 14 нови станции на стойност над 2.2 млрд. евро

© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Три консорциума, включващи 56 местни и международни компании, подадоха технически и финансови оферти за разширение на метрото в Букурещ, съобщава Romania Insider. Сред тях са и две от най-големите български строителни фирми – „Джи Пи Груп“ и „Трейс Груп Холд“ – които за пореден път се обединяват в желанието си да печелят инфраструктурни поръчки.
Метролиния M4 в Букурещ трябва да бъде удължена с 14 станции, в участък между Северна гара (Gara de Nord) и Гара Прогресул (Gara Progresul), чиято дължина е около 11 км. Поръчката бе стартирана през април и е на стойност над 2.2 млрд. евро с ДДС и се съфинансира с европейски средства.
Процедурата е разделена на две обособени позиции. Първата, за която се борят „Джи Пи Груп“ и „Трейс“, включва участък с дължина малко над 6 км между Северната гара и Героите на революцията 2. Стойността ѝ е над 1.2 млрд. евро с ДДС. Втората е за участък с дължина от малко над 4.5 км между Героите на революцията 2 и гара Прогресул. Нейната прогнозна стойност е над 1 млрд. евро с ДДС.
Българските строителните компании участват в консорциум с водещата Dogus Insaat Ve Ticaret A.S. Това е турска компания с повече от 250 инфраструктурни проекта в света. Консорциумът е подал оферта за проектирането и строителството на първия метроучастък от подземната железница.
За същата позиция е подадена оферта и от Gülermak Spółka Z Ograniczoną Odpowiedzialnością, става ясно от информация на румънското издание Economica.
За втория лот офертата е само една – на консорциум с участието на Constructii Erbasu, Concelex, Bog'art.
Офертите ще бъдат анализирани в предстоящия период и до края на годината ще бъдат избрани победителите. Строителните работи трябва да започнат през 2025 г. и ще приключат за не повече от 5 години.
Изграждането на 14-те нови метростанции се очаква да доведе до значително намаляване на пътния трафик и да осигури тласък за икономическото развитие на южната част на Букурещ.