Tреска за земя и ток: Как AI съживява (и плаши) европейската провинция

Европейските разработчици на центрове за данни за изкуствен интелект (AI) все по-често търсят нетрадиционни локации извън големите градове, където могат да се възползват от по-евтина енергия и земя, както и от по-кратки срокове за присъединяване към електропреносната мрежа, показва анализ на данни, с който Reuters се е запознал.

Тази тенденция може да доведе до инвестиции в по-слабо развити райони, където правителствата се опитват да стимулират заетостта и икономическия растеж. Съществува обаче и риск разработчиците да срещнат съпротива от местните жители, притеснени от намаляването на естествените местообитания и конкуренцията за електроенергия и вода.

JLL, една от най-големите компании в света за услуги в сферата на търговските недвижими имоти, предостави данни за плановете за хипермащабни центрове за данни, които трябва да започнат бързо да влизат в експлоатация през следващите две години. Тези центрове, които не е необходимо да бъдат разположени толкова близо до крайните потребители, ще се намират на повече от три пъти по-голямо разстояние от големите градове в сравнение с обектите, изградени през предходните три години.

JLL не разкри имената на компаниите, които разработват центровете, въпреки че най-големите в света, като Meta, Google и Microsoft, инвестират в подобна инфраструктура в глобален мащаб.

Терените в градовете стават все по-дефицитни

Между 2026 и 2028 г. средното разстояние на обектите от голям градски център ще бъде 175 км спрямо 46 км при проектите, завършени между 2022 и 2025 г., тъй като електроенергията и земята в градове като Лондон и Франкфурт стават все по-дефицитни.

Проектите върху незастроени терени представляват 39% от бъдещите проекти в Европа спрямо едва 8% от вече реализираните, показват данните. В същото време делът на бъдещите проекти в централните градски части се очаква да спадне до 5% от 13%, а останалите ще бъдат разположени в индустриални зони или в периферията на градовете.

Промяната се дължи до голяма степен на кампусите за обучение на модели с изкуствен интелект, които изискват огромни количества електроенергия, както и вода за охлаждане.

Определящият фактор все по-често е къде може да бъде осигурено достатъчно електрозахранване, а не просто къде има търсене“, заяви Асад Нури, ръководител на подразделението за центрове за данни на JLL за Европа, Близкия изток и Африка. „Центровете за данни се изграждат там, където има електроенергия, а не обратното.“

JLL изчислява, че четирите най-големи доставчика на хипермащабни облачни услуги в света ще похарчат 725 млрд. долара през 2026 г. – ръст от 77% спрямо 410 млрд. долара през 2025 г., основно за изчислителни ресурси за изкуствен интелект и инфраструктура за центрове за данни.

До 2030 г. натоварванията, свързани с изкуствен интелект, може да представляват около половината от глобалния капацитет на центровете за данни, допълват от компанията.

Други източници на анализи за центровете за данни също потвърждават тенденцията, отчетена от JLL.

От девет предложени центъра за данни с капацитет от над 1GW в Европа само един се планира в близост до голям град – Париж, а останалите са разпръснати в райони от селските части на Испания до Северна Швеция, показват данни на DC Byte, която проследява проекти на ранен етап.

Макар основните пазари Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин да остават най-големите и търсенето там да продължава да бъде високо, те все по-често са изправени пред недостиг на земя, ограничения при градоустройственото планиране и продължително изчакване за присъединяване към електропреносната мрежа.

„Основните пазари в Европа ще останат от ключово значение, защото корпоративното търсене няма да изчезне“, заяви Мартин Йенсен, президент на подразделението на JLL за центрове за данни в Европа, Близкия изток и Африка.

Хипермащабната инфраструктура за изкуствен интелект изисква съвсем различен мащаб по отношение на електроенергията и земята“, добави той.

Според JLL земя с осигурено електрозахранване струва средно 2.36 млн. евро за мегават IT натоварване на основните пазари, 978 000 евро в градове, смятани за вторични пазари, включително Копенхаген, Варшава и Милано, и 512 000 евро в третостепенни райони като Бордо, където цените могат да паднат до 200 000 евро.

Амстердам остава най-скъпият пазар с приблизително 2.7 млн. евро на мегават, следван от Лондон с 2.6 млн. евро и Франкфурт с 2.5 млн. евро.

„Лондон вече е свидетел на значително развитие на дигиталната инфраструктура, движено от облачните услуги, а други категории активи също се конкурират за пространство, което води до високи цени на земята. В ключовите локации за облачни услуги на пазара вече има ограничения в наличния електроенергиен капацитет“, заяви Рупърт Дъкуърт, асоцииран директор по консултантските услуги за центрове за данни в Европа, Близкия изток и Африка в компанията за недвижими имоти Savills.