Тъмни облаци надвисват над световната икономика

Със заплахата от безпрецедентна дългова криза в САЩ, която бързо намалява, световната икономика изглежда е избегнала огромен шок. Но все още има много буреносни облаци, които помрачават перспективите ѝ, пише CNN Business.

Американските законодатели в Камарата на представителите приеха двупартиен законопроект за повишаване на тавана на дълга, което позволява на правителството да продължи да плаща сметките си. Все още се изисква одобрението на Сената, но рискът от катастрофално неизпълнение, което можеше да предизвика срив на световния пазар, почти изчезна.

Докато незабавна криза вероятно е била избегната, редицата проблеми, които временно бяха засенчени от “призрака” на фалита на САЩ - сред които високата инфлация, нарастващите лихвени проценти и бавният растеж - не са изчезнали.

Дори и най-лошият сценарий да не е налице, ние все още разглеждаме сценарий за глобално забавяне“, заяви Карстен Бжески, глобален ръководител на макроизследванията в холандската банка ING.

Вече има доказателства, че икономическият растеж се забавя в двете най-големи икономики в света - Съединените щати и Китай. Икономиката на САЩ нарасна далеч под очакванията през първото тримесечие и данните показват, че фабричната активност в Китай е спаднала през май до най-слабото си ниво, откакто страната прекрати политиката си за нулев COVID преди пет месеца. Това е последният знак, че икономическото възстановяване на Китай губи скорост, затруднено от слабото вътрешно търсене, нарастващата безработица и дълбокия спад в сектора на имотите.

От своя страна това дава малка надежда на Германия за лесно излизане от собствената си криза, тъй като Китай е нейният най-важен търговски партньор. Германия изпадна в рецесия през първото тримесечие, тъй като миналогодишният шок от цените на енергията се отрази върху потребителските разходи. Продължителното забавяне на най-голямата икономика в Европа би създало проблеми за останалата част от региона, който едва избегна рецесията в началото на годината.

Инерцията във Франция, която се радва на силно икономическо възстановяване след пандемията, вече се забавя. Потребителските разходи са намалели за трети пореден месец през април, показват официални данни.

Можем да кажем, че второто тримесечие започна слабо. Ясно е, че френската икономика се забавя рязко“, каза Шарлот де Монпелие, старши икономист в ING.

Инфлацията все още е твърде висока

На този фон инфлацията се понижи във втората по големина икономика в Европа, имитирайки спадове в Германия, Испания и Италия. Данните за месец май се очаква да покажат, че потребителските цени в 20-те държави, които използват еврото, са нараснали с по-бавни темпове, отколкото през април, когато инфлацията достигна до 7%. Инфлацията също се забави в Обединеното кралство и Съединените щати - съответно до 8.7% и 4.9%, но остава неприятно висока за централните банки, които се стремят към процент от 2%.

Инвеститорите очакват политиците да повишат допълнително лихвените проценти през следващите седмици, за да укротят растящите цени - и двете действат като спирачка за икономиката. Инфлацията повишава цената на ежедневните стоки и услуги, намалявайки потреблението. В същото време повишаването на лихвените проценти оскъпява заемите и ипотеките, което натежава върху разходите на бизнеса и домакинствата.

Ефектът от по-високите разходи по заемите все още не е напълно осъзнат. В доклад от сряда Deutsche Bank заяви, че вълна от неизпълнения на задължения сред американски и европейски компании е „неизбежна“ поради най-строгата парична политика от 15 години, съчетана с високи нива на дълг и по-ниска рентабилност. Анализаторите на Deutsche's твърдят, че вълната няма да достигне своя връх до края на 2024 г.

Анализът на Capital Economics предполага, че по-малко от половината от ефектите от монетарното затягане на развитите пазари досега, са се усетили в реалната икономика.

Тъй като финансовите условия се затягат, очакваме повечето големи напреднали икономики да изпаднат в рецесия и натискът върху заплатите и цените да се охлади“, пише главният икономист на групата Нийл Ширинг.

„Рецесиите, които прогнозираме, са сравнително леки и вероятно трябва да се квалифицират като меки приземявания, като се има предвид изключителното нарастване на инфлацията през последната година“, допълва той.

Войната и екстремното време

Всяка рецесия, колкото и лека да е, ще се влоши от неочакван шок. Сега изглежда малко вероятно това да произтича от правителството на САЩ. Но все още може да възникне от две дългогодишни заплахи - войната в Украйна и климатичната криза, като и двете крият рискове за световните вериги на доставки и цените на храните.

Руският президент Владимир Путин заплаши с възмездие за редките атаки с дронове във вторник в Москва, при които се съобщава, че са ранени двама души и са повредени няколко сгради. Украйна, която се готви за дългоочаквано контранастъпление срещу нахлуващите руски сили, отрече да е замесена в атаките срещу Москва.

Това, което може би е вероятно в краткосрочен план, е Русия да използва хибридна стратегия, за да атакува Украйна и да направи живота неудобен за Запада“, каза Майкъл Боцюрков, старши сътрудник в Атлантическия съвет.

„Това може да включва ограничаване на корабите, превозващи зърно и други селскостопански продукти от Украйна до западните пазари“, допълни Боцюркив.

Войната помогна за покачването на международните цени на храните до исторически връх миналата година. Въпреки че оттогава цените са паднали, те остават високи в много страни и са довели до изключителен глад в бедните нации.

Инфлацията на храните вече се движи около рекордно високото ниво в Европа. Опустошителните наводнения в Северна Италия миналия месец заляха хиляди ферми в район на страната, известен като „долината на плодовете“. Бедствието, което се случва „веднъж на век“, последва години на тежка суша в региона, която уплътни почвата, намалявайки способността й да абсорбира валежите. Друга тежка суша в Южна Европа може да влоши нещата.

Изсъхналите почви в Испания и интензивната суша засягат широк спектър от култури и заплашват да повишат цените на храните в много страни от ЕС“, каза Gro Intelligence, доставчик на селскостопански данни.

Испания е третият по големина износител на домати в света. Страната също произвежда пшеница, ечемик, ориз и зехтин.