Учени създадоха сапун от отпадъчна пластмаса

Американски учени откриха технология, чрез която отпадни пластмаси могат да бъдат преработени в сапун. Откритието е важно, защото в някои случаи рециклирането не е възможно и така огромни количества пластмаса се налага да бъдат депонирани, като по този начин замърсяват природата.

Пластмасите имат определено химично сходство с мастните киселини, от които се прави сапун. Проблемът е, че пластмасовите молекули са много по-големи – с до 3000 въглеродни атома. На проф. Гулиан Луи от технологичния университет във Вирджиния му хрумва проста, но работеща идея – да се използва висока температура, чрез която да се развият въглеродните атоми.

В състава на дървата за огрев има полимери, като целулоза. При горенето те се разбиват на къси вериги и след това на малки газови молекули преди пълната оксидация до въглероден диоксид. Ако по същия начин разбием синтетичните молекули на полиетилена, но спрем процеса преди да са се превърнали в газ, би трябвало да се получат късоверижни молекули, които иначе са като тези на полиетилена“, разказва проф. Лиу пред The Guardian.

Идеята му хрумва, докато гледа как дървата в камината му горят в нощта преди Коледа.

Процесът

Професорът и колегите му създават химически реактор, в долната част на който температурата е висока, а в горната –  ниска. В хода на експеримента преминалата през пещта пластмаса се превръща в подобно на парафин вещество, от което след това може да се направи сапун.

Това е първият сапун в света, направен от пластмаса. Но е уникален и работи“, казва професорът.

Методът работи успешно с двата най-разпространени видове пластмаса – полиетилен и полипропилен. Те са отговорни за около половината от всички пластмасови отпадъци – около 200 млн. тона годишно. Само 10% от пластмасите се рециклират, а освен това процесът не може да се повтаря неограничен брой пъти.

Какви са ограниченията?

Въпреки че методът за производство на сапун от пластмаса на проф. Луи да е предвиден за реализация и в индустриален мащаб, той е категоричен, че това не е начинът да се решат глобалните проблеми със замърсяването. Затова и ученият вярва, че най-добрият вариант е просто да използваме по-малко пластмасата.