Управителят на БНБ прогнозира забавяне на икономиката
Лихвите в цяла Европа ще започнат да растат през втората половина на 2019 г., каза още Димитър Радев
© ECONOMIC.BG / БНБ
~ 2 мин.
Има ясни признаци за забавяне на икономическия растеж в световен план. За финансова криза е рано да се говори, но предстои да навлезем в не толкова добър икономически цикъл в сравнение с последните 10 години. Това каза пред БНТ гуверньорът на Българската народна банка Димитър Радев.
Той добави, че БНБ вече предприема мерките, необходими за ограничаване на негативните последици от забавянето на икономиката. Една от мерките е подобряването на състоянието на банковия сектор в България през последните 3 години. Освен това във връзка с кандидатурата на страната ни за членство в Еврозоната ще бъде направена задълбочена оценка на банките у нас.
„Ще има увеличаване на функциите на Европейската централна банка, но това ще става в рамките на близко сътрудничество между ЕЦБ и БНБ и като модел това няма да се различава от организацията на надзорната дейност, която съществува в Еврозоната“, каза Радев и добави, че в рамките на една година ще е ясно кога и как ще се присъединим към Банковия съюз на ЕС.
Според управителя на БНБ предстоящото въвеждане на еврото би довело до сериозен ръст на инфлацията в България. Нейните равнища обаче ще останат в границите на здравословното за икономиката и ще има доближаване както на цените, така и на доходите, до средното европейско ниво.
Той каза още, че сме в навечерието на нов цикъл на нарастване на лихвите. Това вече се наблюдава в САЩ, където ръстът на лихвите започна през декември 2015 г. „Към момента лихвите са вече 2-2.25% там, а тръгнаха от равнища 0-0.25%. Това, което централните банки правят, е този процес да бъде плавен и добре комуникиран. Очакваме този процес да започне в Европа през втората половина на следващата година“, заяви Радев.
По отношение консолидацията на банките както в България, така и в международен план, той коментира, че това е естествен процес, който не трябва да притеснява никого. „Очаква се в едни по-дългосрочен период в резултат на този процес да възникнат няколко големи европейски банки, които ще бъдат съпоставими като размер с големите американски и с банките в Азия. Това в никакъв случай не означава, че по-малките национални банки ще изчезнат. Техният брой ще се оптимизира, но те ще имат място на пазара и в бъдеще“, каза гуверньорът на БНБ.
Той добави, че БНБ вече предприема мерките, необходими за ограничаване на негативните последици от забавянето на икономиката. Една от мерките е подобряването на състоянието на банковия сектор в България през последните 3 години. Освен това във връзка с кандидатурата на страната ни за членство в Еврозоната ще бъде направена задълбочена оценка на банките у нас.
„Ще има увеличаване на функциите на Европейската централна банка, но това ще става в рамките на близко сътрудничество между ЕЦБ и БНБ и като модел това няма да се различава от организацията на надзорната дейност, която съществува в Еврозоната“, каза Радев и добави, че в рамките на една година ще е ясно кога и как ще се присъединим към Банковия съюз на ЕС.
Според управителя на БНБ предстоящото въвеждане на еврото би довело до сериозен ръст на инфлацията в България. Нейните равнища обаче ще останат в границите на здравословното за икономиката и ще има доближаване както на цените, така и на доходите, до средното европейско ниво.
Той каза още, че сме в навечерието на нов цикъл на нарастване на лихвите. Това вече се наблюдава в САЩ, където ръстът на лихвите започна през декември 2015 г. „Към момента лихвите са вече 2-2.25% там, а тръгнаха от равнища 0-0.25%. Това, което централните банки правят, е този процес да бъде плавен и добре комуникиран. Очакваме този процес да започне в Европа през втората половина на следващата година“, заяви Радев.
По отношение консолидацията на банките както в България, така и в международен план, той коментира, че това е естествен процес, който не трябва да притеснява никого. „Очаква се в едни по-дългосрочен период в резултат на този процес да възникнат няколко големи европейски банки, които ще бъдат съпоставими като размер с големите американски и с банките в Азия. Това в никакъв случай не означава, че по-малките национални банки ще изчезнат. Техният брой ще се оптимизира, но те ще имат място на пазара и в бъдеще“, каза гуверньорът на БНБ.
