Тъмната (и много топла) страна на AI бума

Не е тайна, че изкуственият интелект е огромен консуматор на ресурси – той изразходва енергия и вода в мащаби, непознати за нито една дигитална технология досега. Вече разполагаме и с конкретни данни за това колко точно струва на околната среда устремът на технологичните гиганти към AI.

Тази седмица Google и Amazon публикуваха своите доклади за устойчиво развитие и числата далеч не са обнадеждаващи. Въпреки че и двете компании са поели ангажимент да постигнат въглеродна неутралност през следващите години, изкуственият интелект сериозно застрашава тези цели. Общите въглеродни емисии на Google са скочили с 25% спрямо миналата година, а тези на Amazon – с 16%.

По-внимателният анализ на документите показва, че компаниите ще трябва да направят радикални и потенциално много скъпи промени в бизнес модела си, ако искат да изпълнят обещанията си за нулеви нетни емисии. Въпреки че нито един от двата гиганта не посочва директно изкуствения интелект като виновник за негативната тенденция, косвените доказателства са меко казано категорични.

И Amazon, и Google признават, че потреблението им на енергия е нараснало рязко през последната година именно заради масовото навлизане на AI. В докладите си те акцентират върху концепцията за „въглероден интензитет“, която измерва колко замърсяване генерира бизнесът спрямо всеки долар реализиран приход. Това е същата метрика, която Китай използва в международните климатични преговори, докато в същото време реалните му емисии вървяха нагоре. Компаниите отделят и сериозно пространство, за да обяснят как AI всъщност може да помогне на екологията, което изглежда като класическа проява на гузен негонен бяга, или по Шекспир: „Прекалено много се оправдаваш“, пише Tech Crunch.

Истинската картина обаче се разкрива, когато погледнем по-дълбоко в данните. От една страна, и двете компании се справят отлично с контрола върху замърсяването от пряко закупена електроенергия, тъй като дългогодишните им инвестиции във възобновяеми източници дават резултат. Това обаче може бързо да се промени, защото технологичните гиганти, включително Google, вече започнаха мащабно да инвестират в газови електроцентрали, за да покрият денонощните енергийни нужди на новата технология.

От друга страна, същинският проблем се крие в така наречените емисии от „Обхват 3“. Тази категория обхваща косвеното замърсяване по цялата верига на стойността – от купените стоки и услуги до продадените продукти. За технологичния сектор това означава главно производство на графични процесори (GPU) и поддръжка на сървъри.

При Google емисиите от тази категория, свързани най-вече с капиталовите стоки за центрове за данни, са се увеличили с 2.1 милиона метрични тона за година, което ги прави двойно по-високи спрямо базовата 2019 г. Ситуацията при Amazon е сходна, като там ръстът се дължи предимно на разширението на логистичните бази и огромното увеличение на капацитета на центровете за данни. В своя доклад от Amazon отбелязват, че за да отговорят на огромното потребителско търсене, през 2025 г. са добавили повече капацитет към центровете си за данни в световен мащаб от всяка друга компания, включително над 1.2 гигавата само в рамките на четвъртото тримесечие.

Тези колосални разходи обясняват защо зеленият преход за големите технологии изведнъж стана толкова труден. С години основният им въглероден отпечатък идваше от електроенергията за офисите и сравнително скромните дейта центрове – проблем, който лесно се решаваше с купуване на зелена енергия. Новият AI бум обаче обърна играта. Въпреки че възобновяемите източници и батериите помагат, те често се оказват недостатъчни за непрекъснатата работа на AI моделите, което принуждава компаниите отново да разчитат на фосилни горива.

Освен това самото изграждане на новите мегаструктури изисква стомана и цимент, които са сред най-замърсяващите индустрии в света, а алтернативните нисковъглеродни материали все още не се произвеждат в необходимите мащаби. Не бива да забравяме и самите чипове, които задвижват изкуствения интелект. Производството на полупроводници е изключително енергоемко, а повечето заводи се намират в Азия, където мрежите все още разчитат масово на въглища. За капак, много от химикалите в тези фабрики са мощни парникови газове, чийто потенциал за затопляне на атмосферата е хиляди пъти по-голям от този на CO2.

Нито един от тези проблеми не е нерешим, но Amazon, Google и техните конкуренти са изправени пред сериозно предизвикателство. За да изпълнят екологичните си обещания, те ще трябва не просто да купуват повече зелен ток, но и да инвестират милиарди в чисти технологии за тежката индустрия и в скъпи проекти за улавяне на въглерод от атмосферата. Мисията все още е възможна, но сляпото залагане на картата на AI определено направи задачата им много по-сложна.