Глобалните цени на храните чупят рекорди

През януари индексът на FAO е нараснал до нивото си от 2014 г. и се очаква продължаващо поскъпване по света

Глобалните цени на храните чупят рекорди

Снимка: Unsplash

1132 ~ 2 мин. четене

Глобалните цени на храните достигнаха най-високото си ниво от почти седем години, което допълнително изкара наяве призрака на инфлацията и глада, точно когато пандемията продължава да удря икономиките по света. Индексът на цените на храните на Организация по прехрана и земеделие (FAO) към ООН за януари е нараснал с 10% спрямо година и достига най-високото си ниво от юли 2014 г.

Основно цените растат при зърнените култури - значителното изкупуване на царевица от страна на Китай и производството, което е по-ниско от очакваното в САЩ, помогнаха за осмото поредно месечно увеличение, което формира най-дълго нарастващата серия за последното десетилетие.

Все още цените не са на нивата, наблюдавани по време на хранителната криза в края на 2000-те години, но траекторията е тревожна, твърдят анализатори, цитирани от Financial Times.

Това може да се превърне в голям проблем за по-проспериращите страни, които зависят от вноса на храни“, коментира Абдолеза Абасиан, старши икономист във FAO.

Китай се стреми да възстанови запасите си от зърно, както и да запази капацитета на вътрешните цени. Пандемията също така подтикна страните, които разчитат на вноса на суровини, да увеличат държавните запаси от зърнени култури и маслодайни семена, като соя, както и захар.

Цените на храните са повлияни и от сухото време в Южна Америка, водещ доставчик на царевица и соя на международните пазари, докато очакванията за повишаване на експортните мита при водещите износители на пшеница, като Русия, също са повишили цените.

Продължаващите смущения в корабоплаването са още един фактор. Цените на товарните превози на зърнени култури и маслодайни семена са на най-високите си нива от октомври 2019 г., според Международния съвет за зърнени култури.

Поскъпването следва няколко години на ниски цени, които бяха поддържани от благоприятното време и добрите добиви. Цените на царевицата са се увеличили с 45% спрямо миналата година до 5.55 долара за бушел, а соята е скочила с 56% до 13.71 долара. Пшеницата нараства с 16%, докато оризът е с 27% по-скъп.

Анализатори от Commerzbank заявиха, че селскостопанските стокови пазари са подкрепени и от по-широките позитивни настроения на фондовите пазари, пакетите за икономически стимули и нарастващите прогнози за цените на петрола. До средата на януари нетните дълги позиции на спекулантите в царевицата - общите залози, че цените ще се повишат - достигнаха най-високото си ниво от пролетта на 2011 г., казва Михаела Хелбинг-Кул. Тогава царевицата струваше 7 долара за бушел.

FAO също така предупреди, че по-големият обем на глобалната търговия и рязкото намаляване на световните запаси от зърно до най-ниското ниво от пет години насам, са направили пазарите по-уязвими на производствения недостиг.

Големият въпрос е дали китайското търсене ще запази бързите си темпове. Втората по големина икономика в света, която в миналото е купувала около 3 до 5 млн. тона царевица годишно, е внесла рекордните 11 млн. тона от жълтото зърно през 2020 г., което е накарало анализаторите да повишат очакванията си.

Подкрепи Economic.bg