Турската лира докосна ново историческо дъно

Към 15:30 ч българско време в понеделник валутата бе надолу с 0.7%, като един долар се търгуваше за 7.6079 турски лири, с което бе премината границата от 7.6 лири.

Въпреки че очакванията са лихвеният процент да не бъде повишаван, централната банка все пак търси начини да затегне отпускането на кредити с други методи. Това би трябвало да ограничи загубата за турската валута, която от началото на годината се е обезценила с 22%, т.е. с повече от една пета. Валутата отчете спад в 13 от 15-те последни търговски сесии и е сред най-слабо представящите се в света валути тази година поради агресивното парично облекчаване, което цели да стимулира икономическото възстановяване от коронакризата.

Банката не е склонна да ограничава растежа точно когато икономиката се възстановява от близо 10% свиване през второто тримесечие. Според икономистите натискът върху валутата и намаляващите резерви на централната банка в чуждестранна валута означават, че политиката й, подкрепена от правителството, е неустойчива и тя ще бъде принудена да повиши лихвите повече от очакваното през останалата част от годината.

Според турския президент Реджеп Тайип Ердоган по-високите лихвени проценти в Турция са инфлационни, цитирайки натиска върху разходите на компаниите за по-скъпи заеми. Този възглед обаче противоречи на конвенционалната икономическа теория, според която лихвените проценти са основен инструмент на централните банки за борба с инфлацията. В момента в Турция тя възлиза на 11.8% - значително по-висока от основните аналози на развиващите се пазари – и изваждайки инфлацията, лихвените проценти в момента стават отрицателни.

Междувременно икономистите от Goldman Sachs и Deutsche Bank намалиха прогнозите си за икономическия спад на Турция – съответно на 3.5 и 2.5% от 5 и 5.1% по-рано през годината.